За оценителството и за експертната дейност на вещите лица - м.01.2012 г.
ЗА ОЦЕНИТЕЛСТВОТО И ЗА ЕКСПЕРТНАТА ДЕЙНОСТ НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА
публикувано в бр.1 на списание "Независим оценител"
С благодарност към Б.Б., който ме окуражи
и поощри за написването на настоящото;
И така, значи криза е, инвестиции няма и скоро май няма и да има. Покрай затихването на инвестиционната активност и възложителите на оценки – кое на имоти, кое на търговски предприятия, също значително се разредиха. Че кой го е грижа колко струва това или онова, когато пазарът е притихнал и повечето гледат да конвертират наличностите си в „свежи пари”, а някои даже и на каква да е цена.
Та какво да правя аз - специалистът с престижни дипломи, няколко допълнителни квалификации и многогодишен практически опит, също така лицензиран оценител, а напоследък и сертифициран независим оценител?
Ами освен, че се ослушвам на всички страни, по съвет на друг колега, минавайки покрай Съдебната палата, оставям в една канцелария творческата си автобиография и свитъка с потвърждаващи я документи.
След време прочитам в интернет, публикувано в Държавен вестник, че съм добавен към списъка на специалисти, утвърдени за „вещи лица” от комисия. Мисля си: „Че как така? Други, които от време на време се интересуват от разширяване на екипа си, се обаждат да поприказваме – в коя област съм специализирал, къде ми е минал трудовия стаж, готов ли съм да работя и извънредно, какво възнаграждение и бонуси очаквам. Питат и за препоръки. Интересуват се .... А тука – просто тъй!”
Един ден получавам призовка – пише: „Имате задача!”. Обръщам от всички страни да разбера повече – на гърба само е отпечатано, че ако не сторя това или онова, и то навреме, с наложени ми глоби значително ще отънее крехкия ми личен бюджет. Явявам се рано на следващия ден в посочената на призовката канцелария на съда – ама то делото, по което е допусната експертиза, било още на доклад, та да мина през някой от следващите дни. Правя още няколко посещения, най-вече за да избегна някоя неописана на онова листче глоба, и накрая ми представят купчина от 7-8 папки тип „дело” – помните ги, от ония с връзки от трите страни, като ме уведомяват, че има и още 30-тина по воденото досъдебно производство, но тях при нужда ще ми дадат. Представят ми за попълване и няколко декларации, от които разбирам, че освен глоби може да ме споходи по различни поводи и наказателна отговорност.
Качвам се в трамвая с напъханите в 3-4 найлонови торби съдебни папки и се оглеждам като „гърмян заек” - да не се скъса някоя - да се разпилеят, че тогава какво ли чудо ще бъде!
В апартамента документацията я разполагам на високо – върху кухненските шкафове (не че котката не лудува и там), далеч все пак от случайно любопитство. Правя си кафе и разгръщам на кухненската маса една от папките – там, където ми е казано, че са задачите към експертизата. Чета и препрочитам, и пак чета и препрочитам, тъй като видимо този, който ги е писал тези задачи, ама съвсем нищо не разбира от строителство, строителни книжа и недвижими имоти. В крайна сметка, след преглед и на някои от другите папки, ми просветлява, че иде реч за строителство на кооперация, че някой показвал на интересуващи се едни хубави картинки на сгради, а те му давали сериозни суми срещу ръкописни разписки, че последните сега настоявали за готови жилища, доставчиците на строителя преотстъпвали вземанията си на `факторинг`, установени били с ревизия невнесени осигуровки на строителни работници без трудови договори, данъчните пък търсели непреведено ДДС, а на всички така нареченият „предприемач” показвал празните си джобове и незавършения строеж.
Чудейки се какъв народ се навъди и какви нрави ни споходиха, все пак се успокоявам, че би следвало да се справя, тъй като се касае за оценка на възникнало търговско предприятие във връзка с реализацията на инвестиционен проект – нещо, което ми е в компетенцията.
Оценка, оценка, ама дали е същото и за съдебна експертиза. Влизам на другата сутрин (на свежа глава, след много премисляния и предположения) в голямата читалня – интернет, да изясня какви подходи и съответни методи се прилагат при съдебни експертизи. Няма и няма, нито дума – както на страницата на Министерството на правосъдието, така и на тази на Висшия съдебен съвет, не се намира наредба, методика, пък било то даже и само указания. Питам познати – свиват рамене, че то експертизата била като оценката, ама не съвсем същото, и никъде не била описана. Чета отново разширено в интернет – пак нищо, само че постепенно отвесна бръчка започва да прорязва челото ми – то едни статии за провалени дела заради вещи лица, то едни глоби, пък даже и дела.
Захващам се за работа на следващия ден - чета, препрочитам, пак чета и препрочитам и през следващите няколко дни, после чета и си водя бележки. Ама колкото и да чета – то са едни разпити, разкази и преразкази, и справки, и доклади от разследващи органи, но строителни книжа няма, не мога даже и да преценя каква е процесната сграда и с какво разпределение.
Междувременно кухнята ми е станала вече работен кабинет, печката се ползва по изключение, понеже пречи на познавателния процес, и се храним на ниската малка масичка в дневната.
Спя неспокойно и все пак по някое време се появява надежда – сигурно нужните документи са в ония 30-тина тома, за които ми споменаха при връчването на документите, съпроводено с писмено деклариране на обстоятелства. Съответно поучен от предходното посещение в канцеларията на съда, този път се явявам с две сериозни пазарски чанти и помощник и за мое учудване сега ми дават папките без да се налага попълване и на други декларации.
Малко по-късно уплътнявам и останалите свободни места по плотовете в кухнята/кабинет и пак чета, чета и пиша, водя си записки, като на места поставям по няколко удивителни (важно!!!)....
На третата седмица удрям спирачки и излизам да походя, мислейки. Ами тези проверки, ревизии и цялата тази документация е била съставена и проверявана в продължение на години от специализирани фирми и одитни екипи, от надзорни и контролиращи органи. Като как сега аз да им дам еднозначни и категорични заключения, като никой в процеса на изпълнение не се е погрижил да си опише що-годе подробно правата, задълженията и отговорностите.
Тъй че решавам и пиша доклад на съда: „Уважаеми съдии, .... така и така, след като се запознах с предоставените ми материали считам, че възложената ми работа е значителна по обем и сложност, поради което Ви предлагам да я възложите на специализирана организация”. Получавам в канцеларията входящ номер, и след няколко дни научавам, че по написаното от мен съда ще вземе отношение в съдебно заседание – сиреч след няколко месеца. Ама за провеждането на това заседание трябва да върна документите – и отново товарене и пренос на документацията по обратното направление – от кухнята ми към канцеларията на съда.
„О, свещена простота!” Какво невежество, как е възможно да не знам, че нашият съд не работи с организации, а само с физически лица, на които непосредствено да може да ангажира отговорността – т.е. да глоби или да накаже. Пътувам в трамвая отново по дестинацията канцелария – кухня, този път с черен сак тип „турско карго”, пълен сега с всичките съдебни документи за експертизата, и разсъждавам: нали е допуснато да има оценителски фирми, в чиито състав са включени оценители с различна квалификация, нали има одиторски фирми, включващи регистрирани одитори, нали има фирми за строителен надзор, също включващи съответните специалисти, има и счетоводни къщи, че нали и в съдебната система има адвокатски дружества, и то все с мисълта, че по-обемистите и сложни случаи следва да ги преценяват екипи от специалисти, макар участващите също да са персонално изявени?!? Е, все пак, за направата на възложената ми експертиза съдът бе включил още две вещи лица.
Разстилам отново документите в кухнята ми и се свързвам по телефона с колегите – вещи лица. Ама те много заети – то явявания по други дела, то огледи в провинцията, все пак след 10-ина дни се срещаме в адвокатското кафе до Съдебната палата. Информирам ги за задачите на експертизата и след малко общи приказки се уговаряме да ме посетят и да прегледат документите.
След още 10-ина дни ги приемам в кухнята на апартамента ми и, както е редно, им предлагам от зимнината със съответните питиета. Че като почнаха едни спомени, едни разбори за участия по важни дела от значим обществен интерес, едни обществено насочени инвестиционни разсъждения – както най-често се случва като има повод да се съберат непознати, които не са общували по въпроси от професионалното си битие. Е, за финал отгърнахме някои от папките, взеха по 2-3 от тях и се уговорихме пак да се чуем след 2-3 седмици.
3 седмици по-късно взаимно се уверяваме с колегите, че се трудим по задачите на експертизата, и се разбираме отново да се свържем след още 2 седмици.
20-ина дни преди срока за предаване на експертизата отново съм домакин на среща, на която представяме записките и бележките си по експертизата, и констатираме, че откритите и нерешените въпроси преобладават над очакваните заключения. Как трябваше да се случи общото заключение остава едно голямо тайнство.
Тъй като времето си тече, а колегите ми бяха все заети, по знание и убеждение, и според моите разбирания, съставям аз общо заключение и в последния ден от срока, отново в адвокатското кафе – понеже било по-удобно за колегите, се събираме да подпишем експертизата. Процедурата се оказва кратка, и изобщо не се налага да отваряме сака тип „турско карго” за документални справки, пък то няма и за кога да се нанасят корекции. По въпроса за възнагражденито колегите са категорични – по равно.
Служителката от гишето в канцеларията на съда е неподправено учудена като й предавам обратно документите, ведно с експертиза – то най-често на вещите лица не им стигало време.
Пътувайки обратно в трамвая с празния сак и в очакване отново да се наспя спокойно и да се насладя на широтата на кухнята си, ме спохождат и противоречиви чувства – чудех се на кого му бе родила главата, че случайното съавторство с битов привкус на произволно събрани „вещи лица” може да има смислен резултат в съдебния процес, и тези, които са платили за експертизата, дали са наясно колко малко вероятно събитие е да получат разумни отговори на вълнуващите ги въпроси.
На масата в кухнята намирам бележка, че ме е търсил по телефона колега – вещо лице, тъй като съм включен да участвам в друга съдебна експертиза. Преди да посегна към слушалката прелиствам вестника[1] и се зачитам, че нарочна спецкомисия на Висшия съдебен съвет отново ще предприема мерки за дисциплиниране на вещите лица, тъй като много от обществено интересните дела имали проблеми с експерти и техните експертизи. Мисля си, дано на тази комисия да и е „спец” това, че най-после е решила да попита и вещите лица за проблемите им, или да включи в състава си някой, който е извършил поне няколко съдебни експертизи.
Дано, дано ..... ама надали!
----------------------------------------
м. Януари 2012 г.,
гр. София
Л. Герджиков
[1] в. „24 часа”, брой 338 (7281), стр. 24,