AUDI ALTERAM PARTEM - м.05.2012 г.
AUDI ALTERAM PARTEM[1]
публикувано в бр.2 на списание "Независим оценител"
С благодарност към Б.Б., чиято ерудиция подкрепя и поощрява споделянето на мнения;
Разказва се една история за амeрикански съд по времето на т.н. ядрени процеси. В съдебно заседание съдията вика при него назначения експерт и го пита: „А Вие бихте ли могли да обясните простичко теорията на отностелността на съдебните заседатели?”. Експертът, приемайки сериозно мисията си, вади очила от джоба на сакото, почиства ги и си ги слага, подхожда към пейката на съдебните заседатели и започва съсредоточено един по един да ги наблюдава. Оглеждайки и последния, сваля очилата и ги прибира, връща се към катедрата на съдията и му съобщава: „Почитаеми г-н Съдия, точно на тези хора от журито не съм в състояние да разясня основните положения от Айнщайновата теория...”.
Припомням тази случка, защото по-долу ще бъдат обсъдени някои положения относно ролята и статута на хората със „специални знания” в съдебната ни система – така наречените „вещи лица”.
И за да се опише картината с всичките й краски и нюанси, добре е да се започне от самото начало – от основополагащите изходни положения. Отварям Конституцията на Р. България и чета глава шеста – Съдебна власт, в която са посочени лицата от съдбната система – съдии, съдебни заседатели, прокурори и следователи, също административни ръководители и инспектори, а освен това и адвокати. За вещи лица и експертизи – нито дума.
Замислям се дали вещите лица са елемент от съдебната ни система или са някаква притурка, която спорадично и в добавка обслужва съдебната система като външен доставчик. Не ще да е така по причина, че за някои дела задължително се изисква извършване на експертизи от вещи лица. Търся допълнителна информация и статистика по колко дела се налага назначаване на експертизи, от какъв вид и в кои области на науката – не се намират такива данни. Отправям няколкократни питания до Висшия съдебен съвет и до Министерството на правосъдието – тишина.
Иначе за другите държави от Европейския съюз и ползването на съдебни експерти може много да се прочете. Ето, например за Франция се посочва в общодостъпни източници, че в последно време по повече от 80% от търговските дела се назначават експертизи, и в случаите на извършени експертизи над 80% от делата приключват със споразумение между спорещите страни, т.е. определено е налице потребност и полезност на съдебната експертиза при съдебни спорове.
Чета по-нататък родната нормативната база, като преглеждам по същия повод Закона за съдебната власт (Закона). С почуда разбирам, че там е предвидено право на информация на гражданите и юридическите лица за работата на съдебната власт[2], и се питам защо тогава органите на тази власт се държат като ущипани госпожици когато са запитани за участието на вещите лица в съдбния процес. Май се досещам – защото срещу правото на гражданите не е изрично разписано задължение на съдебните органи да ги информират, в т.ч. колко често и в какъв вид и обем.
Иначе в самия край на Закона – в глава двадесет и първа от общо двадесет и две, след като са уредени статута, основните и допълнителни възнаграждения, парични обезщетения, поощрения, общественото и здравно осигуряване, ваканциите и отпуските, че даже и работното облекло на посочените в Конституцията лица от съдебната власт, а също и на техните помощници, както и на стажанти, на подпомагаща администрация, на съдебни служители, че и на охраната им, някак съвсем между другото и в най-общи щрихи се споменават и вещите лица.
Та какво е записано в тази предпоследна глава на Закона по отношение на вещото лице: „Вещото лице извършва експертиза”[3]. Изглежда твърде семпло на фона на подробните и изчерпателни формулировки за статута и прочее права, задължения и отговорности на по-преди споменатите в същия закон лица и обслужващия ги персонал. Звучи почти като: „Градинарят постригва храсти”, ама къде, защо и как – никак не е пояснено.
По-долу в същата глава от Закона научаваме, че вещото лице е включено в „съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица”[4], които съответни списъци възникват по два начина:
Ø Първи начин: „Предложения за включване на специалисти в списъците на вещи лица правят министерства, ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти”,[5]
Процедура за тези предложения не е уточнена и ми е чудно как ли би се случила:
· Първи вариант: Аз пиша до началника ми, че ми се иска да се изявявам през работно време като съдебен експерт – неопределено кога и с каква продължителност, а той прегръща тази ми инициатива и ме предлага на съответния съдебен орган.
Струва ми се доста опасно за служебното ми положение, и този път без да питам отговорните органи на съдебната власт, мога да направя обосновано предположение, че това до сега не се е случвало и е твърде малко вероятно да се реализира,
· Втори вариант: По административен почин и за попълване на редиците на вещите лица в съответните списъци, началниците се задължават от по-горестоящите да представят предложения за някакво количество специалисти, които да полагат извънреден труд като вещи лица.
Дали ще изберат да се лишат за известно време от най-компетентните, или ще предпочетат да предложат по-малко полезни специалисти – и при този вариант отговорът изглежда еднозначен и не е в полза на съдебната система;
Съвсем неприложим изглежда този начин за попълване на списъците от гледна точка на прокуратурата ни, която приема, че вещото лице следва да е на свободна професия и самоосигуряващо се – то се оказва, че министерства, ведомства, учреждения, общини и прочие организации, са ангажирани да предлагат специалисти, с които не са в трудови правоотношения.
Ø Втори начин: „Предложение за включване в списъците на вещи лица могат да правят лично и самите специалисти.”[6]
Добре е вече да погледнем как изглежда работата за съдебната ни система през очите на специалиста и какво би го мотивирало да извършва съдебни експертизи. Например, ако аз съм инвестирал време и средства да се квалифицирам като строителен инженер, в практиката мога да намеря реализация като проектант, или като инвеститорски контрол, или като строителен надзор, или като независим оценител, или пък ако премина и допълнително мениджърско обучение – като ръководител на инвестиционно предприятие. Какво би ме подтикнало да се самопредложа за включване в списъците на вещи лица и да работя в областта на съдебното експертизиране?
Кариерно израстване – такова няма, тъй като дейността в качеството на вещо лице не се признава за професия, а и различни по ранг вещи лица не са нормативно предвидени.
Уплътняване на свободно от друга професионална изява време – само че дали, кога и колко време ще се наложи да се работи върху съдебна експертиза, решава не вещото лице, а възлагащият орган. Назначаването се извършва с негов акт без предварително съгласуване („на принципа на случайния подбор”[7]), при което текущата заетост не е предвидена като основание за отвод, а неизпълнението му се наказва с глоба от 50 лв. до 2 000 лв. Ако при изпълнение на съдебната експертиза допуснеш обаче по непредпазливост невярно заключение, е предвидена наказателна отговорност и лишаване от професионални права[8].
Безспорно тази насоченост за по-пълна заетост следва да се разглежда като високорискова и съдържаща елементи на трудова повинност.
Получаване на допълнителни доходи от реализация на свободна професия – за положен труд като вещо лице се заплаща по фиксирана ставка от 5,00 лв./час. Така е считано от 2008 г. и до сега, като въздействие на инфлация и други финансово-икономически фактори върху тази тарифа съдебната власт не е предвидила. Едно елементарно сравнение показва, че към момента на приемане на ставката, на по-висока стойност е бил оценен трудът например на бояджия 3-та степен.[9]
Законът за съдебната власт е пестелив на обяснения за възнагражденията на вещите лица, като препраща към последваща наредба на Висшия съдебен съвет (Наредбата). Изяснява се от тази наредба[10] обаче, че аршинът към вещите лица е различен – обратно на отношението към другите лица от съдебната система и обслужващите ги служители, вещите лица следва сами от въведената тарифа от 5,00 лв./час[11] да заплащат данъци и осигуровки, няма предвидени допълнителни възнаграждения, парични обезщетения, поощрения, застраховки и други подобни съдебни екстри. Това ценообразуване е следствие от „специални знания” на Висшия съдебен съвет в тази икономическа област, макар и да не му е работа[12], и което само по себе си е показателно за оценката на системния риск в съдебния процес.
Висши представители на прокуратурата застъпват от своя страна екстравагантната теза, че в определеното възнаграждение за вещи лица са включени и присъщо-необходимите разходи по изпълнение на експертизата.
Прочее никъде – нито в Закона, нито в Наредбата на ВСС, не са въведени срокове за разплащане, но затова пък изрично е посочено, че плащане може и да не се извърши, ако назначаващият орган по неведоми причини не приеме заключението на експертизата. Както казва народът: „Дай Боже всекиму” – хем имаш експертиза, която ти е изяснила туй дето не знаеш и не разбираш, хем имаш формален повод да не влизаш в разходи.
Така че, връщайки се на мотивите за самопредлагане за включване в списъците на вещите лица, май и финасовят ефект за специалиста от извършване на съдебна експертиза, е твърде съмнителен.
Но пък от друга страна погледнато, съответните списъци изобилстват от лица, обявени за специалисти с насоченост в съдебното експертизиране. Продължавам с разсъжденията и се опитвам да установя как се появяват тези списъци.
В Закона е записано, както се изясни по-горе, кой предлага специалистите. По въпроса кой проверява съответствието и пригодността на даден специалист да извършва съдебни експертизи, включвайки го в проекто-списъците, формулировката е обтекаеама и е предпочетена безлична форма: „За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд се съставят списъци на специалисти, утвърдени за вещи лица.”[13] – т.е. списъците възникват и се подреждат някак от самосебе си и по чудодеен път попадат на разположение на съответния съдебен район. Така появилите се на бял свят списъци се утвърждават от комисии от съдии и прокурори[14], т.е. от тези, за които изначално е допуснато, че нямат „специални знания”. На това му се казва „познавателен парадокс” – преценяват и оценяват знания и умения тези, които ги нямат.
Започва да ми се оформя представа, че въведената по такъв начин в Закона система за подбор на вещи лица по документи, освен че не селектира специалисти със задълбочени професионални знания и практически опит, но допуска, а дори и предполага пролазването на голям брой „калинки” и други сходни буболечки, а също и наличието на множество „мъртви души”.
Могат да се опишат и далеч по-мрачни варианти на попадане в списъчния състав на лица с нисък морал и користни намерения за облаги в резултат от корупционни практики, и то участвайки по съдебно назначение в съдебния процес, който иначе е призван да осигури установяване на истината[15], а съдебната ни система – да защитава правата и законните интереси на гражданите, на юридическите лица и на държавата[16].
Все пак сигурно като етично мерило и морален компас, както за другите лица от съдебната система, така и за вещите лица е обсъден и одобрен Етичен кодекс. Ами не – няма такъв. Разработки са правени, но в резултат приложим и действащ Етичен кодекс на вещите лица няма. Висшият съдебен съвет, отново макар и да не му е работа[17], и вероятно в добавка към ценообразуващите му компетенции, в същата негова Наредба за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица[18], е включил и Етични правила за поведение на вещото лице[19], неглижирайки общоприетия принцип, че правилата за професионална етика се приемат от съответните съсловни организации.
Но всъщност защо чак пък толкова внимание следва да се отделя на тези списъци на вещи лица, след като в следващата алинея[20] след тази, в която се съобщава за съответните списъци, в Закона е направено допускане, че „при необходимост за вещо лице може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък”, като за тази необходимост даже не се изисква да бъде доказана и/или обоснована, и специалните знания на отсъстващия от списъците специалист в случая се преценяват пак от този, който ги няма, но комуто е дадено право да назначава по вътрешно убеждение.
За да се разбере колко абсурдна е тази подредба, може да бъде разгледана обратната ситуация: все едно някой, на когото не му се налага често да участва в съдебни спорове (както са повечето хора), да твърди, че целия този институт на съдебната власт и нейните органи и обслужващи звена, не е нужно непрекъснато да действат, съответно да бъде заплащано за издръжката им, а би могло при нужда да си избираме съдия или прокурор от някакъв списък на лица с юридическо образование, и по този начин да се състои съдебния процес.
Така че струва си, според мен, да се отдели време и внимание за размисъл и анализ, тъй като, макар и фрагментарни и засягащи предимно отделен (списъчен) проблем, разгледаните отношения индикират съществени и сериозни пропуски в комуникацията на органите на съдебната ни власт с други части от обществото, и в частност с такива, които имат пряко отношение към тяхната работа. Може и да не е така, но даже беглият прочит на относимата нормативна уредба създава впечатление, че на магистратите и обслужващия ги персонал са предоставени не малки привилегии и значимо място на хранилката от държавния бюджет, при това в много случаи несменяемо, т.е. пожизнено, и то без значение дали се вихри икономическа криза. Срещу това е очакването във все още крехката ни демокрация да се въведе правов ред.
А за да има ред и този ред да е продуктивен в съзвучие с очакванията на обществото, структурата на съдебната ни система следва да е хармонично устроена при отчитане интересите на съставящите я елементи. Защото е всеизвестно, че един механизъм е толкова надежден, колкото е надежността на най-слабото му звено. А институтът на съдебната експертиза е така хаотично въведен и нормативно неуреден, че и без обширни анализи са установими значителни негови недостатъци, като:
· подборът на вещите лица се извършва по формални признаци, без търсене и отчитане на мнението на академични и/или професионални организации,
· допуснато е ползване като вещи лица и на специалисти, без доказани професионални знания и умения в конкретна научна област, а също и без опит като съдебни експерти,
· няма разработени стандарти за минимални изисквания към съдебните експертизи и заключенията им,
· въпреки сериозната отговорност, която е предвидена в НК за допуснато невярно заключение по съдебна експертиза, не е въведен механизъм за извършване на контролна експертиза от професионално компетентни лица и/или организации,
· няма Етичен кодекс на вещите лица, одобрен на база приети от професионални и/или съсловни организации етични правила,
· прокламираното право на възнаграждение на вещите лица за извършени съдебни експертизи, не кореспондира с конкретни задължения на възлагащите органи за плащания в определен срок и съобразно обема, сложността и спецификата на поставените задачи,
· въведеното тарифно възнаграждение от 5,- лв. за действително отработен час, създава условия за уравниловка и не стимулира високо професионално и технологично ниво на изработка на съдебни експертизи, както и не допринася за съкращаване на сроковете за извършване на експертиза,
· няма оповестени и общодостъпни програми за развитие на съдебната експертиза, а също и за повишаване на квалификацията на съдебните експерти,
· много други;
Ето тези и множество други от години наслагвани проблеми трябва да бъдат обсъдени от органите на съдебната власт съвместно с професионалните организации на специалисти, и в резултат да се очертае в краткосрочен план как да се създаде института на съдебната експертиза (защото това, което имаме сега, от където и да го погледнеш си е почти кръгла нула), започвайки от проекто-закон за вещите лица.
Само че освен да се започне, следва да се декларира и категорично намерение да бъде завършен този процес, защото през последните 15 години се нагледахме на плахи опити за начало и последващо затихване на процеса с наближаването на някои избори. То в началото се обмисляше закон за заклетите експерти, после по времето на Министър Тачева се създаде работна група за обсъждане на законопроект за съдебните експерти – без резултат. След това Висшият съдебен съвет по собствен почин и според неговите разбирания, разширявайки правомощията си по Закона за съдебната власт, написа в издадената от него Наредба всичко онова, което трябваше да създаде привидност, че статута и мястото на съдебния експерт са уредени, но пък прилагането на Наредбата не произведе положителен ефект и беше съобщено за създаване на работна група за изменение и допълнение на Наредбата – без резултат. И сегашните управляващи по някое време през 2011 г. се присетиха и също обявиха за създаване на работна група с цел изготвяне на законопроект за вещите лица – отново без резултат.
И за завършек ще разкажа още една история, също толкова поучителна, колкото тази в началото. През м. Март 2012 в Брюксел по инициатива на Европейския институт за експертизи и експерти (www.experts-institute.eu), се проведе симпозиум на тема: „Бъдещето на съдебната експертиза в гражданския процес в страните от Европейската общност”. В работата му взеха участие над 170 представители от 18 страни на ЕС, в това число основно експерти, но и действащи висши съдии, прокурори, адвокати, преподаватели по юридически науки от участващите страни и от европейски институции. И като казвам „в работата му” буквално имам предвид, че там се работеше – на перфектно организираните кръгли маси по предварително разработени проблематики, всички изказваха становища и се изслушваха, а в резултат на обобщенията до 30. Юни 2012 г. ще има Бяла книга за съдебното експертизиране в ЕС, която ще бъде представена на Генерална дирекция „Правосъдие” на Европейската комисия за приемане на съответни промени с цел хармонизиране на законови уредби и действащи практики.
В тази връзка, уважаеми специалисти, ако желаете да има достойна реализация на професионалните ви знания и умения в страната ни, и вие, почитаеми селяни и граждани, ако искате съдебните ви спорове да се решават бързо и чрез компетентни експертизи, време е да се поучим от по-мургавите ни събратя, като престанем с очакването да бъдем чути по разум от родните ни институции, и да изразим мнения и становища там, където не само ще ги прочетат, но и ще ги преценят и по-после ще ги отразят в поредния доклад с препоръки към съдебната ни система – например към Европейския институт за експертизи и експерти (www.experts-institute.eu).
Пък след това каква неуморна денонощна работа по нормотворчество ще захванат органи и институции. Е-ех, размечтах се....
инж. ик. Любомир П. Герджиков,
гр. София, м. Май 2012 г.
[1] лат. „Чуй другата страна”,
[9] бр. 4/2007 г. на Стройексперт – СЕК,
[10] Наредба № 1 от 16.01.2008 г. на ВСС,
[11] чл. 31 ал. 1 от Наредбата,
[12] чл. 30 ал. 1 т. 8 от ЗСВ,
[14] чл. 401 ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ,
[15] чл. 121 ал. 2 от Конституцията на Р България,
[16] чл. 117 ал. 1 от Конституцията на Р България,
[17] чл. 30 ал. 1 т. 12 от ЗСВ,
[18] Наредба № 1/2008 г. на ВСС,
[19] глава пета от Наредба № 1/2008 г. на ВСС,