Становище на Сдружение "СЕФИТА" относно Мониторинговия доклад на ЕК 2016 г.

Изх. № 021 / 15.02.2016 г.

ДО

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ

ул. „Г. С. Раковски“ № 124

1000 София

КОПИЕ:      

ГРАЖДАНСКИ СЪВЕТ КЪМ

ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

grajdanskisavet@vss.justice.bg

КОПИЕ:       

ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

vss@vss.justice.bg

КОПИЕ:       

МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

priemna@justice.government.bg

КОПИЕ:       

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

infocenter@parliament.bg

С Т А Н О В И Щ Е

от Сдружение „СЕФИТА“

ОТНОСНО: Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка {SWD(2016) 15 final}

Уважаеми дами и господа,

Сдружение с нестопанска цел “СЕФИТА”, регистрирано по ф.д. № 8122/ 2004 г. на СГС/ФО, обединява експерти и техни организации, работещи предимно в сферата на съдебното експертизиране и по възлагане от органите на досъдебното производство, както и по поръчки на обществени организации и стопански субекти.

Ръководството на Сдружението периодично анализира и обобщава проблематиката, свързана с изпълнението на съдебни експертизи и касаеща, също така, регулации и реформи в правосъдната ни система.

Сдружение „СЕФИТА” е член на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет от създаването му.

Настоящото Становище изразяваме във връзка с публикувания на вниманието на широката  ни общественост Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка {SWD(2016) 15 final}(наричан по-долу за краткост и само `Доклад`), без претенции от наша страна за задълбочена компетентност и изчерпателност, като бихме желали да посочим – по наше мнение, някои повтарящи се по-съществени несъответствия.

1. Негативно впечатление прави анонимността на документа, поради непосочване на съставителите му → работна група под ръководството на ..., научен екип от ...., организация ..., и други.

2. Не са конкретизирани в Доклада научни методи и подходи на проучване, което създава сериозен демаркационен проблем.

3. Липсва единен подход на изследване. В случая на анализ на обществена система – конкретно на съдебната система, е следвало да се приложи системен подход, предхождан от структурен и функционален анализ на съставящите елементи, което не е направено.

4. Като цяло не е прецизирана в Доклада гледната точка, от която се изхожда при препоръчване предприемането на действия или извършване на промени – спрямо предходните ни стратегии в тази област, по отношение на действащите структури и техните функции, за унифициране с Европейски правораздавателни системи, или за облекчаване на правоприлагането в полза на обществото?

5. и т.н. – за краткост прилагаме изразени наши писмени становища по  предходните два доклада, които изцяло поддържаме и към момента.

Разбира се, ние адмирираме ангажираността на Европейската комисия с проблемите на Българското правосъдие и желанието й да бъде полезна при преодоляването им, но за съжаление не налюдаваме реален положителен ефект.

Фрагментарността на Доклада, обърнат с лице единствено към съдебната власт в България, но не и към правосъдната система като цяло, има за резултат, по наше мнение, повтарящ се  (не)резултат от вида: „Вие ни пишете, ние Ви отговаряме“, или според една Българска поговорка: „Преливане от пусто в празно“. Т.е. според Европейските критерии за възлагане изпълнението на  грантови програми – липсва действителен принос от списването на Доклада към подобряване на текущото състояние, както и реални показатели, с които той да бъде измерен.

Само като пример ще посочим, че вече 12 (дванадесет) години проблемите, свързани със съдебната експертиза в България, са все на същото изходно положение → отсъства концептуално общоприето разбиране за ролята и мястото на съдебната експертиза в съдебния ни процес и съответното им нормативно регламентиране, въпреки множеството проведени конференции, кръгли маси и други форуми. Нима битува у някого илюзията, че при съвременните сложни икономически и технически отношения (в т.ч. организирана престъпност, корупция, „пране“ на пари, „източване“ на обществени фондове и т.н.) може да се постигне бърз и справедлив процес без качествена съдебна експертиза? А в Доклада тази проблематика изобщо не е обсъдена, даже и „под черта“.

Ето защо ние считаме, че качествен напредък в отношенията по  правоприлагане в страната ни може да има само като следствие от прецизен структурен и функционален анализ, ползването на научно обосновани подходи за оптимизиране, както и диалогичност и откритост – например такива, каквито са постигнати в отношенията между членовете на Висшия съдебен съвет и професионалните и неправителствени организации от Гражданския съвет към ВСС.

Надяваме се с настоящото да сме били полезни и оставаме на разположение за допълнителна информация при необходимост,

С уважение,

инж. ик. Любомир П. Герджиков –

член на УС на Сдружение „СЕФИТА“,

съпредседател на Гражданския съвет към ВСС

Приложения:Наши писма № 002/02.02.2015 г. – 5 листа, № 007/30.01.2014 г. – 9 листа;

Настоящото Становище е разгледано и прието на заседание на Управителния съвет на Сдружение „СЕФИТА“, проведено на 15.02.2016 г.

инж. Емилия А. Петрова –

главен секретар на Сдружение „СЕФИТА“