Предложения от Сдружение СЕФИТА за нормативни промени в регулацията на съдебната експертиза

 

 

Работна група към МП, съгласно Заповед № ЛС-04-776/26.04.2016 г. на Министъра на правосъдието;

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

 

от Сдружение „СЕФИТА“

за нормативни промени в регулацията на съдебната експертиза

/ съдебното експертизиране – като част от съдебната система/

 

1. Да се използва понятието „съдебен експерт“ наместо „вещо лице“.

Мотиви: Уеднаквяване с възприетото в страните от ЕС.

 

2. Да се допусне и регламентира възлагането и изпълнението на съдебни експертизи също и от организации на съдебни експерти.

Мотиви:

1. Неприемливо, неефикасно и свързано с процесуален разход е случайното съавторство на съдебни експерти, определени от възлагащия орган, при изпълнение на сложни, обемни и/или комплексни задачи.               

2. Хармонизация със съществуващи регламенти в редица държави от ЕС (смесена система - EGLE);

 

3. Да се допускат до разглеждане в съдебния процес и експертизи, възложени от страните чрез договор със съдебен експерт (частни експертизи).

Мотиви:

1. Съдебната експертиза е доказателствено средство и е неприемливо от този инструмент за защита на тезата им да не може да се ползва всяка от участващите страни в обем и съдържание според най-добрия предполаган от тях начин.

2. Чрез възлагането на частни експертизи ще се ограничат признатите разходи за загубилата страна (финансов ефект на справедливост).

3. Хармонизация със съществуващи регламенти в редица държави от ЕС (смесена система - EGLE);

 

4. Задължително, освен другите изисквания към съдебните експерти, да се предвиди изискване за сключване на застраховка професионална отговорност.

Мотиви:

1. Ограничаване на лоши практики специалисти с неподходяща квалификация и опит да приемат и извършват по маргинални подбуди съдебни експертизи със съмнително качество. 

2. Хармонизация със съществуващи регламенти в редица държави от ЕС (EGLE);

 

5. Задължително, освен другите изисквания към съдебните експерти, да се предвиди мандатност, както и изискване за поддържане и повишаване на квалификацията.

Мотиви: В практиката се ползват като съдебни експерти специалисти с исторически познания и неактуален опит. Да се прецизира механизма за подбор и регистрация на съдебни експерти;

 

6. Съдебен експерт, работещ по трудови взаимоотношения, да се назначава за извършване на експертиза при всеки конкретен случай след представяне на писмено съгласие от работодателя му.

Мотиви:

1. Намаляване формите на скрита зависимост на служители при назначаването им за извършване на съдебни експертизи, както и прекратяване на лоши практики (вкл. в съдебната система).

2. Повишаване качеството на съдебните експертизи;

 

7. Заплащането за извършване на съдебна експертиза да е според сложността и спецификата на поставените задачи, както и съобразно квалификациите на експерта, диференцирано и конкретизирано в тарифа.

Мотиви:

1. Настоящата регулация, макар и да предвижда такива критерии, не се прилага поради отсъствие на конкретна методология.                             

2. Ефикасност на разходите за съдебни експертизи и икономия на средства за извършването им.

3. Недопускане на уравниловка;

 

8. Да се предвиди специален ред за обжалване на актове и действия, накърняващи права и интереси на съдебните експерти.

Мотиви: Настоящата съдебна практика по обжалване е неефективна. Липсват критерии и методология за оценка на експертната дейност;

 

9. Да се обособят два отделни раздела в нормативния акт – за съдебната експертиза в гражданския процес и за съдебната експертиза в наказателния процес.

Мотиви: Различни по характер отношения, които възникват по повод възлагането и изпълнението на експертиза в двата процеса;

 

9.1. Съдебната експертиза в гражданския процес да бъде определена (дефинирана) като доставка на услуга.

Мотиви: Съгласно изложеното в съединени дела С-372/09 и С-373/09 на ЕСПЧ;

 

9.2.Съдебната експертиза в наказателния процес да бъде определена (дефинирана) като имаща правно-административен характер.

Мотии: При определяне на възнаграждението да се отчита ангажимента на експерта към обществото;

 

10. Да се въведе нормативно категорията „експерт-свидетел” (вещо лице) за устни консултации, при разпит на експерт и устни добавки и пояснения към експертиза.