Протокол от заседание на Гражданския съвет към ВСС, проведено на 26.04.2013 г.
ГРАЖДАНСКИ СЪВЕТ
КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
П Р О Т О К О Л №4
от заседание на Гражданския съвет към ВСС,
проведено на 26.04.2013 г. при следния дневен ред
Точка 1: Проблеми и мерки за подобряване на дейността на съдебните експерти и съдебната експертиза като част от съдебния процес у нас – Наредба №3/2012 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Министъра на правосъдието.
Приложения:
- Писмо и изложение от Сдружение „Сефита”(от 04.02.2013 г.);
- Становище на Камарата на независимите оценители (от 17.04.2013 г.);
- Становище от Сдружение „Център на НПО в Разград” (от 25.04.2013 г.).
Точка 2: Обсъждане на правилата за командироване на магистрати.
Приложения:
- Проект на Правила за командироване на съдии, прокурори и следователи;
- Становище от Сдружение „Център на НПО в Разград” (от 25.04.2013 г.).
Точка 3: Обсъждане на формуляр за декларация за имотното състояние и произхода на средствата за придобиване на имущество на кандидати за административни ръководители в органите на съдебната власт.
Приложения:
- Декларация за имотното състояние и произхода на средствата за придобиване на имущество;
- Становище от Сдружение „Център на НПО в Разград” (от 25.04.2013 г.).
(Заседанието беше открито в 10,05 ч. и на него присъстват представители на 11 (единадесет) от общо 17 (седемнадесет) организации, членуващи в Гражданския съвет към ВСС, както и 3 (трима) членове на ВСС (Приложение №1 към протокола).
ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Добър ден, колеги. Имаме кворум и можем да започнем нашата работа.
Ще кажа няколко думи в началото преди да започнем обсъждането на дневния ред, във връзка с това, което е свършено между двете заседания.
Първо, бих искал да кажа, че днес е четвъртото ни заседание. Имаше информация отпреди, че предходният Граждански съвет към предишния Висш съдебен съвет е провел общо 4 заседания, така че, надявам се с това заседание и със следващите, които ще направим, ние да надхвърли това състояние.
Знаете, беше ви разпратено едно писмо, че към дейността на Гражданския съвет прояви интерес и г-н Стойков. Той прояви желание да присъства на заседанията и на Гражданския съвет. Някои от организациите в Гражданския съвет го подкрепиха в това му желание. Аз си позволих и проведох 15-минутен телефонен разговор с него, поканих го на една предварителна среща за изясняване на интереса му. След този разговор той каза, че към този момент не поддържа интереса си за негово присъствие в заседанията на Гражданския съвет и евентуално по-нататък в следващи заседания може отново да се свърже с нас. Но това е за ваша информация, бил е поканен, казах му, че можем да обсъдим вариант за неговото присъствие на нашите заседания.
В периода между двете заседания, поне на мен ми направи впечатление, постъпи едно искане от Програма за развитие на съдебната система за извънредно бързо, спешно свикване на заседание на Гражданския съвет във връзка с извършваните проверки в някои от столичните съдилища. Моето становище е, и аз го разпространих до вас, че всъщност ако искаме по някакъв начин да се ползваме от такъв вид неща като извънредни заседания, промяна на дневния ред и прочее, все пак това минава първо през промяна на правилата, които самите ние сме приели. Мисля, че това можем да го направим, те не са някакъв канон, който трябва да ограничава нашата работа, така че ако трябва да се случват такива неща, които не съответстват на предвиденото в нашите правила, предложението и молбата ми е първо да се обръщаме към правилата, а след това да извършваме подобен вид действия.
Това е накратко по организационната част на заседанията. Ако някой иска да допълни нещо, ако не - да преминем към точка 1 от дневния ред.
ТАНЯ МАРИНОВА: В тази връзка ще ни информирате ли защо не беше включена тази точка за случайното разпределение на делата в днешния дневен ред, защото беше повдигнат въпроса и от НПО – Разград и от други организации, поне аз в електронната поща видях, че подкрепиха включването на тази точка в дневния ред, а в крайна сметка тя не е в дневния ред? То е свързано с проверките, които текат в съдилищата
ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Да. Този въпрос го обсъдихме с г-н Иванов, тъй като знаете, че според приетите от нас правила дневният ред се определя от съпредседателите. Не ми се иска да говоря в негово отсъствие, той миналия път малко остро реагира за това, че обсъждам нашите събирания, но всъщност това, което преценихме е, че все още този процес е в движение, от него няма резултати. Тоест продължават да се извършват проверките и по-добре е да се стигне до някакво състояние, за да има някаква основа, която можем да обсъдим. Тоест ако го бяхме включили в дневния ред на заседанието днес, трябваше да обсъждаме някакво междинно състояние на нещата. Това ни бяха мотивите. Разбира се, като официално внесена точка за следващ дневен ред би следвало да присъства в дневния ред на следващото заседание на Гражданския съвет.
Други въпроси, колеги? Няма.
Преминаваме към т. 1 от дневния ред - Проблеми и мерки за подобряване на дейността на съдебните експерти и съдебната експертиза като част от съдебния процес у нас – Наредба №3/2012 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Министъра на правосъдието.
Получили сте материалите. Има писмо – изложение от сдружение „Сефита”, има становище на Камарата на независимите оценители и допълнително са постъпили материали – становище от Център на НПО – Разград.
Ако ми разрешите, първо аз ще кажа няколко думи, тъй като вносител на предложението за разглеждането на тази точка е сдружение „Сефита”.
Както е описано и в изразеното писмено становище на сдружение „Сефита”, по наша преценка това е един проблем, който е част от проблематиката на съдебния процес, т.е. доколкото ни е известно ние сме запознати, че съдебната експертиза се счита за част от съдебния процес и като такава част ние смятаме, че въпреки многогодишните усилия, казвам, считано от наредбата от 2004 г., която беше приета по този въпрос и до момента, въпреки многото работни групи, които се съставяха, срещи, предложения, които се извършиха от организации, към настоящия момент все още развитие в тази посока няма, даже за нас е изключително притеснително обстоятелството, че в началото на тази година получихме и писмо от Министерството на правосъдието, което казваше, че поредната работна група е разпусната по причина, че участвалите в нея представители на съдебната власт и на академични среди не са стигнали до концептуална представа как би трябвало да се реши въпросът със съдебната експертиза.
Много са проблемите в тази област, описани са на 8 страници в това становище, с което, предполагам, сте се запознали. Няма да се спирам подробно на всяко едно от тях. Пак казвам, по наша представа като част от тази система, ако не се развива и съдебната експертиза, много е опасно, че може да се стигне до състояние, в което тя да стане проблем за съдебния процес, т.е. да води до бавен и некачествен съдебен процес.
Другият въпрос е със заплащането на експертизите. Доколкото ние сме се занимавали с този въпрос, много пари се плащат за експертизи, но се плащат неефективно, плащат се на калпак. Свършил, несвършил работа, някой определя някакво възнаграждение. Тоест реформирането на този сектор считаме, че определено би довело до икономия на средства в съдебната система.
Това е накратко. Няма да се спирам на конкретни примери, но лично аз миналата седмица бях много впечатлен по едно дело, на което аз присъствах, наказателно дело, в съдебна зала прокурорът нямаше нито един въпрос към експертизата и поиска да бъде приета, а в коридора пред залата на всеослушание разказваше, че експертизата пет пари не струва и изобщо не била в посоката, която те мислели и т. н.
Колеги, давам думата за обсъждане на проблема.
ТАНЯ МАРИНОВА: Аз също смятам, че трябва да се вземат незабавни мерки за подобряване на съдебните експертизи, защото съществува огромен проблем в съда.
Първо, в списъците има вещи лица, които вписани като извършващи определен вид експертиза, без да сме наясно на практика те какво образование и каква специализация имат. Това води до затруднения на съда при определянето на компетентното вещо лице, което да отговори на конкретната задача. На мен ми се е случвало в хода на съдебното следствие да установя, че вещите лица, които са извършили експертизата в досъдебното производство, изобщо нямат образование и специалност, за да отговорят на задачата, която им е поставена. Това разбирам от некомпетентните им отговори при разпита на вещите лица. След като ги попитам какво им е образованието, установявам, че изобщо нямат специалност, за да отговорят на съответните задачи.
Така че първата мярка в тази насока, която според мен незабавно трябва да бъде предприета, е да се задължат вещите лица да си представят дипломите за образование и последващите специализации и те да се вписват в списъка, за да сме наясно с каква специалност са тези вещи лица, с какво образование и с какви допълнителни специализации.
Освен това смятам, че не е достатъчно образованието, може да е прекрасен икономист или химик и да няма допълнително необходимите умения, за да изготви една добра експертиза. В този смисъл е необходимо да се предприемат мерки за допълнителна квалификация на хората, които кандидатстват за вещи лица, за да могат да се справят с тази задача.
Също споделям мнението, че трябва да се сформира работна група доколкото ни е известно в момента отново има такава към Министерството на правосъдието, нова работна група, която обаче мисля, че няма концепция как трябва да се промени нормативната уредба за експертизите и вещите лица и трябва сериозно да обсъди какъв да е моделът, който да се възприеме за допълнителна квалификация, назначаване, последващ контрол върху вещите лица и да направи цялостен анализ на проблемите, които и Сдружението на съдиите и други асоциации на мен лично ми предоставиха и аз сега ще ви го предам – Съюзът на независимите автотехнически експерти в България е подал едно писмо през 2006 г. във Висшия съдебен съвет, което поддържат и заявяват готовност да се включат в такава работна група. Тяхното предложение е също незабавно да се впишат в списъка на вещите лица дипломите и специализациите, защото те са установили в хода на работата си като вещи лица, че се назначават вещи лица, които изобщо нямат необходимата специалност да изготвят този вид експертизи и те обръщат изхода и на наказателни, и на граждански дела. Защото в крайна сметка съдът и органите на досъдебното производство нямат тези специални знания, затова се налага да допуснат експертиза. В крайна сметка делата се решават от експертизите в много случаи и когато нямаме компетентно вещо лице и добре изготвена експертиза, делото се решава според смисъла на експертизата.
ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Други колеги?
НИКОЛАЙ РУНЕВСКИ: Колеги, две – три неща ще кажа. Изложението на „Сефита” е доста подробно, ние го подкрепяме, но това е сложен процес, на който е хубаво да се даде някакво начало, тъй като проблемите са хиляди със съдебните експертизи.
Два – три проблема мога да кажа, различни от тези, изложени до момента.
Единият е свързан със самата съдебна практика. Много рядко съдиите приемат искане на защитата за освобождаване на вещи лица поради некомпетентност, което е много чест случай. Обикновено се допуска допълнителна, повторна и т. н., но много рядко се освобождават некомпетентните вещи лица, а те въобще не са малко.
Има голяма разлика между софийските експертизи и тези извън София. Всичките експертизи, които съм виждал извън София са направени като брошури, колко са добри е друг въпрос, но в София всичко се прави на конвейер, някакви листове, много често незнайно откъде намерени. Няма значение, но проблемът с натовареността очевидно води до това.
Много странен е проблемът и с цената на експертизата. В градския съд експертизата за едно и също нещо е тройно по-скъпа от тези в районния съд например. Защо се получава така, не знам. Но това е също интересен въпрос за коментиране. Би трябвало да има някаква унификация на експертизите съобразно спецификата и вложения труд. Мисля, че е най-добре да се започне някакво обсъждане, което да доведе до сумиране на всичките проблеми и да има някаква регулация по този въпрос.
ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на колегата Руневски.
БОЖИДАР КЪНЕВ: Уважаеми дами и господа, ще взема отношение освен като член на Камарата на независимите оценители, чийто председател е внесъл конкретно предложение по въпросите, които са поставени днес, но си позволявам да взема отношение и като вещо лице с 40-годишна практика и то на финала.
За ваше сведение, тъй като виждам, че аудиторията е по-млада и ще се спра малко на предисторията с развитието на проблемите около счетоводните експертизи, към които имам отношение. Добре съм запознат и с току-що поставения въпрос по другите специалности, включително и на лекарите, и на различните гилдии.
Проблемът за нас тръгна още с началото на т. нар. преустройство, когато се премахнаха старите правила и за пръв път в 2004 г. се прие първата Наредба №1 на Висшия съдебен съвет, която се опита да регламентира процесите, които до този момент течаха по старото законодателство – Постановление №111 и всички свързани с него наредби. Номинално беше взето едно решение, че се отменят всички нормативни документи, засягащи тази дейност отпреди, но така или иначе, постановлението и до ден-днешен не е отменено и въпреки че в него има много рационални моменти, те останаха далеч в историята.
През 2004 г. в отговор на вашето предложение всъщност регламентът беше много коректен, че могат да участват само лица с висше образование по съответната специалност, с 10-годишен стаж, което означава, че все пак имат съответните правоспособности и дотук добре, само една точка, която обърна малко колата – допусна се, че извън списъците, по преценка на съда могат да се назначават експерти, които не са вписани в списъците. Този момент отвори вратата за това, което се говори – да влязат хора без компетенции. Мога да ви посоча десетки и стотици примери на такива експерти, които се назначаваха дори с определени поръчки да дадат точно тази некомпетентна експертиза, защото тя улеснява по-нататък борбата с вземането на решение, което да е в изгода на някоя от страните. Факт, който ако някой може да го оспори от тук присъстващите, ще му бъда благодарен. Има стотици примери от този характер.
Следващият момент. Въпреки че се поде една битка, че нормативната база трябва действително да се подработи – говорим за 2004 г., до 2008 г. тя си беше действаща, когато излезе отново Наредба №1 отново на Висшия съдебен съвет, където по принцип се запазиха основните изисквания и задължения за квалификацията и съответно за начина, по който да се назначават експертизите, но пак остана отвореният момент, че могат да се назначават и извън списъците, утвърдени в „Държавен вестник”. Да не говорим, че списъците, които вече бяха публикувани през този период, така или иначе, по Закона за съдебната власт има определен ред как се попада в тези списъци и че компетентни комисии преглеждат всички заявления, които са подадени със съответните документи.
Как става обаче на практика? Тези, които сте се сблъсквали с тези проблеми, знаете, че в много от случаите има дела, в които лично аз съм отчел 10-15 молби за назначаване на хора от списъка, които отказват. Един пише по некомпетентност, друг - по заетост, трети - по други причини. Но това е едно също блокиране на дейността и на досъдебното производство, защото там пък са най-болезнени въпросите по много причини, които на мнозина са ясни, защото на един експерт като му дадат в кашони неописани документи и му кажат, че задачата трябва да я реши със срок утре или след седмица, нормално е тези, които са наясно с материята, да отказват, защото това не е работа. В много от случаите трябва да номерират папки, да описват документи, които са в насипно състояние. Как се прави експертиза при тези условия. Оттам нататък отиваме в онзи момент, в който така или иначе, е завършена експертизата и тя трябва да влезе по съответния ред и от наблюдаващия прокурор да се внесе с обвинителен акт и т. н.
Много често експертизите, които са в основата си за оформяне на някакво становище на наблюдаващия прокурор и изписване на обвинителния акт, са взети частично. Неведнъж в практиката се сблъсквам с това, че цели пасажи от експертизата с копи-пейст се вкарват в обвинителния акт и е нормално, когато влезе в съдебна зала, да започнат атаките първо към съдебните експерти, които са подписали съответното заключение и да се иска отхвърляне на експертизата, и то е съвсем нормално, от адвокатския състав, но не по начина тя да бъде докладвана, оспорвана и т. н., а да не се допусне нейното гледане със състава, който я е внесъл. Тоест вещите лица дори в тройни и петорни експертизи се отсвирват и не се допуска те да се произнесат по труда, който са извършили.
Ако искате доказателства, има ги, защото при нас постъпват жалби от много колеги, които вече се отказват категорично да работят специално по поръчки в досъдебното производство по простата причина, че стигаме и до прословутото възнаграждение. То наглед, когато през 2008 г. се говореше да се приеме във варианта 5-8-10, се спряха на 5, като имаше записано в протоколи на Висшия съдебен съвет, че някои вещи лица понеже надписват часове и т. н. ще получат много голямо възнаграждение, по-голямо от тези, които приемат наредбата. Добре, стигна се до 5 лева. Но практически никой не се замисля, че за тези, които само с това се занимават като трудово препитание и работят само експертизи и обикновено това са квалифицирани експерти, петте лева на практика в края на месеца стават по-малко от 1,50 лева. Защо? Защото никой не се съобразява с факта, че за да се направи една качествена експертиза, се правят и допълнителни разноски, които никак не са малко. Като се почне от транспорта, от компютърното време, от консумативите, които трябва да се използват, телефоните, които трябва да се изговорят. За някои експертизи понякога разходите стигат до 120 лева. Никой не ги признава, защото се вадят различни прийоми.
В тази връзка стигаме до прословутия проект за закон, защото тук ще ви обърна внимание на този въпрос, по простата причина, че има произнасяне на Конституционния съд – той обяви Наредба №1 от 2008 г. за противоконституционна и то напълно със законно основание, защото наредбата от 2004 г. също беше атакувана във ВАС и там по искане на колеги от провинцията – Сливен, Русе и още от някои градове, включително и от София, които поддържаха искане за конкретни изменения на конкретни членове, не на цялата наредба. Но така или иначе не се приеха тези предложения.
Конституционният съд излезе с категорично становище, че трябва да се подработи материята със закон. Да, но след това – участвал съм поне в две работни групи в Министерството на правосъдието, за изненада или за учудване мога да ви кажа, че единият от случаите, когато разисквахме в работния състав някои от проблемите – говоря за 2003-2004 г. преди излизането на първата наредба, най-искрено една от колегите – юристи стана и се обърна към аудиторията и директно към мен постави въпроса – г-н Кънев, все пак вие сте с практика, ние сме също с практика, но извън министерството не сме излизали, в зала не сме влизали – къде стои вещото лице в съдебната зала? Оттам нататък вече може да ви е ясно какви разисквания имаше и какви решения се взеха в онзи момент. Така че нещата постепенно в годините се разминаха.
Стигаме до 2012 г., когато след решението на Конституционния съд имаше едно предложение, в което директно беше поставено решение на Висшия съдебен съвет и се упълномощи г-жа Попова, преди да стане вицепрезидент, да внесе този проект за закон в Народното събрание. Никой не го постави на обсъждане там, където в крайна сметка трябваше да се вземат някои бележки и в десетките преписки, които вече има направени от сдружение „Съдебно-счетоводни експерти” с председател проф. Душанов – той имаше днес желание да присъства, но в момента е на лекции, и какво се получи?
Получи се това, че наредба, отменена с решение на Конституционния съд, се възпроизведе под Наредба №3 от името на Министерството на правосъдието, като само три или четири отделни члена бяха допълнени с текст, останалото си остана така, както е Наредба №1. Отново преливане от пусто в празно се получи. Ще ви дам конкретен пример от вчера.
В едно от т. нар. дела с голям обществен интерес отново експертизата не се прие, защото адвокатите били заети, въпреки че от предходното заседание имаше едногодишен период, но адвокатите не успели да се запознаят. В крайна сметка практиката е, че има масов отлив на хора, които желаят да участват по един или друг начин като експерти. Но трябва да преминат и през някакъв курс на обучение, защото не всичко може да бъде научено в университета, не всичко може да се знае от отделни курсове и семинари. Но взаимодействието между органите, които назначават и органите, които приемат експертизите, е меко казано не на подходящото ниво. И оттам идват и всички конфликтни ситуации, които действително обременяват с процесуално време съдебните дела. Много съдии, с които имам перфектни отношения, много прокурори, с които съм работил през годините, споделят тази болка, но никой в крайна сметка не решава проблема рационално и така както трябва с изискването на закона. Има в Закона за съдебната власт няколко члена как се приемат вещите лица, имаме в ГПК и НПК съответно няколко раздела, но те не изчерпват проблемите. Напротив, точно там се задълбочават, защото ако едно вещо лице качествено си свърши работата, просто към него започва натиск от много страни.
Това е, което имам да ви кажа.
ЛЮДМИЛ СИМОВ: Аз ще бъда по-кратък. Присъединявам се към становището на г-н Герджиков. Проблемите на вещите лица са много.
Два момента ми направиха впечатление.
Първо, че 2010 г. и 2011 г. от Камарата на независимите оценители направихме няколко срещи с Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието. Писали сме и писма във връзка с Наредба №1. Тогава се подготвяше Законът за вещите лица, преводачите и тълковниците. Нашето искане беше по новия закон да бъде поискано становището от всички заинтересувани организации, които имат отношение към вещите лица. Разбира се, нищо не стана и за изненада стана така, че вместо да се подготвя новият закон, изведнъж ни се представи Наредба №3, която е 97% потвърждение на старата наредба.
Какви са проблемите?
Колегата Маринова е права, че един от основните проблеми е квалификацията на вещите лица. Действително трябва да се повишава тяхната квалификация. Но заедно с това има един друг проблем, който много лесно може да се реши, че не се използват възможностите в момента действително да се подберат вещи лица, които имат нужната квалификация. Просто не се прави това. И не се прави от съдебната власт. Разговорите, които проведох с Висшия съдебен съвет и до които писахме писмата, бяха за конкретен случай. Един от най-наболелите въпроси по отношение на експертизите. Оценъчната експертиза, която се отнася за оценки на вещи, на всички обекти в пари. Ние поставихме въпроса, че за квалификацията на вещите лица е съвсем ясно и точно казано в Закона за независимите оценители, че те трябва да бъдат независими оценители, вписани в регистъра. На мен ми беше отговорено от Висшия съдебен съвет, че това нещо не може да се изпълни, тъй като има Наредба №1, където в чл. 13 са казани съответно изискванията по отношение на вещите лица. Но ще се дадат негласни указания на съответните окръжни съдилища, Софийски градски съд, Софийски районен съд да се ползват действително вещи лица с необходимата квалификация по Закона за независимите оценители. Обаче това не се изпълнява навсякъде. В този момент, когато се назначават тези вещи лица, също в закона е съвсем ясно и ние го предложихме на Висшия съдебен съвет и на Министерството на правосъдието, има регистър на независимите оценители, където съвсем точно и ясно има пълна информация каква е квалификацията като образование на оценителите лица, колко години е техният стаж като независими оценители, каква оценителска правоспособност имат. Това нещо не се използва и се назначават вещи лица, които оценяват например недвижими имоти, които са зоотехници. И ние не можем да реагираме по никакъв начин. Затова нашето предложение беше елементарно – да се създаде в един отделен клас оценителски експертизи, което ще е частично решение на този проблем. И тези оценителски експертизи да бъдат извършвани от такива независими оценители. И отново се представи Наредба №1 и предполагам, че когато се подготви и закон, пак едва ли ще бъде поискано нашето становище, както и становището на всички организации, които са заинтересувани от повишаване на квалификацията на вещите лица.
ЦВЕТОМИР ЙОСИФОВ: Може ли да поставя един въпрос.
От всичко, което чух, на мен, както и на всички останали, ни е ясно, че има проблеми. Но само частично чувам как трябва да се решат тези проблеми. Дайте да се концентрираме върху това какво трябва да се направи, за да се изчистят тези неща. Вие казвате, че има закон, има Наредба №1 тя се трансформира в Наредба №3, законът е по-висшестоящ по Закона за нормативните актове и т. н. Дайте да мислим малко по-концептуално какво трябва да направим. Закон ли трябва да се направи? Ако трябва да се направи закон, Министерството на правосъдието, работни групи. Иначе за всички тези проблеми ние можем да си говорим цял ден и няма да ни стигне времето. Факт е. Въпросът е какво трябва да се направи оттук нататък, да се подходи практически, законосъобразно и така че всички да имаме полза, които работим в тази сфера. От това, което се каза дотук на мен ми е ясно, че трябва да се инициира работна среща в Министерството на правосъдието, оттам нататък трябва да има някаква концепция, ще трябва да се напише някакъв закон за вещите лица с всички тези критерии, за които досега говорихте, за да може да има яснота и когато съдията или в досъдебното производство се назначи една експертиза, да е ясно занапред как ще се изпълнява, кой ще я изпълнява и какво ще е възнаграждението. И какви са й отговорностите.
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА: Изцяло подкрепям това, което каза колегата Йосифов, защото всички ние ако се извъртим тук, ще повтаряме едни и същи неща. Всъщност ние сме съгласни с това, че проблемите съществуват и наистина да вървим конструктивно, да се дават предложения за разрешаването на тези проблеми, защото те са еднакви при всички нас, които под една или друга форма участваме в правораздаването.
ЦВЕТОМИР ЙОСИФОВ: Ние в момента какво можем да предложим към Висшия съдебен съвет? С каква идея да го сезираме като конструктивен съвет?
ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Господин Герон иска думата.
ЙОСИФ ГЕРОН: Колеги, проблемите на съдебните експертизи са изключително много и тук се открехна само една малка част по оценителските експертизи. Присъстват на днешното заседание и представители на графолозите, да не говорим за всички останали видове експертизи. Действително е прав колегата Йосифов, ако тръгнем само да споменем проблемите във всеки вид експертиза и във отношенията съд – експерт, експерт – съд – страни, защитимост на експертите, незащитимост на експертите, няма да ни стигнат две денонощия. Затова предлагам да вземем едно решение, с което да предложим на Висшия съдебен съвет и на Министерството на правосъдието да се проведе някъде през есента експертна кръгла маса, на която всички заинтересувани организации да предложат проекти и варианти за решаване на въпросите, като от името на Съюза на юристите в България предлагам нашето домакинство, имаме съответната база и опит за провеждане на такива експертни кръгли маси и тази експертна кръгла маса, набелязвайки основния път, по който трябва да се тръгне, вече да излъчи съвместно с Министерството на правосъдието една работна група за подготовка на съответния нормативен акт. Дали ще се тръгне на варианта закон, дали ще се тръгне на варианта подзаконов нормативен акт, но, така или иначе, нещо трябва да се роди. Тази ситуация, която е в момента, просто няма как да продължава и тя е във вреда на абсолютно всички с изключение на някои далавераджии, които явно доста силно лобират тук и там, за да не може да се реши въпросът. Ние в Съюза на юристите с кръглата маса за имотните измами без да имаме законодателна инициатива успяхме да променим 4 закона. Но успяхме да мобилизираме общественото мнение, да ангажираме всички институции, които са отговорни за това. И смятам, че въпросът за съдебните експертизи е достатъчно важен и отговорен, за да можем да ангажираме възможно повече институции и обществеността като цяло за едно решаване на този проблем. И ако ние всички членове на Гражданския съвет, сдружения, организации на експерти имаме една определена готовност, аз смятам, че още есента можем да проведем една такава кръгла маса, след това да се тръгне вече на подготовка на законопроект. Естествено с помощта и на Висшия съдебен съвет, пък и не само, за съответната медийна разгласа, защото обществото трябва да бъде атакувано и трябва да разбере къде е проблемът и за какво става въпрос.
ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Госпожа Колева има думата.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Аз ще започна с това, че Висшият съдебен съвет също си дава сметка за огромните проблеми, които са натрупани в тази сфера. Те съвсем пряко влияят и върху бързината, и върху качеството на правораздаването. Така че Висшият съдебен съвет няма как да стои встрани от проблема, въпреки че чисто формално стои встрани от организацията на съдебните експертизи и включително и от подбора и назначаването на експерти по конкретни дела. Знаем го това, и това беше мотив на Правната комисия да посъветва сдружение „Сефита” да даде становище, че този проблем трябва да се внесе в Гражданския съвет. Това, че ние дадохме положително становище спрямо наредбата, която беше подготвена в Министерството на правосъдието, беше с един-единствен мотив – не защото я смятаме за съвършена, не защото смятаме, че се уреждат съществуващите проблеми, а поради тази причина, че наредбата на Висшия съдебен съвет беше обявена за противоконституционна и в този период се създаде един нормативен вакуум в материята с вещите лица. Така или иначе, все пак е по-добре да има една наредба, която урежда проблема, отколкото да няма нищо в този момент, в който работната група не беше стигнала до никакви решения в рамките на някакво съгласие вътре в самата себе си.
Изцяло подкрепяме идеята за законопроект. Разбира се, този законопроект трябва да бъде приет и обсъден и с магистратската общност и с органите на досъдебното производство в Министерството на вътрешните работи, и най-вече с организациите, които са пряко заинтересувани и работят с тази материя. Съгласни сме да инициираме под някакво форма обществено обсъждане, за нас е без значение дали ще е кръгла маса, дали ще е съвещание, дали ще е пак в рамките на Гражданския съвет, просто действително ще участваме активно в тези процедури и доколкото зависи от нас бихме ги ускорили максимално, защото наистина това е една бомба със закъснител. Пак казвам, тя пряко рефлектира върху качеството на съдебните актове и естествено върху доверието на обществото. Знаем каква вреда върху авторитета на съдебната власт нанася една некачествена и неточна експертиза.
ЦВЕТОМИР ЙОСИФОВ: Аз не разбрах само от г-н Герон на тази кръгла маса идеята е, че ние ще поканим и Министерството на правосъдието, нали така?
ЙОСИФ ГЕРОН: Естествено. Аз предлагам дори да го поканим първоначално като съорганизатор на кръглата маса съвместно с Висшия съдебен съвет. Ако откаже да бъде съорганизатор, ще му изпращаме предложенията и ще го каним като участник. Да се надяваме, че няма да откаже.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Да, защото законодателната инициатива принадлежи на тях.
ДОЙЧИН БЛАГОЕВ: Аз споделям изказаните мнения досега, но това, което ме притеснява, колега Герон, е, че кръгла маса през м. октомври-ноември... И 2014 г. до края няма да има никой, в това съм сигурен.
Знаете, че Наредба №3 е обжалвана и е насрочено заседание на ВАС за м. ноември, но според мен, тъй като тези проблеми, които ние ги обсъждаме и с които всички ние сме наясно, че те са ужасяващи проблеми, имам предвид това, че на тази болезнена и чувствителна тема „правосъдие”, особено сега, имам предвид обществото, което реагира болезнено и което изцяло хвърля своята енергия по отношение на съда, на първо място, и то съвсем несправедливо. Понякога и съдът може да е виновен, но те не знаят, че 90% от съдебните актове са блокирани именно от такива некомпетентни експертизи. За мен проблемът с експертизите е много спешен. Би трябвало ние да не чакаме Върховния административен съд и да видим дали ще отменя Наредба №3 или няма да я отменя, ние трябва да помогнем на Висшия съдебен съвет и да направим едно предложение тук за много спешни, в рамките на един месец да положим усилия, всеки един от нас, това, което се казва тук, включително и колегата адвокат с въпроса, който постави за размера на възнагражденията, който също е един изключителен проблем, и би трябвало ние тук, като помощници да помогнем на Висшия съдебен съвет и да направим с наши инициативи, с наши предложения по най-бързия начин Наредба №3 да се измени.
Иначе радикалното решение на въпроса, разбира се, е закон, задължително закон за експертизата, нищо друго. Тези наредби не решават въпроса. Трябва да има закон. Според мен трябва да има експертна камара, такава каквото има в Англия има от 500 години, която да приема всичките тези експерти. Защото съдиите, колеги, цялата отговорност е в тях и те как да разберат кой да изберат. Дават им един списък, съдията отваря и почва да се чуди. Оказва се, че този, който съдията е избрал за нищо не става. Докато експертната камара, тя ще ги лицензира. Ако той е некомпетентен, да не говорим за негови умишлени деяния за престъпни експертизи и прочие, отнема се лиценза, приключва и се уведомява съдебната власт, респективно Висшия съдебен съвет. Тоест много е лесно според мен, трябва да има експертна камара, но това в закона, разбира се. А вече в този закон, както всички тук казаха, всяка една от тези обществени организации да изложи писмено своята теза.
И вече стигаме до г-н Герон с кръглата маса, на която всеки ще си даде предложенията, ще ги обобщим и помагаме на Министерството на правосъдието като вносител на този законопроект и приемаме един закон, доколкото можем. Няма пречка, разбира се, по линия и на Висшия съдебен съвет от Министерството на правосъдието да вземем някои образци от някои държави, които имат такива. Аз ви казах за Англия.
Моето предложение е да вземем решение и да гласуваме, разбира се, ако са съгласни и колегите, Наредба №3 по най-бързия начин да бъде изменена, да направи Висшият съдебен съвет предложение, и второ, да се насрочи тази кръгла маса за примерен закон.
ПЛАМЕН СТОИЛОВ: Колеги, може би ще ви учудя, но искам да ви кажа, че в предишния Висш съдебен съвет по линия на оперативна програма „Административен капацитет” беше изготвен проектозакон за вещите лица, тълковниците и преводачите, който беше изпратен на Министерството на правосъдието. Аз не знам да има някаква реакция по въпроса. Но така или иначе някакви усилия в тази насока са положени, нещо е направено в това отношение. Дали е качествено или не, това е отделен въпрос.
Що се отнася до закона, положително трябва да има закон и той трябва да регламентира някои основни въпроси – възнаграждението на вещите лица, тяхната отговорност при некоректно изпълнение на задълженията.
Освен това законът трябва да даде и някакви гаранции за независимостта на вещите лица, т.е. да ги предпази от външен натиск по конкретни експертизи, защото вие знаете, че има много деликатни дела, където има много сериозни интереси и там атаката срещу вещите лица е много тежка.
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА: Да допълня две изречения.
Също подкрепям идеята за това, че материята трябва да бъде уредена със закон. Подкрепям тази идея, много ми хареса и даже това си говорихме с колегата Йосифов за камара. Възникване на камара на вещите лица, в която те да членуват на задължителен принцип като да има регистър с всичките им компетенции, познания и т. н. В закона да бъдат всичките неща като стаж, възнаграждение, като начин на отвод и всички неща, с които ние ежедневно се сблъскваме.
Искам обаче да кажа и нещо друго – нека не бързаме, защото ние в последните години работим на парче и работим под някакъв натиск. Сега за един месец трябва да направим работна група, която да работи през ден, да измисли съответната промяна, да я внесе, да я приеме и тръгваме да уреждаме едни проблеми, които са от 15 години. Това не става, виждаме, че това не е работещо. Тоест нека да изчакаме Върховния административен съд да се произнесе по въпроса за обжалването, нека след това се съберем и си кажем становищата. Дали ще е кръгла маса, аз лично подкрепям да е съвещание, но няма значение. И лека-полека да създадем работна група, да ангажираме Министерството на правосъдието, да видим това, което казва колегата Стоилов за стария проект на Висшия съдебен съвет и да започне да се решава проблема, за да може да се реши глобално, а не на парче.
ТАНЯ МАРИНОВА: Аз лично не споделям становището на съдия Желявска, че трябва да се чака, защото проблемите са много сериозни. Само тук загатнахме три големи проблема, които произтичат от некачествените експертизи. Те влияят пряко на качеството на правораздаването, постави се въпросът с назначаването на вещи лица извън списъците, който въпрос до момента не е намерил никакво решение, защото няма как да бъдем ограничени в списъците, те са непълни, в тях няма вещи лица с всички специалности, които са ни необходими за решаването на делата. Но може да се предложи по какъв начин този въпрос да бъде решен, така че да не се стига до безразборно назначаване на вещи лица извън списъците, като се приеме конкретна разпоредба, с която се казва, че в случай, че няма от съответната специалност вещо лице, съдът или органът на досъдебното производство се обръща към БАН, университетите, институтите, които се занимават с такава дейност, НЗОК за лекарите и въобще институции, които поддържат такъв регистър със специалисти от съответната специалност.
Вторият проблем, който се постави днес, е, че проблемът с експертизите влияе пряко и непосредствено върху бюджета на съдебната власт. Назначават се неотносими експертизи, назначават се многократно експертизи по едни и същи въпроси, точно заради некачествените експертизи. Затова мисля, че е много добро предложението на „Сефита” веднага да се препоръча на Висшия съдебен съвет да включи този въпрос в статистическите форми, като още от досъдебното производство в статистиката се посочва каква експертиза е допусната, каква цена е платена. В съдебното производство се посочва какви експертизи са допуснати, какви допълнителни експертизи са се наложили, какви повторни експертизи са се наложили, по каква причина, каква цена е платена, кои експертизи въобще са приети и са неотносими към предмета на делото, поради което въобще не са изслушани, защото не са редки и тези случаи. Това според мен не е проблем да се препоръча на Висшия съдебен съвет да се включи въпросът в статистическите форми и веднага ще доведе до възможност за анализ на средствата, които се плащат доколко ефективно се разходват те, и първият необходим анализ, който трябва да направи Висшият съдебен съвет е колко ни струват експертизите, за да се прецени каква форма трябва да се предприеме оттук-нататък в бъдещия закон.
Третият въпрос, който се постави, е антикорупционни мерки, които трябва да се предприемат във връзка с това, че по твърденията на адвокатите се назначават от определени съдилища едни и същи вещи лица със значително завишени хонорари в сравнение с други такива, които отговарят на същата задача. Така че аз въобще не смятам, че трябва да се чака, освен това при положение, че вече имаме конституционно решение, което ни казва, че въпросът трябва да се уреди със закон, не виждам защо трябва да чакаме решението на Върховния административен съд за наредбата дали тя противоречи на закона или не. Напълно споделям предложението на г-н Герон да се свика такава експертна група, която да даде конкретните си препоръки.
На първо място, препоръчвам да вземем решение Висшият съдебен съвет какви анализи трябва да извърши в тази насока. Освен това тук има представители на достатъчно организации, които се занимават с експертизи, дали те могат да се ангажират с проучването на законопроекта, който е изготвен от предишния Висш съдебен съвет, за да дадат и своите конкретни препоръки и да започне работата на работната група, която след това да инициира законодателството от страна на Министерството на правосъдието.
ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Колеги, и аз ще кажа няколко думи.
Във връзка с това, че много често образът на вещото лице се демонизира, т.е. има някакви хора, които едва ли не умишлено пречат на това да се правят качествени експертизи и едва ли не умишлено некомпетентно се подбират, бих искал да кажа следното.
Миналата година през м. март лично аз съм присъствал на симпозиум на европейските съдебни експерти в Брюксел и в тази връзка хората предлагат нещо много разумно. Те, разбира се, са много напред с материала, това, което ние обсъждаме, при тях вече отдавна е свършено, но те казват така – преди възлагането на всяка експертиза, добре е тя да бъде обсъдена от възлагащия орган и от този, който ще я изпълнява. А не както е сега, пишат се някакви въпроси, вещото лице разбрало-недоразбрало, прави някаква експертиза и изобщо не го интересува дали някой може да прочете неговата експертиза или не. Писал като за световно, като че ли научен труд трябва да пише. А затова че експертизата трябва да послужи в съдебния процес и трябва да я прочетат и много други хора, включително с неспециално образование, изобщо не се интересува. Така че от тази гледна точка пак казвам, би трябвало да е грижа на всички да се уреди процесът на възлагане и изпълнение и приемане на експертиза, а не да се урежда положението само на вещите лица. Как да направим така, че да ги накараме тези лоша хора да заработят качествено, че малко им бяха глобите досега, дайте още по-големи глоби да им наложим. Просто подходът, който досега се прилага, включително и с този закон, който беше предложен за вещите лица, четейки го, се разбира, че от всичкото, което се пише, единствената цел е да се дисциплинират вещите лица. Не е във вещите лица проблемът. Разбира се, и там има много за дялане, но проблемът е в цялостната организация по осъществяване на съдебната експертиза.
Има проблем и във възлагащите, защото как една експертиза се чете от възлагащите, никое вещо лице не разбира. Дали като е дал експертизата, този, който му я е възложил, е успял да прочете това, което е искало да каже вещото лице?
По отношение на тази Наредба №3 искам да кажа още нещо.
Госпожа Колева каза, че е хубаво да има наредба, но все пак хубаво е като ще има някаква наредба, малко да я прочитаме. През 2012 г. отпадна задължението от Закона за съдебната власт за случаен избор на вещите лица. През м. ноември 2012 г. обаче министър Ковачева го дописа в закона, като включи отново случайния избор в наредбата и Висшият съдебен съвет взе, че изказа положително становище да има случаен избор на вещи лица в този случай, когато няма подробни списъци, няма яснота за тяхната квалификация и сега говорим за проверки по случаен избор на съдиите. Ако утре се направи проверка за случаен избор на вещите лица и се окаже не че има пропуски, а че няма нито един случай в цялата държавата някой да е бил избран от магистратите - от съдиите, от следователите и от прокурорите, по метода на случайния подбор, което е много тъжно, защото именно хората, които трябва да вкарват ред, пренебрегват нормативни актове.
Това исках накратко да ви кажа.
БОЖИДАР КЪНЕВ: Само ще допълня с две изречения, тъй като отговарям и на г-н Стоилов по повод на обсъжданията за закона, който беше внесен. Официално на 3 август 2012 г. имаме отговори от Министерството на вътрешните работи, в които се казва дословно: „Цитираният от вас проект за закон за вещите лица, преводачите и тълкувателите, приет през 2011 г. от Висшия съдебен съвет не е постъпвал в Министерството на вътрешните работи. Министерството ще изрази становище по всеки законопроект, постъпил по условията на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. С пожелания за успешен ден”. И всичките материали, които бяха пратени, защото ние организирахме все пак това, което се предлага в т. нар. кръгла маса, много хора, които са от практиката, които работят качествено и които вече излизат от играта, казвам го съвсем директно, защото са огорчени, затова, че тези, които работят, ги притискат, а тези, за които говорим и създават проблемите на съдебната система, по някакъв начин се толерират. Това се получава на практика и ако законът не влезе с тези рестрикции и изисквания и за качество и за отговорност, просто ще останат пожелателни много неща, за които си говорим тук.
ДОЙЧИН БЛАГОЕВ: А на Министерството на вътрешните работи кой трябваше да им го изпрати този закон?
БОЖИДАР КЪНЕВ: Ето го официалният отговор.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Просто не е тръгнала такава процедура. Това, че законът е предоставен на Министерството на правосъдието още нищо не значи.
БОЖИДАР КЪНЕВ: Аз и там го дадох, но не е там проблемът.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Има една съгласувателна процедура, която трябва да се спази. След това в Министерския съвет и от оттам след одобрение да влезе в Народното събрание. Тази процедура просто не е проведена. Не е довършена легалната процедура, за да влезе в Народното събрание.
ЙОСИФ ГЕРОН: Колеги, аз смятам, че можем да се обединим около това като база на обсъждането на бъдещата кръгла маса или работно съвещание, да послужи именно този законопроект, да не почваме да пишем отначало.
БОЖИДАР КЪНЕВ: Да, в него има рационални моменти.
ЙОСИФ ГЕРОН: Безспорно има много различия в подготовката на един такъв законопроект, те вече проличаха и тук в изказванията, аз например съм един от върлите противници на случайния подбор на вещите лица. Това е безумна идея, защото вещото лице е дългата ръка на съдията. Аз не съм бил съдия, но ако бях, трябваше да имам някакво доверие в човека, който ще ми даде специалните си знания. Това не е съдия, който поема делото и понеже някой спомена дали е имало такъв случай, да, имаше в Административен съд – София – град докато беше председател г-н Панов за един много кратък период той лично на неговия си състав взе да избира по случаен принцип с компютъра, и от 3 вещи лица 2 бяха такива, които трябваше да бъдат поставени под запрещение. Откровено луди. Затова много внимателно трябва да обсъдим всички тези неща, както и проблемът с възнагражденията. Ние надълго и нашироко ще трябва да го обсъждаме този проблем. Но едно такова унифициране 5 лева на час – това е абсурдно и затова Софийският административен съд в момента работи с абсолютно световно неизвестни и световно некомпетентни вещи лица. Защото те са може би единственият съд, който стриктно спазва тази разпоредба и кара всички вещи лица да пишат колко часа са работили. Те си слагат колкото им часа дойде на ум, естествено. Но това не е начинът, не може да бъде така. Нека на базата на този законопроект да подготвим нещата и не смятам, че в момента можем да направим някакви кой знае какви промени на наредбата, защото при всички случаи се иска технологично време, дори днес да почнем да приготвяме тези промени, ще влезем в лятната ваканция. Министерството едва ли ще е толкова чевръсто точно около изборите да пипа тази материя. Но ако нещо, което е много спешно, един – два текста, може да се помисли. Ако дойдат такива предложения и не срещнат подкрепата – това може днес и утре да стане, защото това правителство може да просъществува още месец и половина, а може и още три - четири.
ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, г-н Герон.
Колеги, ще ви помоля за по-стегнати изказвания, защото имаме още две точки от дневния ред. Добре е след изказванията да формулираме някакви предложения и да вървим напред с дневния ред.
БЕНЧЕВ - вещо лице към Софийски градски съд:
Ще изкажа някои съображения накратко.
Нещата трябва да бъдат обсъдени, систематизирани и подредени по проблеми, защото проблемите са, от една страна, процесуални, от друга страна, са чисто човешки, засягащи вещите лица.
Процесуалните проблеми не са чак толкова сложни, ако се погледне, те нещата досега са регламентирани къде по-пълно, къде по-несъвършено, но проблемът при тях е, че те трябва да бъдат систематизирани в един закон, общо за съдебната експертиза. Това го казвам като участник в първата работна група, която през 2000 г. беше създадена към Министерството на правосъдието за изработване на концепция за регламентиране на съдебната експертиза. Тя просъществува за съжаление много кратко време, около шест - седем месеца и се закри с промяна на министъра на правосъдието. Оттогава в резултат на такива дебати се стигна представители на различните заинтересувани министерства, които регламентират и бяха издали навремето старите наредби за съдебните експертизи – Министерството на транспорта, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи и други. Тогава се стигна до извода, че трябва да се създаде един общ Закон за съдебната експертиза и отделно вече, тъй като проблемите на отделните експертизи са много специфични, самите експертизи са много, които се използват в съдебния процес, не подлежат всички те на една регламентация, и ако се стигне до нещо по-различно, то да се издадат съответно отделни наредби, които да регламентират само извършването на някои много специфични експертизи, защото не всички експертизи и специалисти могат да се подведат под един общ знаменател.
На този етап ако тръгнем така да говорим разпокъсано за проблемите на съдебната експертиза, казах ви, един месец няма да ни стигне само да ги говорим.
Поддържам предложението на г-н Герон, че трябва да се създаде една кръгла маса, на която първо те трябва да бъдат обсъдени и на тази кръгла маса да бъдат систематизирани, подредени по особености, по специалности ако трябва и да се стигне до един общ извод. Дали ще бъде във вид на закон, регламентиращ съдебната експертиза, или всеки процесуално-правен закон ще си регламентира поотделно, но би трябвало на този обществен съвет, където ще се създадат, да участват и юристи, експерти, които да дадат своите предложения, да внесат също така насоки за подобряване работата на експертите.
Досега ние говорихме само в процесуалната страна на експертите, но аз искам да ви кажа и като бивш ръководител на експертно звено в Министерството на вътрешните работи, че проблемите са не толкова юридически, колкото са чисто технически. Подготовката и квалификацията на вещите лица понастоящем по отделни видове експертизи е на нулево ниво. Мога да изкажа една такава еретична мисъл, че ако се разбере квалификацията на някои вещи лица от списъците, то трябва да паднат доста съдебни решения. Мога да кажа, че в последните 20 години в областта на почерковата експертиза няма подготвено нито едно вещо лице, което да има правоспособност за извършване на такъв вид експертизи.
И последно. Тези неща трябва предварително да бъдат обсъдени, да бъдат систематизирани и тогава вече да бъдат поставени, защото иначе ще се разпокъсаме. Да критикуваме наредбата, да критикуваме закона и така ще пропуснем най-важните неща. Трябва да се реши веднъж завинаги какво ще бъде – дали в един закон съдебната експертиза, или с отделни наредби и други нормативни актове.
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА: Точно това имах предвид и не знам защо колегата Маринова ме е възприела, че аз искам да се чака. Имах предвид, че трябва внимателно да обсъдим всичко, наистина да се кажат проблемите и да се започне да се работи, за да не решаваме проблемите на парче. Наистина тук са две вещи лица, които аз много уважавам и аз лично нямам проблеми с вещите лица, не съм имала проблеми с вещи лица, защото тези, с които съм работила, са на изключително ниво и са изключителни професионалисти. Наистина смятам, че има много добри вещи лица и смятам, че трябва много сериозно да подходим, всички да си кажем мнението и да направим нещо функциониращо, което ще уреди цялостно материята.
В тази връзка имам и конструктивно предложение да вървим към решаване на т. 1.
ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Колеги, пристъпваме към гласуване.
Има внесени писмени предложения от сдружение „Сефита”, ако искате ще ги прочета отново и пак ще кажа, становището на сдружението е, че всъщност за да тръгнем да решаваме този проблем, защото ние знаем, че има проблем, но не знаем колко е голям проблемът. Това, с което може да ни помогне Висшият съдебен съвет е с информация, т.е. като се провеждат делата, като се попълват формите да се вписва – има назначена експертиза, няма назначена експертиза и колко пари са платени за тази експертиза.
Разбираме от интернет, че има въведена система за контрол и мониторинг на вещите лица, кой оперира тази система, какви резултати се получават, могат ли да се ползват данните? Тоест едно такова действие като събиране на информация би ни помогнало изключително много после при работата на един форум, какъвто е предлаганата кръгла маса.
Тъй като на предното заседание направихме подробен протокол от заседанието, но поне аз, за вас не знам, не чух какво е становището на това, което се говори на Гражданския съвет от страна на Висшия съдебен съвет. Приемат или не приемат казаното и т. н. Затова предлагам да въведем една по-добра рамка както е предвидено в правилата на Гражданския съвет да оформяме в писмен вид актове на Гражданския съвет, по които после да очакваме съответното становище с мотиви от страна на Висшия съдебен съвет.
ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Господин Герджиков, точно във връзка с Вашето писмо, което изпратихте до участниците в Гражданския съвет, искам да кажа, че напълно се съгласявам с Вас, тъй като ние нямаме обратна връзка от Висшия съдебен съвет към Гражданския съвет. Ние си взимаме някакви решения, даваме препоръки, обсъждаме, предлагаме на Висшия съдебен съвет. В нашите правила е записано, че те трябва да ги вземат под внимание и да ги гласуват. Само че ние не знаем какво се случва във Висшия съдебен съвет. В каква степен се съобразяват с нашите препоръки и въобще съобразяват ли се и въобще коментират ли се. Единственият начин да добием някаква бегла представа, е когато излезе подробният протокол, да го прочетем. Но аз нямам убеждението, че там всичко ще бъде отразено в този вариант, в който се е случило. И мисля, че трябва да добием информация от извора, а именно от съпредседателя на Гражданския съвет, който е представител на Висшия съдебен съвет. На следващото заседание на Гражданския съвет, ако са минали през заседание на Висшия съдебен съвет тези наши препоръки и становища, да ни кажат какво е станало. В каква степен са възприети или съответно не са. За да разберем ние какво правим тук, иначе ако се събираме само да си говорим, мисля, че това не е необходимо на никого.
ЙОСИФ ГЕРОН: Аз предлагам в т. 1 от предложението на „Сефита” за решение да формулираме следното: „Гражданският съвет предлага съвместно с Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието, в края на м. септември 2013 г. да се организира експертна кръгла маса за обсъждане на подготовката на законопроект за експертизите”.
ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Предлагам да минем към гласуване на решенията по точка 1 от дневния ред.
Прочитам предложението на сдружение „Сефита” и ще добавим и това, което каза г-н Герон.
1. Гражданският съвет препоръчва на Висшия съдебен съвет да прецени възможността за включване в годишната си програма за 2013 г. разработването на мерки за подобряване на съдебното експертизиране.
2. Гражданският съвет препоръчва на Висшия съдебен съвет да включи към статистическите форми за отчитане дейността на съдилищата, информация относно количеството и вида на възлаганите експертизи, както и направените разходи в тази връзка.
3. Гражданският съвет изисква от Висшия съдебен съвет да представи информация за проведените обсъждания, в т. ч. и в комисии, за мотивите за изразяване на положително становище на основание чл. 31 от Закона за съдебната власт по предложената от министъра на правосъдието Наредба №3 за вписване, квалификация и възнаграждения на вещите лица, в т. ч. и финансово-икономическа обосновка за съгласуване на ставки за възнаграждение и разходи по съдебни експертизи. Препоръчва на Висшия съдебен съвет да съгласува на основание чл. 403 от ЗСВ текста на наредбата след проведено обществено обсъждане.
4. Гражданският съвет изисква от Висшия съдебен съвет да представи разчети, послужили за съгласуване на бюджета на съдебната власт в частта, касаеща съдебните експертизи.
5. Гражданският съвет изисква от Висшия съдебен съвет да представи разчети, послужили за съгласуване на 3-годишните бюджетни прогнози в частта, касаеща съдебните експертизи.
6. Гражданският съвет изисква от Висшия съдебен съвет да предостави информация от одитните доклади на Сметната палата в частта, касаеща разходване на предвидените средства за съдебни експертизи.
7. Гражданският съвет изисква от Висшия съдебен съвет да предостави информация за вида на данните, които се събират чрез системата за мониторинг и контрол на вещите лица, от кого се обработват и анализират, и извършват ли се обобщения – ако да, да бъдат представени.
Това са предложенията на сдружение „Сефита”, пак казвам, предимно са насочени към събиране на достатъчно информация, за да могат да се взимат прецизни решения.
Точка 8 е предложението на г-н Герон - да бъде проведена през м. септември 2013 г. кръгла маса с участието на всички заинтересувани страни, в т. ч. министерство, Висшия съдебен съвет, органи на съдебната власт и организации на вещите лица.
По тези точки някакви предложения, въпроси?
БОЖИДАР КЪНЕВ: Предложението на г-н Симов влиза ли? Това, което сме изпратили.
ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Писмените становища са част от материалите за дневния ред.
БОЖИДАР КЪНЕВ: Въпросът е, че ние предлагаме конкретни неща.
ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Тъй като по-общо е казано да се реши въпросът с възнагражденията. Естествено там трябва да се прецени.
ЛЮДМИЛ СИМОВ: Възнагражденията и квалификацията на вещите лица.
ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Разбира се. Начинът на подбор на вещите лица.