Протокол от заседание на Гражданския съвет към ВСС, проведено на 25.06.2013 г. - извлечение

ГРАЖДАНСКИ СЪВЕТ

КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

 

(извлечение)

П Р О Т О К О Л   № 6

от заседание на Гражданския съвет към ВСС,

проведено на 25.06.2013 г. при следния дневен ред

 

Точка 1:Обсъждане на правилата за командироване на съдии, прокурори и следователи.

Приложение: Извлечение от Протокол №26/10.06.2013 г. на Комисията по правни въпроси на Висшия съдебен съвет.

Докладчик: Юлиана Колева.

Точка 2:Обсъждане на формуляр за декларация за имотното състояние и произхода на средствата за придобиване на имущество на кандидати за административни ръководители в органите на съдебната власт.

Приложение: Извлечение от Протокол №23/27.05.2013 г. на Комисията по правни въпроси на Висшия съдебен съвет.

Докладчик: Юлиана Колева.

Точка 3: Предложения за промяна на правилата за работа на Гражданския съвет.

Докладчик: Георги Милков.

Точка 4. Отговор по Акт №1 от 26.04.2013 г. на Гражданския съвет и писмо от Съюза на юристите в България във връзка с организирането на експертна кръгла маса по въпросите за дейността на съдебните експерти и съдебната експертиза.

Приложения:

- Извлечение от Протокол №21/15.05.2013 г. на Комисия „Бюджет и финанси” на Висшия съдебен съвет;

- Писмо от Съюза на юристите в България, вх. № 97-00-268/11.06.2013 г.

Докладчик: Маргарита Радкова.

Точка 5: Обсъждане на проект на Комуникационна политика на Висшия съдебен съвет.

Приложение: Проект на Комуникационна политика на Висшия съдебен съвет.

Докладчик: Магдалена Лазарова.

Точка 6: Разглеждане на молби за приемане на нови членове на Гражданския съвет по раздел ІІІ от Правилата за действие на Гражданския съвет.

Приложения:

- Заявление от Европейския център по законодателство, анализ и усъвършенстване на съдебната практика;

- Заявление от фондация „Щедрост”.

Точка 7: Организационни въпроси.

 

Заседанието беше открито в 13,30 ч. и на него присъстват представители на осем (8) от общо 17 (седемнадесет) организации, членуващи в Гражданския съвет към ВСС, както и  петима (5) членове на ВСС (Приложение №1 към протокола).

 

.......................................................................

Преминаваме към т. 4 от дневния ред – „Отговор по Акт №1 от 26.04.2013 г. на Гражданския съвет и писмо от Съюза на юристите в България във връзка с организирането на експертна кръгла маса по въпросите за дейността на съдебните експерти и съдебната експертиза.”

Понеже г-жа Радкова от АВСС/Дирекция „Финанси и бюджет”, която е докладчик по тази точка, според току-що получена информация ще се забави 15 минути, предлагам сега да преминем към разглеждането на т. 5 от дневния ред – „Обсъждане на проект на Комуникационна политика на Висшия съдебен съвет”, и след това да се върнем към т. 4.

Има думата г-жа Магдалена Лазарова.

МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА (КПК/ВСС): Проектът на Комуникационната политика, преди да бъде внесен за обсъждане на заседание на ВСС, тъй като в случая се касае за политика на ВСС, която ще бъде и основа на такава комуникационна стратегия на цялата съдебна власт, предстояща да се изготви за в бъдеще, преценихме, че трябва да мине за обсъждане и в Гражданския съвет, след което ще бъде внесена на заседание на ВСС. Държа да отбележа, че този проект е минал през всички комисии на ВСС, предложенията, направени от колегите, са нанесени в проекта, който сме ви предоставили. Проектът е изготвен от експертите г-жа Иванова, г-жа Бангиева и г-н Чобанов, експерт връзки с обществеността във ВАС. За нас тази политика е много важна, защото е първата по рода си, която ще приеме ВСС, до момента такава не е имало.

Второ, тя ще бъде в основата на комуникационната стратегия на цялата съдебна власт.

Ако имате някакви забележки и предложения, моля да ги кажете.

ЕЛЕНА БАНГИЕВА (ОС-Варна): Бих искала като човек, който е част от екипа, създал тази политика, да ви кажа, че на практика това е един проект за стратегическа комуникация, това е един проект за цялостната концепция, за цялостния комуникационен процес на ръководния орган на съдебната система. На практика ВСС за първи път в своята история, в битността си на такъв управляващ ръководен орган, се заема дългосрочно да планира най-важните принципи, подходи, стандарти и по този начин да установи стандарти за новата си комуникационна компетентност. Всички изследователи на комуникацията като процес идентифицират това понятие с информация, със същността на информацията. Затова аз бих допълнила думите на г-жа Лазарова, че целият процес на създаването на тази комуникационна политика беше съпроводен преди това от един детайлен анализ на генерирането на информационния ресурс във ВСС, на установяването и на прохождането ако щете на информационните канали, които ВСС създава вътре в себе си, общувайки с магистратската общност и с общността на съдебната администрация и на онези, които наричате лицата на съдебната система. Разбира се, и на комуникацията на ВСС с външната аудитория. Затова един от важните пътища, които извървяхме, създавайки тази комуникационна политика, беше да изведем наистина най-важните компоненти и това са мисията, която съобразихме със стратегията за интелигентен и устойчив растеж „Европа 2020” и по-специално с т. нар. бяла книга на комуникациите, чиято цел е да се опита да ангажира максимален брой ключови общности, които могат да допринесат със своите идеи към основаната мисия на политиката, която ние сме предложили - политика на равни права. Ние сме го формулирали достатъчно ясно, надявам се, че сте успели да се запознаете с нея.

Този проект, който ви предлагаме, не е случаен, защото както чухте от г-жа Лазарова, следващата стъпка е създаването на комуникационна стратегия на цялата съдебна система, която ще предвиди в краткосрочен, средносрочен, и дългосрочен порядък всички онези действия, които трябва да се изпълнят, за да се осъществи една нова и адекватна на актуалните и технологични, и медийни, и обществени реалности политика, която да позволи цялостния процес на комуникация в съдебната система.

Благодаря изключително на БИПИ за становището, което успяхме да прочетем, надявам се, че и вие сте запознати с него. С огромен респект очакваме вашите коментари.

В отговор на други коментари, тъй като този проект сме обсъждали с всички пиар експерти от цялата страна, и онова, което със сигурност ще отчетем в спецификата на дейността на съответните институции, които са част от съдебната система, това ще бъде направено в следващата ни крачка, създавайки комуникационната стратегия на съдебната система.

ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания.

ВАСИЛ ЧОБАНОВ (ВАС/Връзки с обществеността): Аз само ще кажа, че това, което го няма тук в този документ, който е добре разписан, но не може да достигне до такива подробности, затова се налага да се разработи след това един план, но това, което го няма е не само контакта, информацията, това, което ще отива навън от съдебната система, а и междуинституционалните връзки, които вероятно ще се наложи да се създадат. Съдебната система като философия, и като управление трябва да отговаря на модела на една голяма фирма, конгломерат, който мисли както за публичния си образ навън, така трябва да мисли и за вътрешната си комуникация. Това ще бъде следващата стъпка, която вероятно ще разпишем на следващ етап, което позволява не само администрацията, съдебните помощници и съдиите да се делят на гилдии и да работят сами за себе си, а да има едно създаване на фирмен патриотизъм. Един окръжен съд примерно да има усещането във всеки един от членовете – независимо дали става дума за магистрат, за съдебен помощник или член на администрацията, или за охрана, да има усещането за обща мисия и за обща цел в представите на обществото.

БОЖИДАР КЪНЕВ (КНОБ): Мисля, че би трябвало да се подкрепи в този й вид предложената Концепция.

ДОЧКА ИЛИЕВА-ВЪРБЕВА (БСА): Българската съдийска асоциация изцяло подкрепя проекта. Намира, че без съмнение ВСС е проявил нужната отговорност за поставянето на сериозни основи този изключително важен процес. Прочее, смисълът на съществуването на нашия съвет е точно осъществяване на въпросната комуникация с органите на съдената власт и с ВСС в частност. Радваме се, че е поставен въпросът, при това на високо професионално ниво и със сериозна експертиза от страна на участниците, изготвили проекта.

Българска съдийска асоциация изпълнява вече такъв проект, финансиран по програма ОПАК, който е насочен именно към повишаване идентифицирането и адаптиране на добрите европейски практики на неправителствените организации, работещи в сферата на правосъдието, така че ние не само подкрепяме проекта за комуникационна политика на ВСС, а сме готови, изпълнявайки своя проект, да се включим и да съдействаме с продукта на проекта, който изпълняваме.

БИЛЯНА ГЯУРОВА: Ние сме представили писмено становище, което е подкрепено и от г-н Милков. Наистина смятам, че някои от нещата трябва да бъдат прецизирани. Сега разбирам, че всъщност този документ ще бъде част от нещо по-голямо. Може би трябва да се обърне внимание и на приетата комуникационна стратегия през 2004 г., която тогава беше положително оценена и от Европейската комисия като част от изискванията за присъединяване към Европейския съюз, там също има добре заложени неща. Мисля, че може да се почерпи от това, което тогава беше включено в тази комуникационна стратегия. Ние сме цитирали изрично и този туининг проект, който беше от 2010 г., аз лично смятам, че той  беше много добър. Предложението ми е да бъдат взети под внимание.

Имам притеснения със заглавието „комуникационна политика”. За мен това е по-скоро някаква програма, в която се вижда комуникационната политика на ВСС. Не знам дали сте искали да избягате от понятия като стратегия, екшън-план и т. н., дали това е била идеята, просто за мен звученето е малко по-различно.

НИКОЛАЙ ЮРУКОВ(КСБ): Изцяло подкрепяме проекта за комуникационна политика на ВСС. На пръв прочит е доста задълбочен, аналитичен, съобразен. Нямаме какво да добавим.

ЕВГЕНИ ИВАНОВ(АПБ): Асоциацията на прокурорите в България няма да каже нещо по-различно. Това наистина прилича на една програма, в която са заложени принципни становища, аз лично не виждам какво би могло да се допълни. Установявам, че в нея се разчита много на съдействието на неправителствените организации и на съсловните организации, за да може да заработи и да се осъществи тази комуникационна политика. Асоциацията на прокурорите в България напълно ще съдейства с всичко, което е по силите ни за осъществяването й. Пожелаваме успех и се надявам да работим заедно.

ДАНИЕЛА ИЛИЕВА (НССС): Напълно подкрепяме тази комуникационна политика. Наясно съм, че е положен изключителен труд и сме готови да съдействаме.

ПЛАМЕН ЦАНКОВ (Сдружение „СЕФИТА”): Красиви думи, хубави идеи. Някои на пръв поглед бегли пропуски ни карат да правим обаче по-задълбочени изводи.

Установяваме например, че пак се говори единствено и само за общността на магистратите - за прокурорите, следователите, съдиите, че се предвижда стратегическите приоритети да бъдат насочени за подобряване взаимодействието на ВСС с т. нар. ключови общности, дефинирани за съдебната система отново от магистрати и съдебна администрация, като липсва предвиждане за комуникация с адвокати, вещи лица, съдебни служители, съдебни заседатели и други, имащи отношение. Тези пропуски ни карат да си задаваме въпроса съставителите на тази политика дали изобщо са наясно със структурата, взаимовръзките, и сложните взаимоотношения, които съществуват в съдебната система.

В крайна сметка не бих се съгласил и с твърдението, че можем да оприличим съдебната система на една голяма фирма. Подходът е този, но във фирмата често се наблюдават противоречиви интереси, докато в съдебната система стремежът следва да е към хармонични отношния, и ние наистина не сме наясно дали съставителите на този документ са наясно с характера на тези връзки и отношения. Това ни кара да имаме особено мнение.

ДОЙЧИН БЛАГОЕВ (Сдружение „СЕФИТА): Много добре е написано всичко, но споделям тезата на г-н Цанков, че е редно да добавите всички съставни части на съдебната система и след това да се разгледа комуникационния подход на ВСС – като цяло и индивидуално към всяка една общност.

ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА (ИМП): Първо, поздравления към ВСС, че иска да има такъв документ. Това показва, че ВСС се отваря, че ВСС иска да утвърди своя имидж на стабилно, отговорно, професионално, безпристрастно, нека го нарека правителство на съдебната система и че иска повишаване на доверието на гражданите, както в съвета, така и в цялата система. Преди да кажа другите си опасения, казвам, че напълно подкрепяме становището на БИПИ и безспорно трябва да има и комуникационна стратегия, и внедряване на добри практики и т. н.

Оттук насетне обаче ние имаме следния въпрос – кой чете тази комуникационна политика, кой е адресатът? Вероятно това са всички тези ключови общности. Разбира се, документът е написан професионално, но е на един доста тежък език и не съм убедена, че той ще достигне по правилен начин до своите адресати. Като казвам тежък език, давам пример – утвърждаване върховенство на правото за създаване на свободен поток от информация. Вероятно това право за свободен поток от информация е нещо, което медиите разбират като термин, но е нещо, което аз като юрист се съпротивлявам, защото бих го нарекла по друг начин, а вероятно гражданите ще го нарекат по трети начин. Тук изразявам основното си опасение, че този документ, разписан по този начин няма да постигне ефект на доверие от ключовите общности, а ще бъде приет само като едно добро пожелание.

Давам и втори пример, от който един гражданин примерно би се притеснил. Приоритетното направление в общуването между ВСС и обществото се реализира чрез партньорството на свободните медии. И тук аз като гражданин, забравям за момент, че съм юрист, питам свободни ли са или не са свободни медиите, оттам се питам, добре, ако има свободни медии, как ще се подбират. Разбирате ме, много добронамерено правя тези забележки. Предложеният проект на комуникационна политика го разбирам като пожелателен документ в една прекрасна държава, която е безпроблемна.

Естествено, той ще се приеме, аз ще го подкрепя по принцип от името на Института за модерна политика, но ми се ще проектът да бъде прочетен още веднъж и комуникационната политика да бъде изчистена, доколкото е възможно, от такива неща, като вече в комуникационната стратегия залегнат ясни, реални и написани на достъпен език мерки, които ще се предприемат за нейното изпълнение.

Мога да направя няколко предложение.

Едно предложение по отношение на ключовите общности – гражданите се припознават само чрез граждански и професионални организации, но от целия текст на комуникационната политика е видно, че към гражданите ще има и различно третиране, различен език към различни групи граждани, което заслужава подкрепа, така че те да могат добре да разбират онова, което прави ВСС и цялата съдебна система. Може би тук трябва да се допълни.

Другото, което бих посъветвала – прекрасен акцент е поставен върху интернет комуникацията, този акцент е развит чудесно, но да не забравяме, че отвъд тази комуникация има и едни традиционни канали, по които ВСС комуникира с останалите ключови общности. И ми се струва, че трябва да има още няколко изречения, посветени на това и тук вече се обръщам не към авторите, а към самия ВСС - докъде е готов да стигне в комуникацията, защото в нашата представа ВСС не трябва да работи като къща от стъкло и не следва да има притеснения да се появяват негови членове, редовно и регулярно, в различни медии и да дават интервюта, брифинги, та ако щете и да изпълняват мисията за повишаване на гражданската култура и образованост, за изпълнението на която мисия считам, че всички структури тук бихме желали да допринесем.

Благодаря ви.

ЕЛЕНА БАНГИЕВА: И ние благодарим.

Стратегия или политика. Когато започнахме подготовката за този проект, си направихме труда да изследваме наличните стратегии и начина, по който се отчита тяхното изпълнение, следене и т. н. Оказа се, че те са повече от сто стратегии на държавни и обществени организации, които са разписвани и си летят в пространството, без някой да следи тяхното изпълнение. Тъй като предстои да създадем комуникационна стратегия на цялата съдебна система и там да разпишем всичко онова с всичките свои страхове това да не бъде част от поредния стратегически документ, който просто се създава заради това. Така че затова решихме, че трябва да направим проект на политика.

По отношение на ключовите общности тогава, когато чух вашите коментари, бих искала да ви припомня, че в момента ВСС няма комуникация с тези адвокати, вещи лица и т. н. Ако ние не сме засегнали комуникацията на ВСС с посочените от вас ключови общности, това със сигурност ще стане разписвайки комуникационната стратегия на съдебната власт. При всички случаи това ще залегне.

Съгласна съм със забележките за гражданите и за гражданските организации. Да, целият този анализ едва ли успя да обследва целия аспект на комуникация.

По отношение на нещата, които Биляна е посочила в своите препоръки, повярвайте, част от нещата, които разписваме за създаването на комуникационната стратегия на цялата съдебна система или власт, ни предстои да го направим заедно в един много сериозен работен диалог с вас. Всичките препоръки за използване на добрите практики, за онези неща, които са свързани с установяването на публичния образ на съдебната система, при всички случаи ще бъде съобразено. Ние съобразихме този проект с всички тези стратегически документи, които в момента съществуват.

Също имахме своите притеснения, че езикът е малко по-висок, но в крайна сметка се оказа, че не искаме да подценяваме интелектуалното ниво на тези ключови общности. С всеки един от вас, с всеки един от представителите на медиите, с които сме обсъждали този проект коментирахме това – необходимо ли е още да се облекчи езика, за да може обикновеният гражданин, когато чете този проект да разбира каква е мисията, кои са принципите, кои са целите. Неслучайно направихме този предварителен брейнсторминг и се оказа, че нито един от тези ключови категории експерти, с които обсъждахме този проект, не поиска още да се облекчи разбирането на този документ. Може би при разписването на плана за действие, тогава със сигурност вече навлизайки в детайлите за общуването с медиите, в позиционирането на всички онези сегменти, които ние наричаме новите медии и които вие също не по-малко и не по-зле от нас познавате, и онази сложна и нова реалност, в която всички ние сме поставени да общуваме с тях, дали в интернет пространството, дали на други плоскости, но тези медии са факт и е факт, че за първи път ВСС се опитва да адаптира политиката си и действията си към цялата тази актуална и технологична, и медийна реалност. Затова наистина е много важно да се опитаме да направим това.

Благодаря за оценките.

ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: И аз ще допълня няколко думи по този въпрос.

Ако ме питате за искреното ми мнение, то тези листчета, които сте нарекли комуникационна политика, взимате, късате ги и ги хвърляте на боклука. Защото като говорите за комуникационна политика в съдебната система, поне аз така знам и от практиката, която досега съм имал, първо следва да установите структурата на тази система, т.е. да направите блок-схема на съдебната система – кой с кого ще разговаря, както и какво ще се обсъжда. И ако вие ще твърдите, че ВСС ще си общува само с магистратите и администрацията в рамките на съдебната система, ами тогава аз като вещо лице, ставам и си отивам, и от утре съм от другата страна на входната врата. Така едностранчиво не се прави, според мен, комуникационна политика. Първо се изследват всичките лица, с които трябва да има връзка и след това се обяснява кой с кого, как, кога и защо ще общува, т.е обосновават се и се аргументират взаимовръзките и целевите подходи.

Това всичкото го казвам в подкрепа на казаното и от г-н Цанков.

Второ, като ще си общува някой с някой друг, ами какво от това, като в крайна сметка не виждам никаква форма на отчетност, разписана тук. Кога ще дойде моментът някой да каже като си приказвахме разбирахме ли се или не се разбирахме. Това не го виждам в тази стратегия.

Трето, моля консултирайте специалисти по терминологията, защото има употребени някои термини, които много добре звучат в контекста на изложението, но никак не са си на мястото. Ако искате ще посоча - предвиждате, например, извършване на технологично ресурсно обезпечаване, но знаете ли какво е технологично? И дали го различавате от техническо или от материално?

Но връщам се на основното - много моля като ще предначертавате комуникационна стратегия, кажете ясно ВСС с кого се предвижда да комуникира. Ако ще общува само с магистратите в рамките на съдебната система, ще е много добър отговор, за да знаем и ние – вещите лица, къде сме.

Това е, което исках да споделя по въпроса.

СВЕТЛА ИВАНОВА (АВСС/Д.”Публична комуникация и протокол): Аз мисля, че ключовите общности са съвсем ясно дефинирани и това не са само магистратите. Ако внимателно сте прочели проекта, сте видели основните общности, които ние сме определили като наша цел. Така че по отношение на тази ваша забележка смятам, че е неоснователна.

ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Аз си дадох труда внимателно да прочета този проект, и ако и Вие сте го направили, бихте ли посочили в раздел ІV „Ключови общности”, съдебните заседатели, например, към коя от посочените групи се отнасят? Даже и „други” в края не сте записали.

СВЕТЛА ИВАНОВА: Беше обяснено, че при проучването ние установихме, че това са основните общности, с които протича било двустранно или едностранно комуникацията.

ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Не съм наясно къде и как сте правили проучването си, но ние от Сдружение „СЕФИТА” – като организация на експерти и вещи лица, през 2007 г. за първи път сме контактували с ВСС и оттам нататък има тонове разменена кореспонденция, не само от нас, но и с други вещи лица и техни организации.

СВЕТЛА ИВАНОВА: Не е необходимо да дефинираме поотделно за всяко едно вещо лице. Очевидно е, че гражданските професионални организации включват поотделно и всички останали.

БОЖИДАР КЪНЕВ: Отговорите винаги са формални, вина кой има и защо има можем дълго да говорим, но минало-заминало.

ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Моето предложение е тази комуникационна политика, докато не бъде изпълнена с необходимото съдържание чрез добавянето към ключовите общности на всички лица с пряко отношение към съдебната система, да не бъде разглеждана. Аз мисля, че ВСС е в ролята на т. нар. правителство на съдебната власт, поради което трябва с всички, които структурно са включени в съдебната система, да поддържа някакъв вид комуникация. Ако смятате, че извън добрия тон трябва по друг начин да се извършва общуването с другите хора, извън посочените в проекта ключови общности, то според мен това е неприемливо, макар че именно на такава мисъл навежда този проект на комуникационна политика.

БИЛЯНА ГЯУРОВА (БИПИ): Мога ли да попитам какво следва от този документ?

ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Нека аз да отговоря на въпроса Ви.

След разглеждането на проекта в Гражданския съвет, следва нашите становища и обсъждания, и евентуално ако приемем акт, да влязат в съответната комисия за преценка. Комисията може да се съобрази с това, което ние тук сме дебатирали, може и да не го направи, след което с тези забележки проектът се представя за решение във ВСС. Поне така е предвидено в Правилата за действие на Гражданския съвет.

ЕЛЕНА БАНГИЕВА: Отново обект на обсъждане ще бъдат посочените от вас допълнения. В никакъв случай не мислете, че това е финализиране на тази част от разговора. Не очакваме от вас конфронтация, напротив, партньорство и възможност да продължим нататък.

След като бъде прецизиран проекта, мине през комисия, ще се пристъпи към изработването на план за действие за изпълнение на тази комуникационна политика. Този план вие ще видите разписан там, ще има съвсем конкретни дейности, срокове и т. н. Това е проект, който не може да се представи днес, после да го приеме ВСС и до края на годината да бъде изпълнен. Това е дългосрочен проект, неговото реализиране ще бъде свързано с финансово и ресурсно обезпечаване, но така или иначе това е един продължителен процес.

ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: По тази точка от дневния ред има ли някой нещо друго да добави? Няма.

Гражданският съвет ще изготви ли акт по тази точка? Има ли такива предложения? Не виждам.

БИЛЯНА ГЯУРОВА: Тъй като възникна дискусия, може би трябва да направим както постъпихме с правилата за работа на нашия съвет. Другите организации, които имат предложения, както ние сме изразили нашите, да изпратят също писмени становище до Комисия „Публична комуникация”, която да ги обсъди ведно с дискутираното от нас, и да прецени необходимостта от промени в документа, изработен до този момент.

ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви за коментара, госпожо Гяурова. Действително според нашите правила на работа всяка организация може по своя преценка и самостоятелно да се обръща към ВСС. Ставаше дума дали Гражданският съвет като организация ще състави акт по тази точка от дневния ред. Дали ще излезем със становище към ВСС. Ако да, трябва да се направи предложение, което да се включи в този акт. Питането ми е за такова предложение, което да се отрази в акт на Гражданския съвет – има ли, или не?

БИЛЯНА ГЯУРОВА: Аз предлагам да се изрази принципна подкрепа за този документ, той още не е окончателен, и искане за някакво прецизиране с оглед дискусията, която се случва в момента.

ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Други предложения има ли?

И аз ще направя едно предложение – да не се приема комуникационната политика, докато не обхване всички лица от съдебната система, така че имаме две предложения.

По първото предложение, което е подкрепа за комуникационната политика с допълнения в смисъл отчитане на изказванията, които се направиха, който е съгласен, моля да гласува.

„За” – 6. „Против”? – 2. „Въздържали се”? – 1.

Приема се.

По второто предложение, което постъпи, направено от мен – да не се приема проекта за Комуникационната политика на ВСС, докато не се изясни и допълни с всичките лица от структурата на съдебната система.

Който е съгласен, моля да гласува.

„За” – 2. „Против”? – 7. „Въздържали се”? – Няма.

Не се приема.

 

Връщаме се на т. 4 от дневния ред – „Отговор по Акт №1 от 26.04.2013 г. на Гражданския съвет и писмо от Съюза на юристите в България във връзка с организирането на експертна кръгла маса по въпросите за дейността на съдебните експерти и съдебната експертиза.”

СВЕТЛА ИВАНОВА: Госпожа Радкова ме упълномощи да ви осведомя за това, което тя трябваше да докладва, тъй като няма да може да дойде. Това е отговор на комисия „Бюджет и финанси” на ВСС.

Отговорът се отнася към т. 6 от Акт №1 на Гражданския съвет, цитирам: „Изисква от ВСС да предостави информация от одитните доклади на Сметната палата в частта, касаеща разходване на предвидените средства за съдебните експертизи”. Отговорът по тази точка е, че на основание чл. 57 от Закона за Сметната палата одитните доклади са публични и всеки желаещ да получи информация по ЗДОИ може да получи всички интересуващи го документи по одитните доклади.

ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Колеги, имате думата.

КАТЯ ДРИНОВА (КНОБ): Аз мога да кажа, че съвсем не е отговорено на въпроса. По точката за съгласуваните и за изразходваните бюджетни средства.

ЛЮДМИЛ СИМОВ (КНОБ): Доколкото знам тези средства там не са диференцирани точно и ясно... Това и да го погледнем, никаква информация няма да се получи. Имаше конкретен въпрос за разходите за съдебни експертизи.

ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Значи според г-н Симов няма отговор по въпроса, така ли да разбираме?

СВЕТЛА ИВАНОВА: Извинявам се, грешката е моя, по т. 4 от Акт №1 на Гражданския съвет ето какъв е отговорът – „Проект на бюджет на съдебната власт за 2013 г. е изготвен на база указания на Министерството на финансите за подготовка на проектобюджета за 2013 г. и законоустановените изисквания. Предоставената информация по проекта на бюджет на съдебната власт за 2013 г. съдържа основни показатели от единната бюджетна класификация съгласно решение на МС №41/20.01.2012 г. за бюджетната процедура за 2013 г. Данните в проекта за бюджет за 2013 г. са консолидирани от предложенията на органите на съдебната власт на база минимални разчети, които са изготвени по основни показатели от единната бюджетна класификация. Средствата за съдебни експертизи са планира и отчетени по §02-00 „Други възнаграждения и плащания на персонала” и §10-00 „Издръжка” от всеки орган на съдебната власт и в тази връзка ВСС не разполага с отделни разчети по тях.”

И едно допълнение по т. 6 – че в докладите на Сметната палата не се съдържа информация за начина на разходване на средствата за съдебни експертизи.

ПЛАМЕН ЦАНКОВ: Поставеният въпрос изисква да се представят разчети на определени средства, които са съгласувани за разходване за този вид дейност, която е немалка и немаловажна, а отговорът обяснява как е извършена бюджетната процедура .

НИКОЛАЙ ЮРУКОВ: Кадровият орган приема бюджета и задава условията. Това, което се подаде от съответните председатели на съдилища по страната, той приема бюджета на кубчета, той не може да го делегира на порции, за да ви отговори. Това по-скоро е към съответните председатели на съответните съдилища, на съответните прокуратури, на съответните институции. Там може да се извадят и да се види колко е разходвано за експертиза.

БОЖИДАР КЪНЕВ: Не е така, защото бюджетът почва да се прави отдолу нагоре, но всяка институция си дава разчетите като има две колонки – предшестваща година и прогноза за следващата. На тази база обобщават и стига до ВСС, лично съм участвал поне 2 години в разработката на първия бюджет на Националната следствена служба, така че ми е ясна процедурата. Въпросът е, че когато се потърси обратния отговор, който интересува колегите – действително как е разходвано, защото знаете, че има още една възможност, независимо от предвиденото по първостепенни и второстепенни разпоредите, има една възможност когато има икономия от някой параграф да се прехвърля в друг параграф. И още един голем проблем, който съществува в момента, това е когато имаме вече една осъдителна присъда и се признаят всички разходи за съответното дело, следователно влиза и сумата за експертизите и когато тези експертизи предимно са в наказателното производство, къде отиват парите? Отиват в съда. Не отиват там, където трябва да се възстановят, за да се види какъв е в крайна сметка приносът на експертната дейност.

ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Предложения имате ли?

БОЖИДАР КЪНЕВ: Трябва да се търси  и настоява за коректен отговор на това, което е подадено като въпрос. Няма смисъл да си говорим едно и също десетки пъти без резултат.

ДОЧКА ИЛИЕВА-ВЪРБЕВА: Признавам, че съм малко смутена от развитието по този въпрос и ще кажа защо.

Аз съм уверена, че не съществува статистика и достоверна информация или поне ние не разговаряме с някой, който е запознат с нея, затова именно какви средства са заложени, но мисля, че така както е поставен въпросът и така както сега се докладва отговор, всъщност много сериозно се проявява проблема като как ще функционира Гражданския съвет и как ще продължи комуникацията между съвета и ВСС. Безпокоя се, че формулировката на въпроса е много решителна и като не получаваме отговор, се поставя под въпрос какво прави Гражданският съвет и какво прави с него в отношенията си ВСС. Така че трябва да прецизираме нашия въпрос и да настояваме да се получи този отговор, защото в противен случай се обезсмисля дейността ни. Това взаимоотношение е лакмус за бъдещата работа на Гражданския съвет, според мен. Истината е, че беше обяснено как се прави бюджетът, но аз допускам, че действително няма обратна връзка как е реализиран този бюджет, че действително никой не го е установил това в Съвета и не разполага с отговор какви действително суми са изразходвани за експертизи и вероятно точно това би било полезното – да му напомним на финансовия екип на ВСС, че разполага с капацитет, разполага и с информация, и би могъл да предостави тези данни.

ПЛАМЕН ЦАНКОВ: Освен това ние питаме не само как се отчита, но и как се съгласува от ВСС бюджета на съдебната власт в частта за експертизите - на базата на какви разчети и натурални показатели. Има ли такива, или от година в година се прехвърлят данни просто така, по силата на инерцията и без да се влага смисъл в тях.

ДОЧКА ИЛИЕВА-ВЪЛЧЕВА: Разчетите са ясни, те са написани в наредбата. Всеки орган на съдебната власт, както обясни колегата, отдолу нагоре се прави прогноза, съдилищата искат много повече разноски за експертизи, в края на краищата съветът намаля процент от всички разходи.

БИЛЯНА ГЯУРОВА: Само ще допълня, че от една страна ВСС не дава конкретен отговор, от друга страна обаче отговоря – точно обяснявайки за тези параграфи какви са, така че на база на този полуотговор, можем да формулираме едно ново искане да се посочи точно какви са сумите в тези други разходи – предвидени и в последствие изразходвани. Изготвяйки бюджета на съдебната власт в него няма отделни пера, той се внася накуп в МФ за последващо гласуване в НС, почти няма разделяне на отделни пера. И тук вече трябва да настояваме да има едно прецизиране от страна на ВСС когато се изготвя бюджета на съдебната власт, по-сериозно развиване по пера, за да може да се поясни на каква база се съгласува и къде в последствие отиват разходите за съдебни експертизи, за вещи лица и т. н. Защото с този отговор ВСС дава храна за по-нататъшна работа от страна на Гражданския съвет и по-настоятелно искане за повече конкретика.

НИКОЛАЙ ЮРУКОВ: Нека въпросът да бъде конкретизиран – малко по-насочен, както се казва директно, за да не може да се бяга с този обстоятелствен отговор на база на аналитични справки и на проекти. Просто в графа еди-коя си еди-какво си. Идеята ми е, все пак вие сте го разглеждали, да бъде перифразиран въпросът и да бъде малко по-конкретизиран и по-целенасочен.

ДАНИЕЛА ИЛИЕВА: След като не ни удовлетворява този отговор, както каза г-н Юруков, наново пак да поискаме, но да се конкретизира.

ВЕСЕЛИНА ПОПОВА (Сдружение „СЕФИТА”): Ясно е, че отговорът, който сме получили от ВСС, не ни удовлетворява що касае разчетите за съгласуване на средства в бюджетната процедура конкретно за съдебни експертизи, както и на отчетни данни за изпълнение на заложеното, които може би не се изготвят или ако се изготвят, не ни се предоставят така, както са поискани по т. 4 от акта ни. Относно посоченото в отговора по т. 6 от акта поне аз не успях, така както е записано, да намеря одитен доклад на Сметната палата в секция „Доклади и декларации” на интернет страницата на ВСС – т.е. отговорено ни е повече от формално. На интернет страницата на Сметната палата има информация за извършен одит през 2009 г.

Предлагам да прием акт на Гражданския съвет по тази точка, с който да потвърдим искането си да ни бъде предоставена поисканата аналитична информация – съгласувателна при подготовката на бюджета и отчетна – в края на периода, ако я има, и че ние не приемаме този формален и някъде в страни от поставения въпрос отговор, който в момента ни е даден.

ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА:  Подкрепям казаното дотук от всички изказали се. Подкрепям и това да направим акт, в който да потвърдим, че не сме удовлетворени от информацията, която ни е предоставена и да поискаме ново предоставяне. Мисля, че БИПИ и БСА много добре формулираха и детайлизираха какво да бъде представено.

По отношение на одитите на Сметната палата, следя Сметната палата, тя регулярно качва информация за извършените одити, така че вероятно щом това е последния доклад, то други след това не са извършвани.

БИЛЯНА ГЯУРОВА: Да, аз допускам, че е така, но на интернет страницата на ВСС не се намира дори този доклад, поне аз не го откривам.

ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Ще кажа и аз само две думи в тази връзка.

На практика ситуацията изглежда така – ние ги питаме дайте ни разчети, те ни разказват каква е процедурата. Даже си направих труда и извадих това Постановление №41 на МС, което се цитира в отговора на ВСС и в което е предвидно, че държавните органи м. февруари ще правят това, м. март - това и т. н., т.е. по какъв ред ще се приема бюджета до края на годината. Ние питаме обаче не за процедурата, а за това, което е записано в най-първата точка 1.1.1 на Постановлението – за спазване на основното правило за оценки и разчети по параметрите на консолидираната фискална програма, и конкретно искаме да разберем на базата на какви натурални показатели са пресметнати и в последствие съгласувани сумите, предвидени за съдебни експертизи. Вярно е, че се досещаме, че тези натурални показатели никой не ги следи, но за нас и отговорът „няма такива” е достатъчен, за да почне да се води някаква статистика в тази област – в областта на съдебните експертизи. Защото там се разходват много пари, десетки милиони са предвидени в тези параграфи. Непрекъснато се говори, че няма пари за експертизи, а по наша преценка тези пари се изразходват неефективно и нецелево. Плаща се „на калпак” с тези пари, без да се съобразява естеството на извършената работа. Тоест изразходват се много повече средства, отколкото ако ползваме някаква форма на интензивна система на ценообразуване при експертизирането. Но за да започне този разговор отнякъде, ние искаме да има някакви първоначални данни. Затова попитахме и с какви разчети са направени и съгласувани от ВСС сегашните бюджетни средства, предвидени за експертизи, за да знаем кое е изходното положение и какви трябва да са актуалните приоритети в посока на подобрение и постигане на по-добра ефективност, в това число и за съдебния процес като цяло.

За съжаление получихме абсолютно формален отговор от страна на ВСС и съвсем не по нашето питане.

Освен това, съжалявам че ще го кажа, но по т. 6 от акта откровена лъжа е това, което са ни написали. На интернет страницата на ВСС в секция „Доклади, декларации” няма нито един публикуван доклад на Сметната палата, камо ли някакви констатации, както се твърди в отговора, който сме получили.

Колеги, след направените обсъждания ви предлагам да приемем следния акт на Гражданския съвет:

Като т.1: „Гражданският съвет към ВСС приема представения от Комисия „Бюджет и финанси” към ВСС отговор по Акт №1 от 26.04.2013 г. като непълен (касаещ само т.4 и т.6 от Акта), неточен (отговаря не на поставените, а на други въпроси), формален и  несъответстващ на необходимостта от съвместно обсъждане на промени с цел подобряване на организацията и осъществяването на съдебната експертиза в интерес на съдебния процес.”

Който е съгласен с тази формулировка, моля да гласува.

„За” – 9. „Против”? – Няма. „Въздържали се”? – Няма.

Приема се.

Сега формулирам предложение за т. 2 от акта: „Гражданският съвет към ВСС насочва вниманието на членовете на ВСС за вземане на отношение за изготвянето и представянето на смислено становище по поставените с Акт №1 въпроси и проблеми, както и за разглеждане на служебното съответствие на съставителите на отговора по т. 4 от дневния ред на настоящото заседание”.

ДОЧКА ИЛИЕВА-ВЪРБЕВА: Тук вече не, това за служебното съответствие - не. Не можем да искаме наказания, втората част да се махне.

ДОЙЧИН БЛАГОЕВ: И там където е „смислено”, предлагам да запишем „обосновано”.

ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: На мен ми се струва, че с т. 1 от решението ние даваме ясна и категорична оценка на действията на ВСС. т. 2 следва да бъде насочена към конкретизиране на онова, което ние искаме. Тоест нека т. 2 бъде – настояваме да ни бъде предоставен конкретен отговор и тук вече ще формулираме конкретно.

ДОЙЧИН БЛАГОЕВ: Нека бъдем по-деликатни. Не можем ли да предложим.

БИЛЯНА ГЯУРОВА: Настояваме да ни бъдат представени поисканите съгласувателни разчети и последващи отчети.

ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Настояваме за предоставяне на аналитична информация по поставените в акта въпроси.

Госпожо Попова, ще го формулирате ли?

ВЕСЕЛИНА ПОПОВА: „Гражданският съвет към ВСС настоява ВСС да представи исканата информация по т. 4 от Акт № 1 за планираните и отчетени средства по §02-00 „Други възнаграждения и плащания на персонала” - в частта за съдебни експертизи, и §10-00 „Издръжка” – също в частта за съдебни експертизи, както и отговор по останалите въпроси от Акта”.

ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Който е съгласен с така направената редакция на т. 2, моля да гласува.

„За” – 9. „Против”? – Няма. „Въздържали се”? – Няма.

Приема се.

Преминаваме към следващата част от тази точка от дневния ред - относно писмото на СЮБ във връзка с организирането на експертна кръгла маса по въпросите за дейността на съдебните експерти и съдебната експертиза.Надявам се, че сте го чели и не е необходимо сега да го препрочитаме. Който има становище по изложеното, да заповяда.

БИЛЯНА ГЯУРОВА:  Подкрепяме предложението на СЮБ.

ДОЙЧИН БЛАГОЕВ: Подкрепяме съдържанието на писмото, но имам предложение. Сроковете ми се струват обаче много протяжни. Ако може в по-скоро време да се изтеглят тези срокове. Нашето предложение е до края на м. юли да се създадат такива групи, работни групи за обсъждания. И след това през м. септември да се насрочи кръглата маса за финализиране на темата.

По отношение на заключителния документ от работата на кръглата маса, аз лично смятам за необходимо да има повече конкретика, в смисъл, че той следва да е в посока основни положения за изработването на проект на Закон за съдебната експертиза, така както е посочено в предходния ни Акт № 1 на Гражданския съвет.

Това са моите бележки.

БИЛЯНА ГЯУРОВА: Аз си мисля, че са предложили началото на м. ноември, защото сега започва съдебната ваканция и до края на м. септември е абсолютно мъртвило. Така предполагам, без да съм го коментирала с тях.

Иначе за излизането с някакъв заключителен документ, това е стандарта процедура в СЮБ, те по принцип предварително изработват нещо като декларация или като становище, което на края на кръглата маса се предлага за обсъждане и се допълва. Това е идеята.

Аз съм склонна да приема, че разумният срок наистина е в края на м. октомври, началото на м. ноември, защото тогава ще могат да участват хора както от ВСС и МП, така и от съдилищата.

ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Подкрепяме провеждането на кръгла маса през м. октомври.

ПРЕДС. ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ: Според мен е излишно да се отлага решаването на този проблем. Аз подкрепям предложението на   г-н Благоев – който има да казва още нещо, да го казва сега и до края на м. юли, след което да се ориентираме към приключване на разискванията по съдебното експертизиране, защото много години вече се правят работни групи и семинари по тези въпроси – без финализиране и постигане на краен резултат в посока на подобрение. За това и считам, че предвижданата кръгла маса следва да завърши не със заключителен документ от вида меморандум, петиция, паметна записка или кой знае още какво, а да се направят едни основни насоки за изработване на проект на Закона за съдебната експертиза, за да сме конкретно полезни.

Предлагам да допълним акта, който ще бъде по същата точка, с това, че по принцип приемаме изложеното в писмото на СЮБ като положително и отговарящо на целите, изложени в акта на Гражданския съвет, като препоръчваме сроковете за реализация по възможност да бъдат съкратени и заключителният документ да бъде конкретизиран.

Който е съгласен, моля да гласува.

„За” – 9. „Против”? – Няма. „Въздържали се”? – Няма.

Приема се.

...........................................................................

С това, колеги, дневният ред за днешното ни заседание беше изчерпан.

Благодаря ви за търпението и за проявената активност при обсъжданията. Желая ви приятен ден.

 

Заседанието на Гражданския съвет приключи в16,30 часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА                                ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

ГРАЖДАНСКИЯ СЪВЕТ                        ГРАЖДАНСКИЯ СЪВЕТ

ОТ ВСС                                                   ОТ НПО

(П)                                                          (П)

      КАМЕН ИВАНОВ                               ЛЮБОМИР ГЕРДЖИКОВ

 

Протоколирал: И. Йосифова

Технически сътрудник на ГС