Становище на Сдружение "СЕФИТА" по Доклада на Европейската комисия относно напредъка на България - от 30.01.2014 г.

Изх. № 007 / 30.01.2014 г.

 

ДО
 

ГРАЖДАНСКИЯ СЪВЕТ КЪМ

ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

 

КОПИЕ:  ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО  НА

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ  

В БЪЛГАРИЯ

 

КОПИЕ:  ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУТ

ЗА ЕКСПЕРТИЗИ И ЕКСПЕРТИ –

РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ

 

С Т А Н О В И Щ Е

от Сдружение с нестопанска цел

„СЕФИТА” – гр. София, България,

член на Гражданския съвет към ВСС,

http://www.sefita.org/

 

ОТНОСНО: Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка – 22. Януари 2014 г.

Точка 2. от дневния ред на заседание на Гражданския съвет към ВСС, насрочено за 31.01.2014 г.

 

Сдружение с нестопанска цел “СЕФИТА”, рег. по ф.д. № 8122/ 2004 г. на СГС/ФО, обединява експерти и техни организации, работещи предимно в сферата на съдебното експертизиране и по възлагане от органите на досъдебното производство, както и по поръчки на обществени организации и стопански субекти.

Ръководството на Сдружението периодично анализира и обобщава проблематиката, свързана с изпълнението на съдебни експертизи.

Сдружение „СЕФИТА” е член на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет от създаването му.

Във връзка с предвидената точка 2. от дневния ред на заседанието на Гражданския съвет към ВСС, насрочено за 31.01.2014 г. → Обсъждане на Доклада на Европейската Комисия, представяме на вниманието Ви настоящото наше становище, което не считаме за изчерпателно, но сме опитали да анализираме и детайлизираме някои съдържащи се положения.

Коментира се в масмедиите, че настоящият Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка (Доклада) посочва деликатно и дипломатично наблюдавани проблемни области и слаб напредък на съдебната ни система, и прави в тази връзка препоръки. В значителна степен повече систематичност и яснота се съдържа в Техническия доклад към Доклада, който обаче не получи широка популярност.

Като организация на експерти, ние бихме желали да споделим разочарованието ни от липсата на последователност и конкретика в Доклада, както и при обсъждането на негативни явления, без да се навлиза в причината за тяхното трайно присъствие в обществения ни живот.

Ще изложим по-долу само няколко аргумента в тази насока:

1.     Липса на ясна концепция за структурата и състава на съдебната система.

Посочва се, например, по т. 4.3 от Техническия доклад, че съдебната система включва съдилища, прокуратури и разследващи органи.

Това схващане е възприето и от много от магистратите и ръководители на съдебни институции в България.

То обаче е погрешно, според нас, видно от посочените лица в Закона за съдебната власт, където, освен магистрати, са изброени и съдебни служители, съдебни заседатели, вещи лица и съдебна охрана. Пряко отношение към съдопроизводството имат също и други лица – адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, медиатори и т.н.

Ето защо при извършването на анализи трябва да е достатъчно ясно, че обектът „съдебна система” е в значителна степен по широк и съдържателен от „съдебна власт”, т.е. включва и немалки групи от лица, чиято дейност не е свързана с упражняване на публична власт по смисъла на чл. 51 ал. 1 от ДФЕС.

Твърдението, че подобряването на работата на органите на съдебната власт (магистратите) автоматично ще доведе до подобряването на работата на съдебната система, е дълбоко погрешно, тъй като за всеки анализатор е ясно, че повишаване на ефективността на една система (в случая съдебната система) може да се постигне само в резултат на прилагането на системен подход – т.е. необходимо е пропорционално да се търси ефект на подобрение във всички елементи от системата.

Често в тази връзка даваме примера с влаковата композиция, на която колкото и да подобряваме качествата на локомотива, все пак скоростта й се лимитира от механичните качества на последния вагон, както и от динамичните характеристики на релсовия път.

 

2.     Липса на общодостъпна статистическа информация, описваща критичните точки и процесите в съдебната система

При прочит от специалист, за съжаление Докладът оставя впечатление, че е написан по изрезки от вестници.

Ясно е за всеки, който поема ангажимент да внесе подобрения в една система, че най-първо следва да изясни текущия статус и по възможност предходни данни, за да може да начертае някаква стратегия и да вземе решение за последователността от действия.

Или просто казано, лечението на пациента не започва с даване на лекарства, а с изясняване на историята на заболяването.

За съжаление както Доклада, така и в голяма степен работата на ВСС, като че е продукт от дейността единствено и само на юристи – хора, които не работят с числа, коефициенти и съотношения, които констатират проблеми и инициират моментното им отстраняване, т.е. реагират по отношение статиката на нещата, без стремеж да установят данни и да проследят хронологично развитието на една проблематика, с оглед предвиждане на тенденции и планиране на тяхното моделиране.

Ето защо сме настоявали в Гражданския съвет още при приемането на първия му Акт[1] да се разшири статистическото отчитане и попълни базата данни по отношение на всички елементи от съдебната система, което ще спомогне за приемане на правилни решения и систематичност при тяхното изпълнение – за съжаление без резултат до момента.

 

3.     (Недо)финансиране на съдебната система

Както е известно, дейността на съдебната система се финансира основно от Републиканския бюджет.

Известен факт е също, че в последните години заявяваните разходи от съдебната власт за финансиране на дейности и мероприятия, се разплащат приблизително до размера на издръжката – т.е. осигуряват се трудови възнаграждения и консумативи, като всички други (капиталови, по програми за развитие и т.н.) са в режим на изчакване.

Азбучна истина е от експертна гледна точка, че за да се случи едно събитие, то следва да е ресурсно обезпечено – с материални, финансови и трудови ресурси, при това в планираната последователност и до размера на предвиденото.

Печалният резултат от недофинансирането на съдебната система в голяма степен може например да се наблюдава в работата на едно от най-големите съдилища – СРС, не само що касае материалната база, но и във функционално отношение.

От собствения ни негативен опит ще споделим, че образувано по наша искова молба дело[2] в СРС, вече седем месеца стои на доклад при съдията и няма насрочване, нито каквото и да било друго движение по делото.

Поради отсъствието на статистика и по отношение на финансирането на отделните дейности в съдебната система, оставаме с впечатлението, че вече се наблюдава умора и примиренчество към хронично недостигащия финансов ресурс – периодично се усвояват средства за трудовите възнаграждения на магистрати и персонал, като обезпечаването на програмните цели за реформиране и подобряване на съдебната система в голямата си част се отлагат от година в следваща.

За съжаление този, по наше виждане, проблем от изключителна важност, не е намерил отражение в Доклада, а сбъдването на посочените препоръки в значителна степен е зависимо от ресурсното им обезпечаване.

Разбира се като контрапункт може да се посочи, че ЕС също обявява множество грантови програми за постигане на подобрения в правораздаването.

Отново от нашия опит ще посочим, че например по програмата на ЕК за обучение в наказателно правосъдие JUST/2012/JPEN/AG/EJT, предвидените за финансиране общо 8`200`000,- € са разпределени между 4-ма кандидати – от Белгия и Франция (1 резервен кандидат от Германия), от общо 15 кандидати, в т.ч. от Испания, Италия, Полша, Румъния и България, като 89% от общата грантова сума е насочена към първия класиран участник – от Белгия.

Питаме се толкова ли е зле положението с наказателното правосъдие в Белгия, че следва значителни финансови средства да се насочват за обучение именно там и в други развити държави от ЕС. Не се съмняваме, че по качество на апликационните форми потенциалът на организации от тези държави сериозно ни превъзхожда – пак по причина на ресурсни възможности, но следва ли политиката за конвергенция на ЕС да е толкова абстрактна?

В тази връзка за подходящо смятаме отново да посочим примера с влаковата композиция.

Така че добре в Доклада са посочени слабости в правосъдната ни система, но да се очаква, че те могат бързо и качествено да бъдат преодолени само с желанието и усилията на българското общество, при това в условията на недофинансиране на съдебната ни система, е меко казано илюзорно.

 

4.     Двойнственост в прилагането на правила и норми в съдебната система

Нищо ново няма да кажем, ако формулираме твърдение, че проблема с правораздаването у нас е не толкова със законодателството, колкото с неговото прилагане.

Ще посочим само два примера от съвместната ни работа в Гражданския съвет:

  • макар приетите и съгласувани с ВСС Правила за действие на Гражданския съвет да предвиждат съпредседателите му да се избират чрез жребий[3], ВСС определи представляващ го със свое Решение,
  • макар приетите и съгласувани с ВСС Правила за действие на Гражданския съвет да предвиждат Актовете на Гражданския съвет задължително да се внасят за разглеждане на заседания на ВСС[4], до момента не се установява нито един от 8-те приети от Гражданския съвет през миналата година Актове да е бил разгледан от ВСС;

Учудваща и тревожна е търпимостта, която проявяват повечето от организациите в Гражданския съвет – не малка част от тях на юристи, въпреки че тези въпроси са били подлагани на обсъждане. Учудваща е защото правилата – добри или не до там, се пишат за да се спазват, и ако е необходимо - се променят, но прилагането им по целесъобразност считаме за неприемливо.

Прочее ако има възражение, че в случая по-горе се касае до едно в известна степен неформално общуване между граждански организации и ВСС, то значително повече тревога буди отношението на магистратите към нормативно предвиденото положение за назначаване на вещи лица за извършване на съдебни експертизи след провеждането на случаен подбор[5].

Не се установява нито един случай да е било назначавано вещо лице след случаен подбор – нито от разследващи органи, нито от обвинението и/или от съда, още повече – в Наръчник на съда за подобряване работата с вещите лица[6] се твърди, че тази норма е отпаднала, макар и Наредбата[7] да не е променяна в тази й част.

Споменаваме тази проблематика, защото считаме, че професионалното и етично поведение на правоприлагащите органи, е от изключително значение за изграждане на доверие в гражданското общество към съдебната власт, а това не е в достатъчна степен, според нас, пояснено и отразено в Доклада.

 

5.     Подходи за подобрение на актуалното състояние на съдебната ни система

В обобщение на гореизложеното и в допълнение към отразеното по смисъл в Доклада (по-конкретно в Техническия доклад), изразяваме становище за необходимост от следните действия, които предлагаме за обсъждане в Гражданския съвет:

  • ВСС да извърши и приодично да се актуализира анализ за състоянието на всички елементи от съдебната система;
  • ВСС да въведе статистически форми за описване в количествен и във финансов план на отделните елементи от съдебната система,
  • ВСС да разработи концепция за ресурсно обезпечаване на съдебната система и нейното цялостно подобряване чрез програмни бюджети,
  • ВСС да подпомогне разработването и последващото прилагане за всички лица от съдебната система на професионални и етични кодекси,
  • ВСС периодично да отчита данните за състоянието на съдебната система и публично да ги оповестява, вкл. и до знанието на ЕК,
  • ВСС да потърси подходи за широко приобщаване на лица както от съдебната система, така и от други учреждения, организации и гражданското общество за постигане на целите;

И като започваме всеки един абзац по-горе с `ВСС`, не считаме за възможно постигането на положителен ефект само и единствено в резултат от техните усилия.

Връщайки се в тази връзка към коментирания Доклад на ЕК, например ни прави впечатление, че е забелязано, че една организация е напуснала Гражданския съвет[8], макар да е пропуснато да бъде посочено, че от конституирането му тази организация никога не е участвала в работата на Гражданския съвет. Убягнало е от вниманието на съставителите на Доклада обаче, че през периода на съществуване на Гражданския съвет други две организации са изявили желание да се присъединят.

Бихме желали да запитаме обаче къде са професионалните и неправителствени организации от ЕС и защо за времето на работа на Гражданския съвет, чиито формат изначално е определен като отворен, никоя Европейска организация не прояви интерес да се запознае в детайли при обсъжданията в Гражданския съвет с проблемите на съдебната система на една от държавите, нови членки на ЕС, и да сподели опит и да изрази становище за възможностите за тяхното преодоляване. Нима очакванията са по почина:  „Спасението на удавниците е в ръцете на самите удавници”?

Надяваме се с настоящото да сме били полезни,

 

Изработено от експертна група към Сдружение „СЕФИТА”


26.01.2014 г.,

гр. София

 

Настоящото Становище е разгледано и прието на заседание на Управителния съвет на Сдружение „СЕФИТА”, проведено на 30.01.2014 г.

 

                                                        Главен Секретар:

инж. Емилия А. Петрова –

Сдружение „СЕФИТА”

 

[1]Акт № 1/26.04.2013 г. на Гражданския съвет, http://www.vss.justice.bg/bg/start.htm;

[2]гр. дело № 29049/2013 по описа на СРС,

[3] т. V.9 от Правилата за действие, http://www.vss.justice.bg/bg/start.htm;

[4] т. V.15 от Правилата за действие, http://www.vss.justice.bg/bg/start.htm;

[5] чл. 2 т. 2 от Наредба № 3/30.11.2012 г. на Министъра на правосъдието (обн. ДВ бр. 98/11.12.2012 г.);

[6]изработен 2013 г. от Административен съд – Велико Търново, по програма на ПРСС и Фондация „Америка за България;

[7]Наредба № 3/30.11.2012 г. на Министъра на правосъдието (обн. ДВ бр. 98/11.12.2012 г.);

[8]т. 2.1.2 от Техническия доклад към Доклада,