Становище от Сдружение "СЕФИТА" относно такси, събирани от частните съдебни изпълнители - от 31.05.2014 г.

Изх. № 031 / 31.05.2014 г.

ДО

КАМАРАТА НА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

С Т А Н О В И Щ Е

от Сдружение „СЕФИТА” –

член на Гражданския съвет към ВСС

ОТНОСНО: Теми от проведено обсъждане на среща, организирана от БСА по проект „Подобряване на работата и засилване ролята на неправителствените организации в сферата на правосъдието”;

Уважаеми дами и господа,

Сдружение с нестопанска цел “СЕФИТА”, рег. по ф.д. № 8122/ 2004 г. на СГС/ФО, обединява експерти и техни организации, работещи преимуществено в сферата на съдебното експертизиране и по възлагане от органите на досъдебното производство, както и по поръчки на обществени организации и стопански субекти.

Сдружение “СЕФИТА” е член на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет от неговото учредяване през м. Януари 2013 г.

(www.vss.justice.bg/bg/start.htm)

Във връзка с изнесената от г-н Н. Митев – ЧСА рег. № 841, информация на проведеното обсъждане в рамките на среща по проект на БСА: „Подобряване на работата и засилване ролята на неправителствените организации в сферата на правосъдието”, проведена на 30.05.2014 г., относно изразено становище на представител на ВКС за несправедливи разлики в таксите на частни и държавни съдебни изпълнители, се запознахме с публикация на сайта на Медиапул.бг (http://www.mediapool.bg/vks-iska-premahvane-na-taksa-za-dlazhnitsite-na-chastnite-sadebni-izpalniteli-news220922.html).

По повод съдържащото се в статията бихме желали да споделим следното наше становище:

1. „Очевидно несправедливи разлики в таксите за длъжниците ...” – считаме за недопустимо да се коментират по такъв начин относими към съдебната ни система положения от представител на съдебната власт. Ако нещата са „очевидни”, то нямаше да има съдебен процес, нито да е необходимо доказване на тези при съдебен спор.

2. Таксата е икономическа категория, която включва присъщо-необходими разходи за извършването на определена работа (услуга). Определянето на нейния размер е обективно възможно чрез анализ на относимите й компонентни ресурси (труд, материали, оборудване и обзавеждане, капиталови вложения, и други). За разлика от цената, таксата не следва да включва печалба, но последната не бива да се идентифицира с нормата на възвръщаемост на вложени за осъществяването на дейността средства.

3. Таксата може да има социално измерим ефект, т.е. да се предвижда нейна поносимост като платим размер от определени социални групи, но това не оказва влияние върху нейната обективно установима стойност. Всеизвестно е, че „безплатни обяди няма”. В тази връзка съществуват две възможности за по-нисък размер на такси спрямо действителния:

разликата да се заплаща за сметка на обществото, т.е. от бюджетни средства, платими на предоставящите услугите под формата на субсидии,
разликата да остава за сметка на предоставящите услугите, което ще има за последствие отлив на квалифицирани лица от дейността и съществено влошаване качеството на услугата;

4. В смисъла на изложеното по предходната точка некоректен и тенденциозен е дадения в статията пример → при доброволно погасяване на дълг от 5`000,- лв., дължимото на ДСИ е 20,- лв., а на ЧСИ – 420,- лв. На ДСИ, като служители в държавните съдебно-изпълнителни служби, значителна част от разходите се заплащат чрез бюджета на съдебната власт, поради което е налице скрито субсидиране на таксата от 20,- лв.

Съществено различие, например е, че на разходите на ДСИ в изпълнителното производство не оказват влияние обективно протичащите инфлационни процеси, които обаче са напълно относими към ЧСИ.

5. Основателно притеснение в общността на ЧСИ следва да поражда обстоятелството, посочено в статията, че ВКС е представил вижданията си по проблема, адресирайки ги до Министерството на правосъдието.

Установено е, например, с финансово-икономическа експертиза по административно дело № 3367/2013 г. по описа на ВАС (http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/ cc762a3e366a2734c2257b2c00329266?OpenDocument), по което дело е обжалвана Наредбата на МП за вещите лица и в частност фиксираното в нея заплащане от 5,- лв/д.о.час, че в Министерството на правосъдието, макар и да следва, не се извършва финансово-икономическа обосновка и изчисления с оглед определянето на действителния размер на икономически величини, касаещи дейността на лица от съдебната система.

6. Не прави чест на г-н Красимир Влахов – зам. председател на ВКС, да ангажира Върховния касационен съд с опростенческите си икономически разсъждения, популистки по своя характер и с политически привкус. Подобни твърдения наместо да допринасят за подобряването – рушат интегритета на съдебната ни система и спомагат за влошаване на общественото доверие в действията по разумното й реформиране.

Като се надяваме с настоящото да сме били полезни, разчитаме на бъдещи контакти от взаимен интерес,

За Сдружение „СЕФИТА”:

инж. ик. Любомир П. Герджиков –

член на Управителния съвет на

Сдружение „СЕФИТА”

Настоящото Становище е разгледано и прието на заседание на УС на Сдружение „СЕФИТА”, проведено на 31.05.2014 г. Становището да бъде публикувани на интернет сайта на Сдружението, и изпратено за сведение на Гражданския съвет към ВСС.

инж. Емилия А. Петрова –

главен секретар, член на УС