• Изх. № 064 / 18.08.2014 г.

   

  ДО

  МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО

  НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  г-н Христо Иванов

  ул. „Славянска” № 1

  гр. София

   

  ОТНОСНО: Стратегия за продължаване на реформата на съдебната система. Ваш изх. № 91-00-52/15.08.2014 г.;

   

  Уважаеми г-н Министър,

  Благодарим за отправената ни покана за изразяване на предложения, коментари и бележки по Стратегията за продължаване на реформата на съдебната система (Стратегията), в съответствие с материалите, достъпни на интернет страницата на Министерството на правосъдието.

  Отново бихме споделили в тази връзка нашето принципно становище, че за извършване на такъв вид дейности (особено в дългосрочен „стратегически” план), е необходимо прилагането на системен подход, ползването на какъвто е  присъщо при анализа на всяка една система.

  Следва да има ясна представа кои са елементите на системата, в каква взаимовръзка са, в каква степен очакваме да подобрим всеки един от тях и как ще отчетем положителната промяна по отношение на цялата система.

  За съжаление прилагането на този научен подход не се установява при прочита на материалите, включени по темата на интернет страницата на Министерството.

  Не е само лингвистичен, но е и същностен въпросът кое е предмет на реформация → нашето становище е, че следва да е правосъдната ни система, а не съдебната (като съвкупност от съдилища), така както аналогично е въведено, че имаме Министерство на правосъдието, а също и други органи, които регулират части от правосъдието (ВСС, НИП и др.)

  По причина на гореизложеното най-учтиво молим да получим информация и данни за структурен анализ на правосъдната ни система, ако е извършван такъв.

  Конкретно бихме желали да бъдем полезни при изясняване на проблематиката в съдебното експертизиране, във връзка с изразеното и в наше писмо до Вас изх. № 062/13.08.2014 г.

   

  Оставайки на разположение за допълнителна информация при необходимост,

   

   

  С уважение,                                           

                                                 маг. ик. Веселина Г. Попова – 

  Председател на Сдружение „СЕФИТА”

  ...
  Писмо до Министъра на правосъдието относно Стратегия за продължаване на реформата на съдебната система - от 18.08.2014 г.
  Начало / Информация / КАКВО ПРАВИМ НИЕ за съдебното експертизиране...
  
  

• Изх. № 062 / 13.08.2014 г.

   

  ДО

  МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО

  НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  г-н Христо Иванов

  ул. „Славянска” № 1

  гр. София

   

  ОТНОСНО: Реформа на правосъдната ни система – Наредба за съдебната експертиза;

   

  Уважаеми г-н Министър,

  Сдружение с нестопанска цел “СЕФИТА”, рег. по ф.д. № 8122/ 2004 г. на СГС/ФО, обединява експерти и техни организации, работещи предимно в сферата на съдебното експертизиране и по възлагане от органите на досъдебното производство, както и по поръчки на обществени организации и стопански субекти.

  Сдружение “СЕФИТА” е член на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет от неговото учредяване през м. Януари 2013 г.

  Ръководството на Сдружението периодично анализира и обобщава проблематиката, касаеща възлагането и изпълнението на съдебни експертизи.

  Като безспорна част от българската правосъдна система, съдебната експертиза вече повече от десетилетие се нуждае от привеждането й в съответствие с обществените отношения в страната ни, а също и с европейските стандарти за правосъдие.

  Както Ви е известно, надяваме се, действащата по настоящем Наредба № 3/2012 г. на МП за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, беше обжалвана и отменена с Решение № 2305/18.02.2014 г. на ВАС, като делото следва да се разгледа и реши окончателно на втора инстанция на 18.09.2014 г.

  В тази връзка, а и поради необходимостта от системно подобряване на правосъдната ни система във всичките й аспекти, най-учтиво и настоятелно се обръщаме към Вас за предприемане на незабавни действия за сформиране на работна група към Министерството на правосъдието, с цел изработване на проект за нова, актуализирана Наредба за съдебната експертиза.

  Обективна предпоставка за постигането на положителни резултати е проведената през м. Ноември 2013 г. кръгла маса по проблемите на нормативното регламентиране на дейността на вещите лица, организирана от СЮБ и с участието на представители на МП, МВР и ВСС, на други ведомства, а също и на професионални и съсловни организации, на която бяха откроени основни насоки за реформа в тази област.

  Съществено необходимо за подобряване на правосъдната ни система е съдебното експертизиране да се разглежда и обсъжда, също така, като проекция на съвременните европейски тенденции в тази област, очертани на проведения Симпозиум на съдебните експерти на тема „Бъдещето на съдебната експертиза в страните от ЕС”, състоял се през м. Март 2012 г. в Брюксел по инициатива на Европейския институт за експертизи и експерти - ЕЕЕИ (http://www.experts-institute.eu/), а също и при ползването на положителния опит и добри практики и на други сходни европейски организации.

  Сдружението ни е в кореспондентски отношения с ЕЕЕИ. По настоящем Институтът е ангажиран и с наблюдение и установяване на подобряване качеството на правосъдните системи в страните от ЕС по мониторингова програма на CEPEJ, и в тази връзка наши експерти сътрудничат за верификация на данните за страната ни.

  Ползваме случая още веднъж да изразим нашата благодарност за отправената ни покана за участие в общественото обсъждане, организирано от Министерството на правосъдието на 12.08.2014 г., да Ви пожелаем успешна реализация в нелеката Ви мисия по реформиране на правосъдната ни система, и оставаме на разположение за сътрудничество от взаимен интерес и в полза на обществото ни,

   

   

  С уважение,                                           

                                                 инж. ик. Любомир П. Герджиков –

  Сдружение „СЕФИТА”

  ...
  Писмо до Министъра на правосъдието - г-н Христо Иванов относно Реформа - Наредба за съдебната експертиза - от 13.08.2014 г.
  Начало / Информация / КАКВО ПРАВИМ НИЕ за съдебното експертизиране...
  
  

• Изх. № 036 / 31.03.2016 г.

  ДО

  МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ/

  Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система (Съвета)

  КОПИЕ:        ГРАЖДАНСКИ СЪВЕТ към ВСС

   

  ОТНОСНО: Точка 3 от дневния ред на заседанието на Съвета – Проект на пътна карта за изпълнение на Актуализираната стратегия (отложена за разглеждане на 07.04.2016 г.)   

   

  Уважаема г-жо Министър,

  В качеството ни на член на Съвета се обръщаме към Вас по следния повод:

  При извършена съпоставка на предвиденото в Актуалната стратегия и Пътната карта за нейното изпълнение установяваме различия в Стратегическа цел 4./ Специфична цел 5.: Експертизи, а именно:

  • Актуализираната стратегия предвижда по т. 4.5.1. „Разработване на цялостен модел на експертизите”, докато в Пътната карта е отразено „Разработване на пакет от промени в модела на експертизите”,
  • в Актуализираната стратегия е предвидена т. 4.5.3.: „Съответни мерки по отношение на експертизите в гражданския и административния процес”, която точка отсъства изцяло в Пътната карта;

   

  Считаме, че въведената промяна и допуснатия пропуск в Пътната карта не са просто словесна модулация, а имащи същностен характер, тъй като вече от десетилетие сформирани работни групи по проблематиката приключват със становище, че е необходима изцяло нова концепция за съдебната експертиза (не „пакет от промени” към съществуващата регулация), а през последните години се е утвърдило и виждането, че следва този вид обществени отношения в правосъдието ни да се уредят от специален закон, подкрепено и от ВСС.

  Смятаме за правилно при обсъжданията да бъде разгледана отделно тематиката по експертизиране: в гражданския и административния процес – от една страна, и в наказателното производство – от друга, поради различния характер на отношенията, които възникват, както и поради различните процесуални изисквания и участващи лица.

  Ето защо се обръщаме към Вас с молба за преценка към коя Стратегическа цел от Пътната карта, извън „Модерна и ефективна наказателна политика“, следва да се отнесе работата по съдебната експертиза в гражданския и административния процес, като нашето предложение е това да е към Стратегическа цел 5 – в същия обем като по т.т. 4.5.1-2.

  Бихме желали, също така, да се отчете и становището ни, което нееднократно сме изразвали относно други елементи на правосъдието ни, към които има отношение съдебното експертизиране, а именно съгласно подредбата на Пътната карта:

  ·  Стратегическа цел 3/Специфична цел 1 – т. 3.1.1 → статистика,

  ·  Стратегическа цел 3/Специфична цел 3 – т. 3.3.1 → бюджет на СВ,

  ·  Стратегическа цел 3/Специфична цел 4 – т. 3.4... → оценка на ефективността на възлаганите експертизи,

  ·  Стратегическа цел 5/Специфична цел 4 – т. 5.4... → развитие на системата за правна помощ чрез възлагани съдебни експертизи,

  ·  други, индикирани от работещите по останалите проблематики от Пътната карта;

  Установяваме с тревога, че приключване одобряването на проектни предложения по ОПДУ е предвидено към 31.12.2016 г., т.е. към този момент ще е изтекъл половината от предвидения програмен период по Стратегическа цел 4./ Специфична цел 5.: Експертизи (ПП: 2016 г. – 2017 г.).

  Предлагаме, независимо от отсъствието на финансиране до края на т.г., да бъде създаден в най-кратък срок работен екип за провеждане на предварителни съгласувателни дейности по изработването на проект на Закон за съдебната експертиза, като Ви уверяваме, че ще съдействаме изцяло и според възможностите ни за постигането на бързи и ефективни решения, в т.ч. в съответствие и с добрите практики в страните от ЕС.

  Надяваме се с  гореизложеното да сме били полезни,

   

                                                                        С уважение,

   

  маг. ик. Веселина Г. Попова –

  Председател на Сдружение „СЕФИТА“

   

   

  инж. ик. Любомир П. Герджиков –

  изпълнителен член на УС на Сдружение „СЕФИТА“,

  представляващ в Съвета за съдебна реформа

   

   

   

  ...
  Становище на Сдружение "СЕФИТА" относно Проект на пътна карта за изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на рефо
  Начало / Информация / КАКВО ПРАВИМ НИЕ за съдебното експертизиране...
  
  

•  

  Уважаеми Колеги, 

   

  Имаме удоволствието да ви информираме, че проектното предложение на работен екип от Сдружение "СЕФИТА" на тема: "Съдебната експертиза в България и в страните от ЕС /граждански процес/", е предложено за финансиране по Оперативна програма "Добро управление" - направление "Граждански контрол върху реформата в съдебната система", като е класирано от проверяващата комисия на 7-мо място сред 11-те одобрени за финансиране проекти, от общо 35 бр. подадени.

   

  Надяваме се на активната ви подкрепа за изпълнение на заложеното в проектното предложение, с оглед успешна реализация и подобряване на обществените отношения по повод възлагането и извършването на съдебни експертизи - в интерес на съдебните експерти, на съдебния процес и на участващите в него, а също и на осъществяваната съдебна реформа и на обществото ни като цяло.

   

  УС на Сдружение "СЕФИТА"

  ...
  Класирано проектно предложение на Сдружение "СЕФИТА" по Оперативна програма "Добро управление"
  Начало / Проект ОПДУ...
  
  

•  

  ...
  Подписан договор от Сдружение "СЕФИТА" по Оперативна програма "Добро управление"
  Начало / Проект ОПДУ...
  
  

• ...
  Сдружение СЕФИТА е бенефициент по административен договор по Оперативна програма „Добро управление”
  Начало / Проект ОПДУ...
  
  

•  

  05.12.2018 г.

  ...
  ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - Успешно изпълнен проект по Оперативна програма "Добро управление" от Сдружение "СЕФИТА"
  Начало / Проект ОПДУ...
  
  
• 

  Сдружението има за основна цел създаване на национална база-данни на експерти, с оглед използване на знанията и опита им в различни области на административното управление, икономиката, социалните дейности и правораздаването.

  
  

  Извлечение

  УСТАВ
  на Сдружение с нестопанска цел за осъществяване
  на дейност в частна полза “СЕФИТА”
  (рег. по ф. д. № 8122/2004 г. на СГС/ФО)

  ГЛАВА І
  ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
  .........................
  Чл.3.Цели на Сдружението и средства за тяхното постигане:
  3.1. Сдружението има за цел:
  а) създаване на национална база-данни на експерти, с оглед използване на знанията и опита им в различни области на административното управление, икономиката, социалните дейности и правораздаването;
  б) да съдействува на държавните институции, областните и общински админи страции, досъдебните и съдебните органи, сдружения, търговски дружества, индивидуални предприемачи и инвеститори, и всички други потребители, за осъществяване избор на най-подходящи експерти, оценители, одитори и консултанти при изготвяне на

  експертизи и оценки, както и реализиране на проекти в различни области на административното управление, икономиката, социалните дейности и правораздаването;
  в) да организира и обединява усилията на експерти, оценители, одитори и специалисти от различни сфери, за създаването на национални и регионални структури за оказване на съдействие на държавните и общински институции, съдебната система, предприемачите и инвеститорите в административното управление, икономиката, социалните дейности и правораздаването;
  г) да съдействува на експерти, оценители, одитори и специалисти от различни сфери, за повишаването на квалификацията и запознаването им с актуални нормативни актове и разпоредби, както и с върхови достижения на световната наука и практика в съответните области;
  д) да популяризира световния и национален опит в изграждането и дейността на експертните екипи в помощ на административното управление, икономиката, социалните дейности и правораздаването;
  е) да подпомага младите специалисти за изграждането им като високо-квалифицирани експерти в различни области.

  3.2.Сдружението постига своите цели със следните средства:
  а) в съответствие с действуващите нормативни актове събира, класифицира, съхранява и предоставя информация за експерти в различни области, с цел изграждането и функционирането на информационна база-данни (след получаване на тяхното изрично съгласие);
  б) създаване на експертни групи на национално и регионално ниво, за оказване на консултантска и експертна помощ и съдействие, както и участие в конкурси за реализиране на обществени програми, проекти и поръчки;
  в) осъществява издателска дейност за информационно осигуряване на проектите и екипите, които работят по реализацията им;
  г) организира различни по форма и съдържание инициативи и проекти за повишаване на квалификацията на екперти, оценители, одитори и специалисти от различни области;
  д) участвува в реализирането на национални и международни програми и проекти за подпомагане дейността на държавните, областни и общински институции, икономиката, социалните дейности и правораздаването;
  е) разработва и реализира проекти за повишаване на квалификацията на млади специалисти, чрез включването им в международни и национални програми за обмяна на опит и участие в квалификационни курсове;
  ж) набира и изразходва набраните средства за постигане на целите на Сдружението, в съответствие с разпоредбите на Закона и този устав;
  з) учредява и участвува с парични и непарични средства в търговски и граждански дружества, осъществява съвместна дейност със сродни сдружения, фондации и други юридически и физически лица, с оглед постигане на целите си.
  
  Чл.4. За постигане на своите цели Сдружението осъществява следния предмет на дейност: предоставяне на информационни услуги; издателска дейност; съдействие за създаване на екпертни екипи; оказване на екпертна и консултантска помощ на държавни институции, областни и/или общински администрации, съдебната система, стопански субекти, физически и юридически лица; организиране на квалификационни курсове, семинари, конференции, международни срещи и диспути.

  ...
  Цели
  Начало / За нас...
  
  

•  

   

  РЕШЕНИЕ
  № 4690
  София, 26.05.2005
  
  В ИМЕТО НА НАРОДА
  
  

  Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и пета година в състав:

   

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА ТАБАНДЖОВА
  ЧЛЕНОВЕ:          ЙОРДАН ЗЛАТАРЕВ
  ФАНИ НАЙДЕНОВА
  ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
  АТАНАСКА ДИШЕВА

   

  при секретар Григоринка Любенова
  и с участието на прокурора ...
  изслуша докладваното от съдията ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
  по адм. дело № 11214/2004.

  Производството е по реда на чл. 23 от Закона за Върховния административен съд.

  Образувано е по жалба на Елена Йорданова Митева,ЕГН XXX; Живко Христов Евтимов, ЕГН XXX; Михаил Николов Чалашканов, ЕГН XXX; Иванка Димитрова Атамян, ЕГН XXX; Мариана Величкова Божкова, ЕГН XXX; Веселка Иванова Начева, ЕГН XXX; Емилия Павлова Кирова, ЕГН XXX; Седефка Стефанова Василева, ЕГН XXX; Александър Тодоров Минчев, ЕГН XXX; Маргарита Райчева Гергова, ЕГН XXX; Надежда Димитрова Митева, ЕГН XXX; Ценко Василев Вапцаров, ЕГН XXX; Николай Танчев Гергов, ЕГН XXX; Методи Христов Станчев, ЕГН XXX; Руслан Иванов Терзийски, ЕГН XXX; Борис Иванов Щърбанов, ЕГН XXX; Елена Цонева Мутафчийска, ЕГН XXX; Росица Цвяткова Конова, ЕГН XXX; Трифон Александров Ангелов, ЕГН XXX; Адриана Иванова Негрева, ЕГН XXX; Десислава Емилова Митова, ЕГН XXX; Иванина Петрова Петрова, ЕГН XXX; Ваня Мичева Генковска, ЕГН XXX; Димитринка Стоянова Андреева, ЕГН XXX; Димитринка Стефанова Златарева, ЕГН XXX; Светлана Богданова Блажева, ЕГН XXX; Лиляна Стойкова Бехар, ЕГН XXX; д-р Веселин Атанасов Копоев, ЕГН XXX; д-р Анна Георгиева Майкова, ЕГН XXX; д-р Генка Вълева Генова-Николова, ЕГН XXX; д-р Мирела Щерева Костдинчева, ЕГН XXX; д-р Христо Александров Теодосиев, ЕГН XXX; д-р Цветелин Нешев Гатев, ЕГН XXX; Павел Иванов Джамбов, ЕГН XXX; д-р Веселин Христов Маринов, ЕГН XXX; д-р Захари Асенов Тошков, ЕГН XXX; Росен Трендафилов Хаджиев, ЕГН XXX; д-р Елка Тихомирова Стойчева, ЕГН XXX; д-р Лора Иванова Дряновска, ЕГН XXX; д-р Емилия Петкова Тулешкова, ЕГН XXX; д-р Димитрина Крумова Николова, ЕГН XXX; д-р Теменужка Кънчева Йорданова, ЕГН XXX; всички чрез пълномощника им адв. Мирослав Кирилов Димитров от Софийска адвокатска колегия, против решение на Висшия съдебен съвет от 05.05.2004 год. за приемане на Наредба № 1 за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица (обн., ДВ, бр.51 от 15.06.2004 г.)

  В жалбата се твърди, че решението и приетата с него Наредба са незаконосъобразни по следните причини:

  1. Решението за приемане на наредбата е взето в противоречие на разпоредбите на Закона за нормативните актове /ЗНА/. Посочва се, че този закон е приложим и по отношение на актовете на Висшия съдебен съвет /ВСС/, а според чл.2а от ЗНА ВСС е следвало да уведоми многобройните експерти за подготовката и приемането на Наредбата.

  2. Съгласно § 4 от Преходните и заключителни разпоредби, Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в “Държавен вестник”, като в следващия параграф е предвидено, че за възнагражденията по приетите до този момент експертизи се прилагат досегашните правила. Посочва се, че този текст поставя в неравностойно положение експертите, които до момента на влизане в сила на Наредбата са положили добросъвестно труд, но по независещи от тях причини експертизата не е била приета, а други експерти, положили еквивалентен труд , но имали късмета техните експертизи да бъдат приети, ще получат друго възнаграждение, определено по “досегашните правила”. Излагат се оплаквания, че подобно неравенство не може да бъде толерирано, и доколкото упражняваната от експертите дейност може да бъде определена като “стопанска дейност” по смисъла на чл.19,ал.2 от Конституцията, то в случая Наредбата е в противоречие с посочената конституционна норма.

  3.Наредбата е приета и в противоречие с чл.12 от ЗНА във вр. с чл.200л от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Според ал.2 на последната разпоредба Висшият съдебен съвет “издава наредба за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица”, като размерът на възнаграждението като термин и като съдържание не се включва в съдържанието на термините “условия и ред” за определяне на възнагражденията. Правят се оплаквания, че с посочените разпоредби ВСС е излязъл извън предмета на регулиране, определен с чл.200л от ЗСВ, като по този начин е нарушил чл.12 от ЗНА.

  4. Разпоредбата на чл.14 от Наредбата и по-точно установеният лимит от три лева “за всеки действително отработен час” противоречи на принципа на деференция на възнагражденията съобразно сложността на задачата, квалификацията на експертите, трудоемкостта и другите условия, регламентиран в чл.200л,ал.1 от ЗСВ.

  5. Незаконосъобразни са и разпоредбите на чл.9 и чл.11,ал.2 и 3 от Наредбата, като същите са приети в нарушение на разпоредбата на чл.12 от ЗНА във вр. с чл.200л от ЗСВ. В тези текстове ВСС е регламентирал правила за определя, отчитане и заплащане на разходи, като заплащането на последните не е възнаграждение, а заплащане на обезщетение, като аргументи в подкрепа на последното дават разпоредбите на Кодекса на труда /КТ/ и Наредбата за командировките. Следователно и в този случай ВСС е излязъл извън компетентността, определена му с чл.200л от ЗСВ.

  6. По същите съображения е незаконосъобразен и текстът на чл.12 от Наредбата. Създаденото право и задължение на ВСС да осъществява контрол за изразходване на средствата по чл.11 от същата наредба не само излиза извън зададения с чл.200л от ЗСВ предмет на регулиране, но противоречи и на чл.27,ал.1 от същия закон, където подобни права и задължения не са визирани.
  По изложените съображения моли Върховния административен съд да отмени изцяло като незаконосъобразна Наредба № 1 за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица. Алтернативно се поддържа искане, ако съдът не намери основания за отмяна на цялата наредба, то да бъдат отменени като незаконосъобразни текстовете в Глава четвърта като цяло, или евентуално чл.14,включително § 3 от допълнителните разпоредби, чл.9,ал.2, чл.11 и чл.12 от Наредбата.

  Висшият съдебен съвет на Република България чрез своя процесуален представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Посочва се, че направените оплаквания за незаконосъобразност на Наредбата са неоснователни, като се излагат и съответните доводи. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

  Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното :

  Съгласно чл.125, ал.2 от Конституцията на Република България, Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Тези актове имат нормативен характер, с тях се създават права и задължения за неограничен кръг правни субекти, за които съществува правен интерес да ги обжалват пред ВАС, ако считат, че те противоречат на закона като нормативен акт от по-висока степен и накърняват правата и законните им интереси. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗВАС жалба или протест се подават без ограничение във времето.
  В горния смисъл следва да бъде прието, че подадената жалба е процесуално допустима.

  Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

  Съгласно чл.200л, ал.2 от ЗСВ, Висшият съдебен съвет издава наредба за условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица. В изпълнение на това си правомощие с решение, взето по протокол № 16 от 05.05.2004г., Висшият съдебен съвет е приел Наредба № 1 за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица. С оглед изискванията на чл.37 от ЗНА Наредбата е обнародвана в “Държавен вестник” бр.51 от 15.06.2004 г. Разпоредбата на чл.1 определя, че с Наредбата се уреждат условията и редът за определяне на възнагражденията на вещи лица, назначени от органите на съдебната власт по експертизи по граждански, административни, търговски, фирмени, следствени, наказателни дела и по дела по несъстоятелност. Нормата на чл.2 от същата допълва, че Наредбата се прилага и по експертизи, назначени от органите на предварителното производство и по изпълнителни дела.

   

  Първото оплакване на жалбоподателите е затова, че при приемане на Наредбата е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.2а от ЗНА, като при съставяне на проекта на Наредбата не са били уведомени експертите и по този начин не са били взети предвид интересите и становището им по приемания нормативен акт.

  Така направеното оплакване е неоснователно. Съгласно чл.2а от ЗНА, лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане; уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.
  С оглед предмета на Наредбата следва да бъде прието, че тя се прилага за неограничен и неопределяем кръг лица - всички вещи лица, назначени от органите на съдебната власт по експертизи по граждански, административни, търговски, фирмени, следствени, наказателни дела и по дела по несъстоятелност, както и за вещи лица по експертизи, назначени от органите на предварителното производство и по изпълнителни дела. По делото не са налице данни, а и не е известно служебно на съда, да съществува нестопанска организация, която да обхваща всички лица, работещи като вещи лица и засегнати от издадения нормативен акт. При това положение не може да бъде прието, че за Висшия съдебен съвет съществува задължение да съгласува проекта на нормативния акт с всички засегнати от него лица.

  Отделно от това, тълкуването на разпоредбата на чл.2а от ЗНА налага изводът, че задължение за уведомяване на лицата възниква само тогава, когато по силата на новият нормативен акт за тях възникват задължения или ограничения. С процесната Наредба се регламентират отношенията за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица и затова не може да се приеме, че с нея се въвеждат някакви нови задължения или ограничения за вещите лица по смисъла на чл.2а от ЗНА, доколкото и преди приемането на Наредбата са съществували правила, регламентиращи реда и условията за определяне на възнагражденията на вещите лица.

  По изложените мотиви следва да бъде прието, че при издаване на Наредбата, в това число и при вземане на решение за приемането й, не е нарушена разпоредбата на чл.2а от ЗНА.

   

  Второто оплакване, което се прави от жалбоподателите, е за допуснато нарушение на разпоредбата на § 4 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата с нормата на чл.19,ал.2 от Конституцията. Конкретно се навеждат доводи, че по съществото си дейността на експертите е “стопанска дейност” и че с въпросната норма се създава неравенство между отделни експерти, което е недопустимо да бъде толерирано. Навеждат се и доводи, че с незабавното прилагане на Наредбата се нарушава и практиката в нормотворческата дейност, според която актове, които засягат определени икономически интереси, влизат в сила в един по-дълъг период от приемането им.

  Така направеното оплакване е неоснователно.

  Легално понятие на “стопанска дейност” се съдържа в разпоредбата на §1, т.3 от Допълнителната разпоредба на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Според нея "стопанска дейност" е дейността, извършвана като търговец, дейността на лицата по чл. 2 от Търговския закон, както и всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба. При изготвяне на експертизата вещите лица не действуват като търговци или като лица по смисъла на чл.2 от Търговския закон, поради което остава да бъде приложима третата хипотеза - всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба. Предвид потребността от изготвяне на експертизата в предварителното, съдебното и изпълнителното производство - необходимост от специални знания в областта на науката,изкуството, техниката и прочие, за изясняване на обстоятелства по делото - то не може да се приеме, че дейността по изготвяне на експертизата се осъществява с цел печалба за вещото лице. В този смисъл дейността на вещите лица по съществото си не представлява стопанска дейност по смисъла на цитираната по-горе разпоредба.

  Но дори и да се приеме обратната теза, че предвид заплащането на възнаграждение дейността на експерта представлява “стопанска дейност”, то разпоредбата на § 4 от ПЗР на Наредбата не е в противоречие с чл.19,ал.2 от Конституцията.
  Съгласно чл. 19, ал. 1 от Конституцията икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива. А според ал. 2 законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. В жалбата не се сочи конкретно по какъв начин се създава и в какво се изразява неравенството при заплащане на възнаграждението на експертите, с оглед на това дали заплащането се извършва по досегашните правила или по правилата на Наредбата. Доводи в тази насока не могат да бъдат изведени от употребения в жалбата израз “имали късмет експертизите им да бъдат приети”, доколкото “късмет” като правно понятие не съществува.

  Неоснователно е и оплакването, че с незабавното приложение на наредбата съставлява нарушение на нормотворческа практика определен тип нормативни актове да влизат в сила за по-дълъг период от приемането им. Въпросът за това към кой момент нормативният акт влиза в сила, е въпрос на преценка на органа, издаващ акта. Следователно, това е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол.

  Следва да бъде посочено, че разпоредбата на §5 от ПЗР на Наредбата е в съответствие с принципа, че обществените отношения се регламентират от този нормативен акт, който е бил в сила към момента на възникването им. Въпросът, дали следва да бъде дадено обратно действие на Наредбата / чл.14,ал.1 от ЗНА/ е също въпрос на целесъобразност, поради което и той не подлежи на съдебен контрол.

  По изложените съображения следва да бъде прието, че разпоредбите на § 4 и 5 от ПЗР на Наредбата не противоречат на разпоредбата на чл.19, ал.2 от Конституцията и направеното оплакване в този смисъл е неоснователно.

   

  Третото основно оплакване в жалбата е в смисъл, че Наредбата е приета в противоречие с чл.12 от ЗНА във вр. с чл.200л от ЗСВ. По-конкретно се правят възражения, че “размерът” на възнагражденията като термин не се включва в съдържанието на термините “условия и ред” за определяне на възнаграждението. Доводи в тази насока се навеждат предвид разпоредбата на чл.200л,ал.1 от ЗСВ, според която размерът на възнаграждението се определя от органа, назначил експертизата, както и разпоредбата на § 51 от ПЗР на ЗИДЗСВ - ДВ бр. 61 от 2003г., според която ВСС издава наредбата и тарифата по чл.200л,ал.2 от закона. Посочва се още, че ако с обжалваната Наредба ВСС е регламентирал условията и реда за определяне на възнагражденията, то с Тарифата е следвало да определи и размерът на възнагражденията, като такава Тарифа още не е издадена, а елементи на тарифа се съдържат в цялата глава четвърта на Наредбата, която е наименувана “Размер на възнагражденията”, и по този начин ВСС е излязъл извън предмета на регулиране, определен с чл.200л от ЗСВ, нарушавайки чл.12 от ЗНА.

  Така направеното оплакване е неоснователно.

  Глава 18а от ЗСВ, наименувана “Съдебни експертизи”, е създадена със Закона за изменение и допълнение на ЗСВ - ДВ, бр. 61 от 2003г. Първоначалната редакция на алинея втора на чл.200л гласи, че Висшият съдебен съвет издава наредба за условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица и тарифа за размера на възнагражденията по видове експертизи. Със ЗИДЗСВ - ДВ, бр. 29 от 2004г. е направено изменение на разпоредбата на аления втора и същата придобива съдържание, според което Висшият съдебен съвет издава наредба за условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица. Съпоставянето на текстовете на първоначалната и последващата редакция на правната норма налага изводът, че след изменението е отпаднало задължението на Висшия съдебен съвет да издаде тарифа за размера на възнаграждението по видове експертизи.

  Направеното изменение не е било отчетено от законодателя по отношение на разпоредбата на § 51 от ПЗР на ЗИДЗСВ - ДВ, бр.61 от 2003 г., като същата не е била изменена и повелява, че в срок от три месеца от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет издава правилника по чл.35е, ал.7 и наредбата и тарифата по чл.200л,ал.2.

  След като по законодателен път е било отменено задължението на ВСС да издаде тарифа за размера на възнаграждението по видовете експертизи като отделен нормативен акт, и доколкото размерът е елемент от възнаграждението, то следва да се приеме, че въпросът за размера на възнаграждението правилно е регламентиран с наредбата за условията и реда на определяне на възнагражденията. Специално за това е създадена глава четвърта, наименувана “Размер на възнагражденията”, с която са определени минималните размери на възнагражденията за някои видове експертизи.

  В този смисъл следва да бъде прието, че със създаването на глава четвърта от Наредбата Висшият съдебен съвет не е излязъл извън предмета на регулиране, посочен в чл.200л,ал.2 от ЗСВ, поради което не е налице нарушение на разпоредбата на чл.12 от ЗНА, която определя, че актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.

   

  Четвъртото оплакване на жалбоподателите е за противоречие на разпоредбата на чл.14 от Наредбата и по-точно установеният лимит от три лева “за всеки действително отработен час” с разпоредбата на чл.200л, ал.1 от ЗСВ, която установява принципът на диференциация на възнагражденията съобразно сложността на задачата, квалификацията на експертите, трудоемкостта и другите условия. Навеждат се доводи, че по този начин по- неквалифицираният специалист, който по принцип полага повече усилия и изразходва повече време, ще получи по-високо възнаграждение от по-добрия експерт, като по този начин не е отчетено обстоятелството, че работата на експерта е един високо квалифициран труд и зависи преди всичко от квалификацията, познанията, опита и умствените способности на експерта, а не от времетраенето на огледите, измерванията и другите процесуални действия, които имат по-скоро протоколно-технически характер.

  Съдът намира така направеното оплакване за неоснователно.
  Разпоредбата на чл.14,ал.1 от Наредбата определя, че за всеки действително отработен час се заплаща възнаграждение в размер на 3 лв., а според алинея втора броят на часовете се установява от справка-декларация по чл.4, ал.2. Легалното понятие на термина “действително отработен час” е нормата на § 3 от ДР на Наредбата и според нея “действително отработен час" по смисъла на тази наредба е времето за извършване на: оглед на обекти, измерване, преглеждане на документи, справки в архиви, участие в назначени процесуални действия, експерименти, изследвания, анализи и други, необходими за изготвяне на експертизата.

  Разпоредбата на чл.200л,ал.1 от ЗСВ посочва, че размерът на възнаграждението за извършената експертиза се определя от органа, назначил експертизата, с оглед сложността на задачата, изискванията за квалификация, времетраенето, трудоемкостта на работата и други условия, оказващи влияние върху заплащането на извършената работа.

  Съпоставянето на двете разпоредби не води до извода, че с разпоредбата на чл.14,ал.1 от Наредбата са създадени някакви нови критерии за определяне на размера на възнаграждението, различни от критериите посочени в нормата на чл.200л,ал.1 от ЗСВ.

  Според тезата на жалбоподателите, квалификацията, познанията и опита на експерта са водещи при изготвянето на експертизата. Една подобна теза не отчита обстоятелството, че каквато и да е квалификацията и опитността на експерта, то във всички случаи е необходимо технологично време за извършване на действия като оглед, измервания и прочие, без които не може да бъде изготвена една експертиза. Тези действия са отчетени в разпоредбата на §3 и те не могат да бъдат омаловажавани. Поначало разпоредбите на наредбата не определят степента на квалификация на експерта, а последната е от значение единствено за вида и спецификата на извършваната експертиза. В този смисъл с разпоредбата на чл.15 е дадена възможност при сложни експертизи, извършени от високо квалифицирани вещи лица, възнаграждението по чл.13 да бъде увеличавано до 100%.
  Що се касае до размера на възнаграждението – 3 лв., следва да бъде посочено, че това е въпрос на целесъобразност на органа, издал Наредбата, и не подлежи на съдебен контрол.

  С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че разпоредбите на глава четвърта от Наредбата не са в противоречие с разпоредбата на чл.200л, ал.1 от ЗСВ.

   

  Петото оплакване на жалбоподателите е за противоречие на разпоредбите на чл.9 и чл.11,ал.2 и 3 от Наредбата с разпоредбите на чл.12 от ЗНА във вр. с чл.200л от ЗСВ. Същите твърдят, че регламентирайки заплащане на разходи, които по съществото си са обезщетение, Висшият съдебен съвет е излязъл извън компетентността си по чл.200л, ал.2 от ЗСВ, който го оправомощава да издаде само наредба за възнагражденията.

  Така направеното оплакване е неоснователно.

  Нормата на чл. 5 от Наредбата посочва, че пътните, дневните и квартирните пари, изразходвани от вещото лице за изготвяне на експертизата, не влизат в размера на възнаграждението и се определят съгласно Наредбата за служебните командировки в страната (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм., бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г. и бр. 40 от 1999 г.), доколкото тази наредба не съдържа правила, които й противоречат. От същата следва, че пътните, дневните и квартирните пари не влизат в размера на възнаграждението, като последните се определят съгласно Наредбата за служебните командировки в страната.

  Препращащата разпоредба на чл.5 от Наредбата налага изводът, че Висшият съдебен съвет не е излязъл от предмета на регулиране, посочен в чл.200л,ал.2 от ЗСВ и не е регламентирал заплащането на някакъв особен вид обезщетение за извършени разходи, каквито са твърденията на жалбоподателите. В този смисъл не може да бъде прието, че разпоредбите на чл.9 и чл.11,ал.2 и 3 от ЗСВ са в противоречие на нормата на чл.12 от ЗНА във вр. с чл.200л, ал.2 от ЗСВ.

  Последното оплакване на жалбоподателите е за противоречие на нормата на чл.12 от Наредбата с нормите на чл.200л от ЗСВ, чл.27, ал.1 от същия закон и чл.8 от Закона за устройство на държавния бюджет /ЗУДБ/.

  Така направеното оплакване е неоснователно.

  Нормата на чл.12 от Наредбата определя, че Висшият съдебен съвет осъществява контрол за изразходваните средства по чл. 10 и 11. Тази норма е еманация на нормата на чл.27, ал.1, т.8 от ЗСВ, по силата на която Висшият съдебен съвет контролира изпълнението на бюджета на съдебната власт. Даденото в жалбата тълкуване на разпоредбата - че Висшият съдебен съвет ще контролира едва ли не всяка експертиза, е лишено от правна логика. В случая под “контрол” следва да се разбира контрол за законосъобразно изразходване на бюджетните сметки за експертизи на различните органи на съдебната власт - съдилища, прокуратури и следствени служби. В случая не е налице и противоречие с чл.8 от ЗУДБ, доколкото последният само регламентира самостоятелност на бюджета на органите на съдебната власт. По изложените съображения подадената жалба се явява изцяло неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

  Водим от горното и на осн.чл.23 от ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав,

   

  Р Е Ш И:

  
  ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Елена Йорданова Митева,ЕГН XXX; Живко Христов Евтимов, ЕГН XXX; Михаил Николов Чалашканов, ЕГН XXX; Иванка Димитрова Атамян, ЕГН XXX; Мариана Величкова Божкова, ЕГН XXX; Веселка Иванова Начева, ЕГН XXX; Емилия Павлова Кирова, ЕГН XXX; Седефка Стефанова Василева, ЕГН XXX; Александър Тодоров Минчев, ЕГН XXX; Маргарита Райчева Гергова, ЕГН XXX; Надежда Димитрова Митева, ЕГН XXX; Ценко Василев Вапцаров, ЕГН XXX; Николай Танчев Гергов, ЕГН XXX; Методи Христов Станчев, ЕГН XXX; Руслан Иванов Терзийски, ЕГН XXX; Борис Иванов Щърбанов, ЕГН XXX; Елена Цонева Мутафчийска, ЕГН XXX; Росица Цвяткова Конова, ЕГН XXX; Трифон Александров Ангелов, ЕГН XXX; Адриана Иванова Негрева, ЕГН XXX; Десислава Емилова Митова, ЕГН XXX; Иванина Петрова Петрова, ЕГН XXX; Ваня Мичева Генковска, ЕГН XXX; Димитринка Стоянова Андреева, ЕГН XXX; Димитринка Стефанова Златарева, ЕГН XXX; Светлана Богданова Блажева, ЕГН XXX; Лиляна Стойкова Бехар, ЕГН XXX; д-р Веселин Атанасов Копоев, ЕГН XXX; д-р Анна Георгиева Майкова, ЕГН XXX; д-р Генка Вълева Генова-Николова, ЕГН XXX; д-р Мирела Щерева Костдинчева, ЕГН XXX; д-р Христо Александров Теодосиев, ЕГН XXX; д-р Цветелин Нешев Гатев, ЕГН XXX; Павел Иванов Джамбов, ЕГН XXX; д-р Веселин Христов Маринов, ЕГН XXX; д-р Захари Асенов Тошков, ЕГН XXX; Росен Трендафилов Хаджиев, ЕГН XXX; д-р Елка Тихомирова Стойчева, ЕГН XXX; д-р Лора Иванова Дряновска, ЕГН XXX; д-р Емилия Петкова Тулешкова, ЕГН XXX; д-р Димитрина Крумова Николова, ЕГН XXX; д-р Теменужка Кънчева Йорданова, ЕГН XXX; всички чрез пълномощника им адв. Мирослав Кирилов Димитров от Софийска адвокатска колегия против: 1. Решение на Висшия съдебен съвет, взето по протокол № 16 от 05.05.2004 г., и 2. приетата с него Наредба № 1 за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица (обн., ДВ, бр.51 от 15.06.2004г.) и 3. Глава четвърта, чл.9, ал.2, чл.11, ал.2 и 3 , чл.12 и §3 от допълнителните разпоредби на същата наредба, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

   

  Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

   

  Вярно с оригинала,

  секретар:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Цветанка Табанджова

  ЧЛЕНОВЕ:         /п/ Йордан Златарев
  /п/ Фани Найденова
  /п/ Йордан Константинов
  /п/ Атанаска Дишева

  ...
  Решение на ВАС № 4690 от 26.05.2005 г.
  Начало / Информация / Проблематиката в съдебното експертизиране...
  
  

• 
  СТАТУТ НА СЪДЕБНИЯ ЕКСПЕРТ
  В ГРАЖДАНСКОТО И НАКАЗАТЕЛНОТО
  СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО

  ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА ПРИКЛЮЧИ СЪДЕБНАТА РЕФОРМА, БЕЗ ДА СА РЕШЕНИ ВЪПРОСИТЕ, СВЪРЗАНИ С ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СЪДЕБНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ

  сп. “Български счетоводител”, бр. 20, октомври 2004 год.

  Дискусията се открива по инициатива на Изпълнителното бюро на Управителния съвет на СССЕРБ по повод на постъпили сигнали от съдебни експерти: счетоводители, икономисти и лицензирани оценители, които са изразили недоволство от влязлата в сила от 15.06.2004 год. Наредба № 1/05.05.2004 год. на ВСС за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица. Наредбата е публикувана в ДВ, бр. 51/2004 год. и в бр. 12/29.06.2004 год. на списание “Български счетоводител”.

  За краткото време, откакто се прилага нормативният документ от органите на съдебната власт, той предизвиква недоволството на съдебните експерти с множеството противоречия и неясноти, възникнали при прилагането му от съдилищата и следствието.

  Във връзка с това с писмо вх. № 96-00-102/12.07.2004 год., адресирано до министър Антон Станков в качеството му на председателстващ заседанията на ВСС, с копие до ръководството на СССЕРБ, съдебните експерти от гр. В. Търново са поискали да получат отговор на конкретни въпроси, възникнали след 15.06.2004 год., от която дата Наредба № 1 на ВСС е влязла в законна сила.

  В изпълнение на това искане Изпълнителното бюро на УС на сдружението е приело и изпратило писмо № 01-09-25/01.10.2004 год. до членовете на ВСС, с което е изразена подкрепа и солидарност с действията на членовете на сдружението, учредено на 07.07.2001 год. в гр. В. Търново.

  В бр. 215/16.09.2004 год. вестник “Сега” публикува информация, че Наредба № 1 на ВСС е атакувана във Върховния административен съд (ВАС), където на 15.09.2004 год. е образувано дело по жалба на вещото лице към Сливенския окръжен съд Иван Колев. Делото е насрочено пред петчленния състав за 05.11.2004 год. Решението, което ще постанови ВАС, ще бъде обект на особено внимание от страна на членовете на счетоводната гилдия. Това решение ще бъде и своеобразен тест, от който ще се установи доколко независимата съдебна система е станала наистина независима, за да разреши възникналия конфликт на интереси, породен от нормативен акт, приет от най-висшия й орган ВСС.

  Кои са всъщност причините, които породиха недоволството на съдебните експерти: счетоводители, икономисти, лицензирани оценители и експерти от другите специалности, включени в списъците, публикувани в ДВ, по реда на чл. 200 “Г”, ал. 2 от ЗСВ, обн. в ДВ, бр. 61/08.07.2004 год.

  Съгласно закона списъците на съдебните експерти, след като са обсъдени и приети от комисии със законово определен състав, в които са включени представители на всички висши органи на съдебната власт, подлежат на публикуване в ДВ по искане на министъра на правосъдието и се огласяват чрез интернет.

  Общо по съдебни райони в раздела “Икономически експертизи” са публикувани имената и адресите на 2014 вещи лица, като имената на една значителна част от тях се повтарят по причина на това, че са вписани в повече от един съдебен район, а на друга немалка част, които са подали молби и предложения в определения от закона срок, все още не са публикувани имената и не е известно дали са одобрени или не от комисиите.

  Ръководството на СССЕРБ своевременно в определения законов срок направи предложение за включване на членове на сружението с висока квалификация и опит в експертната дейност в списъците, които следваше да се утвърдят от комисията по чл. 200 “Ж”, ал. 2. Една година по-късно все още няма публикувани списъци с утвърдените вещи лица за нуждите на ВКС, ВАС, ВКП, ВАП и Н.Сл.С. Няма публикация на тези списъци и в интернет, каквото е изискването на чл. 200 “Г”, ал. 1 от ЗСВ.

  Един месец след влизането в сила на Наредба № 1 постъпиха и първите сигнали от различни съдебни райони на страната, че са налице затруднения и спорове при прилагането й в практиката. Най-много запитвания постъпиха във връзка с прилагането на § 3 от Предходните и заключителни разпоредби, съгласно който: “За определяне възнагражденията по отделните видове експертизи, приети до влизането в сила на тази Наредба, се прилагат досегашните правила”. Видно от текста на цитирания параграф, не е записано кои са “досегашните правила”. Оттук започват различни подходи и тълкувания при прилагането на Наредбата от гл. счетоводители на окръжните и районните съдилища, където се извършва плащането на определените възнаграждения по приети заключения от съдилищата. Счетоводният документ, който се съставя при извършване на плащанията по определените хонорари на вещи лица, предали заключения по наказателни производства, водени в окръжните следствени служби и Н.Сл.С., е различен от този на съдилищата по причина на това, че възнагражденията се изплащат едва след като се направят преводи от счетоводството на ВСС по банковите сметки на съответната О.Сл.С. и Н.Сл.С. Това на практика забавя плащанията с месеци, тъй като съществуващият до 15.06.2004 год. ред на определяне и изплащане на възнагражденията с нищо не е променен, а напротив – допълнително е усложнен поради върнати декларации от счетоводствата с искането да се прилагат двата вида декларации – старата и новата, изготвяна от експертите по реда на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1. Спорове са се породили от това, че заключенията в някои случаи са предадени през периода 05.05.2004 год. до 15.06.2004 год., а преводите за плащане на хонорарите са получени по сметките на съответните съдилища или ОСС след 15.06.2004 год., както и обратно – размерът на депозита е определен от съда и внесен много преди датата на влизане в сила на Наредба № 1, а заключението е предадено или прието от съда след тази дата.

  Отделно са възникнали затруднения с вече приети от съда и утвърдени от следователите справки-декларации по отношение прилагането на увеличението, предвидено с чл. 15, ал. 1 и 2 от Наредбата. Не е ясно с какъв документ и по какъв ред органите на съдебната власт по чл. 1 от Наредбата ще доказват съгласно чл. 12 пред ВСС определените от тях увеличения на възнагражденията и по какви критерии ще се определя процентът на това увеличение от 1 до 100 на сто.

  Спорове са възникнали на различни места при прилагането на чл. 13, ал. 1 във връзка с определените минимални вънаграждения, описани в приложената под № 1 към наредбата таблица. Практически е невъзможно в рамките на 1 работен ден (или за 10 часа) и за най-елементарната задача вещото лице да се яви в съда, да проучи материалите по делото, да изготви заключението на чернова, да го провери за грешки и напише на пишеща машина или компютър, след което да се яви отново в съда и да представи заключението в деловодството пет дни преди заседанието. Отделно ще са необходими най-малко 4 - 6 часа за явяване в съдебно заседание за приемане на заключението. Дори увеличението със 100 на сто на минималния размер на възнагражденията по Таблица № 1 към Наредбата не може да реши проблема с действително отработените часове. Технологично и при най-елементарната експертиза, примерно за изчисляване на лихви по изпълнителни дела, ще са необходими 3 – 4 дни, което означава, че това става за не по-малко от 30 – 40 работни часа, с явяването в съда за защита на заключението. По определената с Наредбата часова ставка от 3 лв. минималният размер на възнаграждението, определен с табл. № 1, става нелогичен и неприложим.

  Спорове са водени в съдебна зала поради оспорване на съдържанието на справката–декларация, подписана от вещо лице при предаването на заключението. Този документ съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредбата е документът, с който се установява броят на действително отработените часове и се доказват по реда на чл. 16 допълнителните разходи, които се включват в окончателната цена по реда на чл. 17 от Наредбата.

  За краткия период от време, откакто се прилага изискването по чл. 14 от Наредбата, възникнаха противоречия между нормативния документ и практиката. Със закон е определено в кои случаи се назначава съдебно-счетоводна и финансово-икономическа експертиза, а с Наредбата е регламентиран редът за определяне възнаграждението на вещите лица. Установените противоречия се изразяват в следното:

  Съгласно чл. 157, ал. 1 от ГПК (ДВ, бр. 28/1983 год.): “Вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. Заключението се подписва от в. л. и се представя по делото поне пет дни преди съдебното заседание” .

  Съгласно чл. 117, ал. 1 от НПК (изм., ДВ, бр. 70/1999 год.): “Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза”.

  Съгласно чл. 200-А от ЗСВ (ДВ, бр. 61/08.07.2003 год.): “Експертиза се назначава от органите на съдебната власт за изясняване на обстоятелства по делата, за които са ноебходими специални знания и умения”.

  В чл. 179, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 1/22.03.2004 год. за работата и взаимодействието на предварителното разследване, публикувана в ДВ, бр. 30/13.04.2004 год., е записано: “Видовете експертизи, които се извършват от специалисти, са:

  съдебно–счетоводни, финансово–икономически и експертизи за оценка на движими вещи от службите за съдебно–счетоводни и финансово–икономически експертизи при Министерството на финансиите.”

  В СССЕРБ се получиха множество запитвания – кога ще бъдат създадени тези служби при Министерството на финансите, какъв ще бъде редът за назначаване на щатни и нещатни служители в тези служби и по какви правила ще се ръководят същите. На запитвания в МФ експертите са получавали отговор от различни служители, че не им е известно в щата на МФ да е предвидено създаването на такива служби през настоящата и следващи години. По този повод е отправено официално запитване и до министър Милен Велчев, чийто отговор ще се публикува.

  И в трите закона, цитирани по-горе, макар и неизчерпателно, са определени причините, поради което се назначават експертизи. Предназначението на експертизата е да улесни органите на съдебната власт при вземане на правилно и обосновано решение при решаването на спорове, възникнали по граждански дела, и за обосновано и законосъобразно повдигане на обвинение спрямо виновните лица при наказателните дела, когато спорът или престъпното деяние не могат да се изяснят по същество само с гласни доказателства – разпит на свидетели.

  В такъв случай не са ли допуснати парадокси със задълженията, които са вменени на органите от съдебната власт по реда на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, където е записано: При определяне на възнагражденията органът, възложил експертизата, съобразява и преценява:

  1. Сложността и спецификата на поставените задачи.

  Възниква въпросът: как органът (дознател, съдия, следовател и прокурор) след като не притежава специалните знания, необходими за анализ и оценка на факти и обстоятелства, обект на възложената експертиза, ще може да даде преценка за сложността и спецификата на тези доказателства и на тази основа да прецени и съобрази размера на полагащото се възнаграждение, като преди това е преценил и времето, за което е възможно да се изготви заключението, при спазване на изискването същото да се представи пет дни преди съдебното заседание?

  2. Органът, възложил ексрертизата, следва съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредбата да прецени компетентността и степента на квалификацията на вещото лице!

  Как и чрез какви базисни критерии магистратите ще определят степента на квалификацията на вещото лице и най-вече степента на неговата компетентност, за да му възложат съответните задачи?

  3. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата магистратите следва да определят времето, необходимо за извършване на експертизата.

  Това изискване е едно от най-спорните, когато се отнася до сложни експертизи, свързани с проверка и анализ на документи, съхранявани в архивите, както на страните по делото, така и на такива, предадени на съхранение в ЦДА или иззети не по надлежния ред от контролни и др. органи. Още по-сложни са проверките в архивите на Министерството на отбраната, МВР и други ведомства, където съществува специален режим на достъп до тези архиви. В много от случаите тези архиви са извън местоживеенето на вещото лице, от което следва, че трябва да се предвидят и разходи за командировка. Не са редки случаите, когато разходите за командировка, които се заплащат изцяло без получен предварително аванс от самото вещо лице, надвишават размера на определеното възнаграждение. За да получи достъп до квалифицирана информация, вещото лице трябва да представи разрешение за достъп до тази информация, за което заплаща такси с лични средства, които би следвало да му се възстановят по реда на чл. 16 от Наредбата едва след приемането на заключението.

  4. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата: “Пътните, дневните и квартирните пари, свързани с изготвянето на експертизата, се заплащат заедно с определеното възнаграждение от внесения депозит, съответно от сумите по бюджетната сметка”.

  Тази постановка се тълкува от съдебните органи и най-вече от счетоводните им служби, че на вещото лице не се полага аванс–командировка и то трябва да заплати разходите за командировка с лични средства, които ще му се възстановят при определяне на окончателния размер на възнаграждението. Още по-парадоксален в досегашната практика бе и фактът, че тези суми се включваха в общия размер на хонорара и се облагаха с ДОД. На практика експертът кредитира със свои лични средства страните по делото, както и бюджета за продържителен период от време поради факта, че по процедурни причини, независещи от вещото лице, приемането на заключението се отлага с месеци и понякога повече от година. Няма отговор на поставения въпрос за случаите, когато експертизата не се приема от органа, който я е назначил, независимо от причините, и следва да се приложи чл. 10, ал. 2 от Наредбата. Как ще се процедира в тези случаи с командировъчните разходи, платени от вещото лице с лични парични средства?

  В Допълнителните разпоредби няма дефиниция по смисъла на чл. 10, ал. 2 кое възнаграждение е първоначално!

  5. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредбата: “Органът, възложил експертизата, трябва да прецени и съобрази обема на извършената работа”!

  Отново се появяват принципни противоречия: Магистратите назначават експертизата, била тя счетоводна, икономическа, банкова, данъчна, техническа, медицинска, оценителна и всяка друга, по причина на това, че лично не притежават нужните знания, умения и квалификация, за да може да дадат оценка на факти и обстоятелства или да направят стойностна оценка на веществени доказателства. В същото време Наредбата им възлага да преценят обема на възложената работа. Този обем в много от случаите на съдебно–счетоводните експертизи остава скрит и необозрим, когато се отнася до анализ на документи, съхранявани за отминали отчетни периоди в архив, като касови книги, извлечения от банкови сметки, табулограми от компютърни програми и др.

  6. Съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредбата, когато експертизата е изготвена от повече от едно вещо лице, възнаграждението по ал. 1 се заплаща на всяко едно от тях. Не е решен въпросът, свързан с организацията при извършване на експертна дейност в състава на тройна или разширена петорна експертиза. Единият от експертите, който поема организацията да съгласува работен график с длъжностни лица от проверяваното предприятие или обект, извършва допълнителни разходи за телефон, транспорт и пр., които следва да му се признаят и изплатят отделно от размера на възнаграждението.

  Непроменената практика е, че внесеният депозит се разпределя пропрорционално на броя на вещите лица. Не е решен законодателно и въпросът със зачестилите назначения на така наречените комплексни експертизи, при което в състава на тройната експертиза се включва примерно инженер–строител, технолог и счетоводител или икономист–оценител, вместо да се назначат с определение от съда или с постановление от следователя три отделни експертизи и всяко вещо лице да даде заключение по поставената задача, която е от неговата компетентност и квалификация. Радетел на тази противоречива на закона практика е съдия Нели Куцкова, бивш член на ВСС.

  В писмото, изпратено до ВСС, експертите от гр. В. Търново правят сравнителен анализ между възнагражденията, изплащани на ДЕС за проверка и заверка на годишните счетоводни отчети и баланси, и хонорарите, изплащани на вещите лица, когато в съдебното производство им се възлагат задачи, свързани с проверка на факти и обстоятелства, отразени в одиторските доклади.

  Ръководството на СССЕРБ споделя становището на експертите, че това е едно несправедливо решение за оценка на един и същ по сложност и обем висококвалифициран труд. За еднакъв по сложност труд се плаща по две различни часови ставки, като разликата е с 10 пъти по-малко за хонорарите, изплащани на вещите лица.

  С основание вещите лица поставят въпроса на база на какви критерии техният труд се оценява със ставка 10 пъти по-ниска от тази на одиторите за един и същ по характер и сложност труд. При това при съдебно– счетоводната експертиза често пъти задачата на вещото лице е много по-сложна от тази, която е изпълнил одиторът или одиторският екип, извършил формалната по характер и стандартизирана услуга за заверка на годишния отчет. С това сравнение в никакъв случай не се противопоставят двете категории специалисти, само се подчертава фактът, че това е основната причина членовете на ИДЕС да отказват, с много малки изключения, участие в съдебни експертизи. Този факт може да се установи и от публикуваните списъци от МП в ДВ, където дипломираните експерт – счетоводители са няколко бройки.

  Още по-характерни за несъответствие между положените усилия и употребеното време са случаите, когато вещите лица по задачи, поставени от съда и следствието, трябва да се произнесат по факти и обстоятелства, отразени в ревизионни актове, съставени от органите на ДФК или данъчните подразделения. Не са малко случаите, когато експертизите установяват съществени пропуски при спазването на законовите процедури по съставените актове и наложените административни санкции. Част от начетните производства са прекратени въз основа на компетентно съставени заключения от вещите лица още при предварителните проверки или по време на образуваните следствия, когато въз основа на съставените актове за начети се търси и наказателна отговорност. В тези случаи трудът на вещото лице също остава недооценен както по обем, така и по сложност. Не се очтита приносът от икономия на бюджетни средства, когато наказателните производства се прекратяват още след предварителните проверки въз основа на компетентно изготвена експертиза и се облекчава съдът в триинстанционното производство, до което на законово основание не се стига поради липса на обжалване на акта за прекратяване на предварителните проверки или следствието. Истина е, че ако се съпоставят сумите, изплатени за хонорарите и щатните заплати на одиторите, ревизорите, данъчните инспектори заедно с адвокатските хонорари по стотиците съдебни дела, образувани и водени по начетни производства през периода 1994 – 2004 год., ще се установи по безспорен начин, че вещите лица са получили незначителни по размер суми спрямо хонорарите, изплатени на одитори, ревизори и адвокати, свързани с доказателствата, приложени към делата.

  На 03.12.2004 год. се навършват три години от вписването на СССЕРБ в Централния регистър на МП на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. На следващия ден ще се проведе отчетно–изборно ОС на сдружението, на което ще се отчете дейността на УС на сдружението, осъществена през първия тригодишен мандат. Ще бъдат дискутирани причините, поради които не се осъществи в пълен обем задача № 1, приета от учредителите с чл. 4 от устава, която гласи:

  “Обединяване в единна независима организация на съдебно–счетоводните експерти в Р. България, независимо от техния пол, народност, вероизповедание и политическа принадлежност, при спазване принципите на демократичното общество и Конституцията на Р. България.”

  Безспорно учредителите на сдружението ще очакват да узнаят от отчетния доклад какви ответни действия са предизвикали единодушно приетите от тях декларации на 07.07.2001 год. и изпратени до членовете на ВСС, до главния прокурор на Р. България Никола Филчев и до 39-ото Народно събрание, отправена чрез председателя проф. Огнян Герджиков.

  Въпросите, поставени в декларацията, адресирана до ВСС, са все още актуални и членовете на сдружението очакват с интерес становището на този най-висш колективен орган на управление на структурите от съдебната власт.

  Не без основание ръководството на СССЕРБ смята, че с дейността, осъществена през тригодишният период, като гражданска формация, сдружението на дело е доказало съпричастност към проблемите, стоящи за решаване от всички структури на съдебната власт, за да отговори тя на високите критерии и изисквания, поставени във връзка с предстоящото приемане на Р. България за равноправен член в Европейския съюз.

  В тази насока е и декларацията–обръщение, приета единодушно от участниците в общото събрание на СССЕРБ, проведено на 10.07.2002 год. в гр. София. С изх. № 05-49/15.07.2002 год. декларацията–обръщение бе изпратена до 39-ото Народно събрание чрез председателя на НС проф. Огнян Герджиков, до членовете на ВСС, чрез председателстващия министър Антон Станков, до главния прокурор на Р. България Никола Филчев. Отговор е получен само от проф. Огнян Герджиков.

  Съвместно с Института за следдипломна квалификация при УНСС са проведени общо 16 курса за обучение по специалността съдебен експерт с 384 участници, от които 348 успешно са положили държавен изпит и са получили свидетелство заедно със сертификат, който се признава и в страните от Европейския съюз. Неизвестно по какви причини част от тези добре подготвени млади и квалифицирани специалисти не бяха включени в списъците, утвърдени от комисиите по чл. 200 Ж от ЗСВ. Ето защо ръководството на СССЕРБ отново поставя на дневен ред искането да се преразгледа нормативната уредба за статута, правата и задълженията на съдебния експерт не само в съдебния процес и досъдебното производство, а и в другите контролни структури на ведомствата от изпълнителната власт, където се ползват техните знания, умения и квалификация при решаването на спорни въпроси при финансови ревизии, данъчни ревизии, следприватизационен контрол и при оценка на цели предприятия, машини и съоръжения, недвижими имоти, апортни вноски по ТЗ и др.

  В ход е процедура за приемане на Закон за независимите оценители, внесен в Народното събрание от група народни представители. С проекта за закона е предвидено да се създаде камара на независимите оценители, като професионална организация. Членовете на тази професионална гилдия в преобладаващата си част са включени в списъците за вещи лица, които изготвят експертни заключения по делата, свързани с оценки на ДМА, вещни права, ценни книжа, апортни вноски. Отново ще се регламентират права и задължения за част от участниците в съдебния процес като експерти, различни от тези, уредени в ГПК, НПК, ДПК и ЗДФК и спорната Наредба № 1.

  Внесеният за разглеждане и приемане от НС Закон за независимите оценители може да бъде допълнен с някои изисквания, валидни за експертите по съдебни дела, и заглавието на закона да се допълни и той да стане: Закон за независимите оценители и съдебните експерти.

  Към вече предложените глави и раздели на проектозакона могат да се включат конкретни членове от предложения от СССЕРБ проект за Закон за заклетите съдебни експерти, който бе обект на обсъждане от работна група към МП.

  СССЕРБ предлага да се извърши обсъждане на експертно равнище както в правната комисия при ВСС, така и в работните групи към МП и законодателната комисия към НС с участието на експерти с научни звания с висока професионална квалификация и дългогодишен опит.

  Предложено е на ВСС да се обсъдят предложенията, направени по време на приключената през 2003 год. дискусия по проблемните въпроси на експертната дейност, и онези предложения, в които има значим обществен интерес, да бъдат включени в предстоящите промени на ГПК и НПК.

  Необходимо е да се регламентира със закон възможността за извършване на контролна експертиза и когато се установят експертни заключения, дадени с пристрастие от вещи лица или оценители, същите да бъдат отстранявани завинаги от тази дейност, с което решително ще се помогне за преодоляване на корупционните процеси в досъдебното и съдебното производство.

  Ръководството на СССЕРБ смята, че за да отговори страната ни на високите изисквания и критерии за оценка на съдебната система, предявени от Европейския съюз, е необходимо от страна на трите държавни власти: законодателна, изпълнителна и съдебна, да се окаже подобаващо внимание и воля за решаване на проблемите на съдебните и останалите законодателно постановени професионални експертизи. По тази причина се предлага в дните, когато се обсъждат поредните законодателни промени в НС по основните закони, касаещи дейността на съдебните органи, подобаващо внимание да бъде отделено и на съдебните експертизи, защото чрез тях се решава значителен дял от съдебните и досъдебните производства. Ежегодно се плащат стотици хиляди левове бюджетни средства и не е без значение за българския данъкоплатец как са изразходвани тези средства. Дискусията, която откриваме на страниците на ежедневниците и чрез специализираните телевизионни предавания, има само една цел: да се помогне за бързо и качествено решаване на проблемите, свързани с организацията на експертната дейност във всички области на практиката, и за определяне на справедлива оценка на този висококвалифициран труд.

  По поръчение и решение на УС предложението за откриване на дискусията по проблемите на експертната дейност е изготвено от Изпълнителното бюро на УС на СССЕРБ.

  Председател: проф. д-р на ик.н. Иван Душанов,

  зам-председател: проф. Б. Неделчева,

  зам-председател: маг. Б. Кънев

  ...
  СТАТУТ НА СЪДЕБНИЯ ЕКСПЕРТ
  Начало / Публикации / Други становища...
  
  

Актуално