• Изх. № 064 / 18.08.2014 г.

   

  ДО

  МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО

  НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  г-н Христо Иванов

  ул. „Славянска” № 1

  гр. София

   

  ОТНОСНО: Стратегия за продължаване на реформата на съдебната система. Ваш изх. № 91-00-52/15.08.2014 г.;

   

  Уважаеми г-н Министър,

  Благодарим за отправената ни покана за изразяване на предложения, коментари и бележки по Стратегията за продължаване на реформата на съдебната система (Стратегията), в съответствие с материалите, достъпни на интернет страницата на Министерството на правосъдието.

  Отново бихме споделили в тази връзка нашето принципно становище, че за извършване на такъв вид дейности (особено в дългосрочен „стратегически” план), е необходимо прилагането на системен подход, ползването на какъвто е  присъщо при анализа на всяка една система.

  Следва да има ясна представа кои са елементите на системата, в каква взаимовръзка са, в каква степен очакваме да подобрим всеки един от тях и как ще отчетем положителната промяна по отношение на цялата система.

  За съжаление прилагането на този научен подход не се установява при прочита на материалите, включени по темата на интернет страницата на Министерството.

  Не е само лингвистичен, но е и същностен въпросът кое е предмет на реформация → нашето становище е, че следва да е правосъдната ни система, а не съдебната (като съвкупност от съдилища), така както аналогично е въведено, че имаме Министерство на правосъдието, а също и други органи, които регулират части от правосъдието (ВСС, НИП и др.)

  По причина на гореизложеното най-учтиво молим да получим информация и данни за структурен анализ на правосъдната ни система, ако е извършван такъв.

  Конкретно бихме желали да бъдем полезни при изясняване на проблематиката в съдебното експертизиране, във връзка с изразеното и в наше писмо до Вас изх. № 062/13.08.2014 г.

   

  Оставайки на разположение за допълнителна информация при необходимост,

   

   

  С уважение,                                           

                                                 маг. ик. Веселина Г. Попова – 

  Председател на Сдружение „СЕФИТА”

  ...
  Писмо до Министъра на правосъдието относно Стратегия за продължаване на реформата на съдебната система - от 18.08.2014 г.
  Начало / Информация / КАКВО ПРАВИМ НИЕ за съдебното експертизиране...
  
  

• Изх. № 062 / 13.08.2014 г.

   

  ДО

  МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО

  НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  г-н Христо Иванов

  ул. „Славянска” № 1

  гр. София

   

  ОТНОСНО: Реформа на правосъдната ни система – Наредба за съдебната експертиза;

   

  Уважаеми г-н Министър,

  Сдружение с нестопанска цел “СЕФИТА”, рег. по ф.д. № 8122/ 2004 г. на СГС/ФО, обединява експерти и техни организации, работещи предимно в сферата на съдебното експертизиране и по възлагане от органите на досъдебното производство, както и по поръчки на обществени организации и стопански субекти.

  Сдружение “СЕФИТА” е член на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет от неговото учредяване през м. Януари 2013 г.

  Ръководството на Сдружението периодично анализира и обобщава проблематиката, касаеща възлагането и изпълнението на съдебни експертизи.

  Като безспорна част от българската правосъдна система, съдебната експертиза вече повече от десетилетие се нуждае от привеждането й в съответствие с обществените отношения в страната ни, а също и с европейските стандарти за правосъдие.

  Както Ви е известно, надяваме се, действащата по настоящем Наредба № 3/2012 г. на МП за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, беше обжалвана и отменена с Решение № 2305/18.02.2014 г. на ВАС, като делото следва да се разгледа и реши окончателно на втора инстанция на 18.09.2014 г.

  В тази връзка, а и поради необходимостта от системно подобряване на правосъдната ни система във всичките й аспекти, най-учтиво и настоятелно се обръщаме към Вас за предприемане на незабавни действия за сформиране на работна група към Министерството на правосъдието, с цел изработване на проект за нова, актуализирана Наредба за съдебната експертиза.

  Обективна предпоставка за постигането на положителни резултати е проведената през м. Ноември 2013 г. кръгла маса по проблемите на нормативното регламентиране на дейността на вещите лица, организирана от СЮБ и с участието на представители на МП, МВР и ВСС, на други ведомства, а също и на професионални и съсловни организации, на която бяха откроени основни насоки за реформа в тази област.

  Съществено необходимо за подобряване на правосъдната ни система е съдебното експертизиране да се разглежда и обсъжда, също така, като проекция на съвременните европейски тенденции в тази област, очертани на проведения Симпозиум на съдебните експерти на тема „Бъдещето на съдебната експертиза в страните от ЕС”, състоял се през м. Март 2012 г. в Брюксел по инициатива на Европейския институт за експертизи и експерти - ЕЕЕИ (http://www.experts-institute.eu/), а също и при ползването на положителния опит и добри практики и на други сходни европейски организации.

  Сдружението ни е в кореспондентски отношения с ЕЕЕИ. По настоящем Институтът е ангажиран и с наблюдение и установяване на подобряване качеството на правосъдните системи в страните от ЕС по мониторингова програма на CEPEJ, и в тази връзка наши експерти сътрудничат за верификация на данните за страната ни.

  Ползваме случая още веднъж да изразим нашата благодарност за отправената ни покана за участие в общественото обсъждане, организирано от Министерството на правосъдието на 12.08.2014 г., да Ви пожелаем успешна реализация в нелеката Ви мисия по реформиране на правосъдната ни система, и оставаме на разположение за сътрудничество от взаимен интерес и в полза на обществото ни,

   

   

  С уважение,                                           

                                                 инж. ик. Любомир П. Герджиков –

  Сдружение „СЕФИТА”

  ...
  Писмо до Министъра на правосъдието - г-н Христо Иванов относно Реформа - Наредба за съдебната експертиза - от 13.08.2014 г.
  Начало / Информация / КАКВО ПРАВИМ НИЕ за съдебното експертизиране...
  
  

• Изх. № 036 / 31.03.2016 г.

  ДО

  МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ/

  Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система (Съвета)

  КОПИЕ:        ГРАЖДАНСКИ СЪВЕТ към ВСС

   

  ОТНОСНО: Точка 3 от дневния ред на заседанието на Съвета – Проект на пътна карта за изпълнение на Актуализираната стратегия (отложена за разглеждане на 07.04.2016 г.)   

   

  Уважаема г-жо Министър,

  В качеството ни на член на Съвета се обръщаме към Вас по следния повод:

  При извършена съпоставка на предвиденото в Актуалната стратегия и Пътната карта за нейното изпълнение установяваме различия в Стратегическа цел 4./ Специфична цел 5.: Експертизи, а именно:

  • Актуализираната стратегия предвижда по т. 4.5.1. „Разработване на цялостен модел на експертизите”, докато в Пътната карта е отразено „Разработване на пакет от промени в модела на експертизите”,
  • в Актуализираната стратегия е предвидена т. 4.5.3.: „Съответни мерки по отношение на експертизите в гражданския и административния процес”, която точка отсъства изцяло в Пътната карта;

   

  Считаме, че въведената промяна и допуснатия пропуск в Пътната карта не са просто словесна модулация, а имащи същностен характер, тъй като вече от десетилетие сформирани работни групи по проблематиката приключват със становище, че е необходима изцяло нова концепция за съдебната експертиза (не „пакет от промени” към съществуващата регулация), а през последните години се е утвърдило и виждането, че следва този вид обществени отношения в правосъдието ни да се уредят от специален закон, подкрепено и от ВСС.

  Смятаме за правилно при обсъжданията да бъде разгледана отделно тематиката по експертизиране: в гражданския и административния процес – от една страна, и в наказателното производство – от друга, поради различния характер на отношенията, които възникват, както и поради различните процесуални изисквания и участващи лица.

  Ето защо се обръщаме към Вас с молба за преценка към коя Стратегическа цел от Пътната карта, извън „Модерна и ефективна наказателна политика“, следва да се отнесе работата по съдебната експертиза в гражданския и административния процес, като нашето предложение е това да е към Стратегическа цел 5 – в същия обем като по т.т. 4.5.1-2.

  Бихме желали, също така, да се отчете и становището ни, което нееднократно сме изразвали относно други елементи на правосъдието ни, към които има отношение съдебното експертизиране, а именно съгласно подредбата на Пътната карта:

  ·  Стратегическа цел 3/Специфична цел 1 – т. 3.1.1 → статистика,

  ·  Стратегическа цел 3/Специфична цел 3 – т. 3.3.1 → бюджет на СВ,

  ·  Стратегическа цел 3/Специфична цел 4 – т. 3.4... → оценка на ефективността на възлаганите експертизи,

  ·  Стратегическа цел 5/Специфична цел 4 – т. 5.4... → развитие на системата за правна помощ чрез възлагани съдебни експертизи,

  ·  други, индикирани от работещите по останалите проблематики от Пътната карта;

  Установяваме с тревога, че приключване одобряването на проектни предложения по ОПДУ е предвидено към 31.12.2016 г., т.е. към този момент ще е изтекъл половината от предвидения програмен период по Стратегическа цел 4./ Специфична цел 5.: Експертизи (ПП: 2016 г. – 2017 г.).

  Предлагаме, независимо от отсъствието на финансиране до края на т.г., да бъде създаден в най-кратък срок работен екип за провеждане на предварителни съгласувателни дейности по изработването на проект на Закон за съдебната експертиза, като Ви уверяваме, че ще съдействаме изцяло и според възможностите ни за постигането на бързи и ефективни решения, в т.ч. в съответствие и с добрите практики в страните от ЕС.

  Надяваме се с  гореизложеното да сме били полезни,

   

                                                                        С уважение,

   

  маг. ик. Веселина Г. Попова –

  Председател на Сдружение „СЕФИТА“

   

   

  инж. ик. Любомир П. Герджиков –

  изпълнителен член на УС на Сдружение „СЕФИТА“,

  представляващ в Съвета за съдебна реформа

   

   

   

  ...
  Становище на Сдружение "СЕФИТА" относно Проект на пътна карта за изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на рефо
  Начало / Информация / КАКВО ПРАВИМ НИЕ за съдебното експертизиране...
  
  

•  

  Уважаеми Колеги, 

   

  Имаме удоволствието да ви информираме, че проектното предложение на работен екип от Сдружение "СЕФИТА" на тема: "Съдебната експертиза в България и в страните от ЕС /граждански процес/", е предложено за финансиране по Оперативна програма "Добро управление" - направление "Граждански контрол върху реформата в съдебната система", като е класирано от проверяващата комисия на 7-мо място сред 11-те одобрени за финансиране проекти, от общо 35 бр. подадени.

   

  Надяваме се на активната ви подкрепа за изпълнение на заложеното в проектното предложение, с оглед успешна реализация и подобряване на обществените отношения по повод възлагането и извършването на съдебни експертизи - в интерес на съдебните експерти, на съдебния процес и на участващите в него, а също и на осъществяваната съдебна реформа и на обществото ни като цяло.

   

  УС на Сдружение "СЕФИТА"

  ...
  Класирано проектно предложение на Сдружение "СЕФИТА" по Оперативна програма "Добро управление"
  Начало / Проект ОПДУ...
  
  

•  

  ...
  Подписан договор от Сдружение "СЕФИТА" по Оперативна програма "Добро управление"
  Начало / Проект ОПДУ...
  
  

• ...
  Сдружение СЕФИТА е бенефициент по административен договор по Оперативна програма „Добро управление”
  Начало / Проект ОПДУ...
  
  

•  

  05.12.2018 г.

  ...
  ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - Успешно изпълнен проект по Оперативна програма "Добро управление" от Сдружение "СЕФИТА"
  Начало / Проект ОПДУ...
  
  

•  

  На 22 юли 2024 г. беше организиран тийм-билдинг на водещите експерти на сдружението и тържествено отбелязване на 20 години дейност на Сдружение "СЕФИТА" - в полза на съдебната система, обществени организации и частни структури.

  Пожелаваме си със здраве да продължаваме и занапред успешно да допринасяме Сдружение "СЕФИТА" да продължава да бъде символ на високо качество в експертната дейност.

   

  

  ...
  АКТУАЛНИ СЪБИТИЯ - / - 20 години успешна дейност на Сдружение СЕФИТА - / - Изменена НАРЕДБА № Н-1 от 14 февруари 2023 г. за впи
  Начало / Информация / КАКВО ПРАВИМ НИЕ за съдебното експертизиране...
  
  
• 

  Сдружението има за основна цел създаване на национална база-данни на експерти, с оглед използване на знанията и опита им в различни области на административното управление, икономиката, социалните дейности и правораздаването.

  
  

  Извлечение

  УСТАВ
  на Сдружение с нестопанска цел за осъществяване
  на дейност в частна полза “СЕФИТА”
  (рег. по ф. д. № 8122/2004 г. на СГС/ФО)

  ГЛАВА І
  ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
  .........................
  Чл.3.Цели на Сдружението и средства за тяхното постигане:
  3.1. Сдружението има за цел:
  а) създаване на национална база-данни на експерти, с оглед използване на знанията и опита им в различни области на административното управление, икономиката, социалните дейности и правораздаването;
  б) да съдействува на държавните институции, областните и общински админи страции, досъдебните и съдебните органи, сдружения, търговски дружества, индивидуални предприемачи и инвеститори, и всички други потребители, за осъществяване избор на най-подходящи експерти, оценители, одитори и консултанти при изготвяне на

  експертизи и оценки, както и реализиране на проекти в различни области на административното управление, икономиката, социалните дейности и правораздаването;
  в) да организира и обединява усилията на експерти, оценители, одитори и специалисти от различни сфери, за създаването на национални и регионални структури за оказване на съдействие на държавните и общински институции, съдебната система, предприемачите и инвеститорите в административното управление, икономиката, социалните дейности и правораздаването;
  г) да съдействува на експерти, оценители, одитори и специалисти от различни сфери, за повишаването на квалификацията и запознаването им с актуални нормативни актове и разпоредби, както и с върхови достижения на световната наука и практика в съответните области;
  д) да популяризира световния и национален опит в изграждането и дейността на експертните екипи в помощ на административното управление, икономиката, социалните дейности и правораздаването;
  е) да подпомага младите специалисти за изграждането им като високо-квалифицирани експерти в различни области.

  3.2.Сдружението постига своите цели със следните средства:
  а) в съответствие с действуващите нормативни актове събира, класифицира, съхранява и предоставя информация за експерти в различни области, с цел изграждането и функционирането на информационна база-данни (след получаване на тяхното изрично съгласие);
  б) създаване на експертни групи на национално и регионално ниво, за оказване на консултантска и експертна помощ и съдействие, както и участие в конкурси за реализиране на обществени програми, проекти и поръчки;
  в) осъществява издателска дейност за информационно осигуряване на проектите и екипите, които работят по реализацията им;
  г) организира различни по форма и съдържание инициативи и проекти за повишаване на квалификацията на екперти, оценители, одитори и специалисти от различни области;
  д) участвува в реализирането на национални и международни програми и проекти за подпомагане дейността на държавните, областни и общински институции, икономиката, социалните дейности и правораздаването;
  е) разработва и реализира проекти за повишаване на квалификацията на млади специалисти, чрез включването им в международни и национални програми за обмяна на опит и участие в квалификационни курсове;
  ж) набира и изразходва набраните средства за постигане на целите на Сдружението, в съответствие с разпоредбите на Закона и този устав;
  з) учредява и участвува с парични и непарични средства в търговски и граждански дружества, осъществява съвместна дейност със сродни сдружения, фондации и други юридически и физически лица, с оглед постигане на целите си.
  
  Чл.4. За постигане на своите цели Сдружението осъществява следния предмет на дейност: предоставяне на информационни услуги; издателска дейност; съдействие за създаване на екпертни екипи; оказване на екпертна и консултантска помощ на държавни институции, областни и/или общински администрации, съдебната система, стопански субекти, физически и юридически лица; организиране на квалификационни курсове, семинари, конференции, международни срещи и диспути.

  ...
  Цели
  Начало / За нас...
  
  

•  

   

  РЕШЕНИЕ
  № 4690
  София, 26.05.2005
  
  В ИМЕТО НА НАРОДА
  
  

  Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и пета година в състав:

   

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА ТАБАНДЖОВА
  ЧЛЕНОВЕ:          ЙОРДАН ЗЛАТАРЕВ
  ФАНИ НАЙДЕНОВА
  ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
  АТАНАСКА ДИШЕВА

   

  при секретар Григоринка Любенова
  и с участието на прокурора ...
  изслуша докладваното от съдията ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
  по адм. дело № 11214/2004.

  Производството е по реда на чл. 23 от Закона за Върховния административен съд.

  Образувано е по жалба на Елена Йорданова Митева,ЕГН XXX; Живко Христов Евтимов, ЕГН XXX; Михаил Николов Чалашканов, ЕГН XXX; Иванка Димитрова Атамян, ЕГН XXX; Мариана Величкова Божкова, ЕГН XXX; Веселка Иванова Начева, ЕГН XXX; Емилия Павлова Кирова, ЕГН XXX; Седефка Стефанова Василева, ЕГН XXX; Александър Тодоров Минчев, ЕГН XXX; Маргарита Райчева Гергова, ЕГН XXX; Надежда Димитрова Митева, ЕГН XXX; Ценко Василев Вапцаров, ЕГН XXX; Николай Танчев Гергов, ЕГН XXX; Методи Христов Станчев, ЕГН XXX; Руслан Иванов Терзийски, ЕГН XXX; Борис Иванов Щърбанов, ЕГН XXX; Елена Цонева Мутафчийска, ЕГН XXX; Росица Цвяткова Конова, ЕГН XXX; Трифон Александров Ангелов, ЕГН XXX; Адриана Иванова Негрева, ЕГН XXX; Десислава Емилова Митова, ЕГН XXX; Иванина Петрова Петрова, ЕГН XXX; Ваня Мичева Генковска, ЕГН XXX; Димитринка Стоянова Андреева, ЕГН XXX; Димитринка Стефанова Златарева, ЕГН XXX; Светлана Богданова Блажева, ЕГН XXX; Лиляна Стойкова Бехар, ЕГН XXX; д-р Веселин Атанасов Копоев, ЕГН XXX; д-р Анна Георгиева Майкова, ЕГН XXX; д-р Генка Вълева Генова-Николова, ЕГН XXX; д-р Мирела Щерева Костдинчева, ЕГН XXX; д-р Христо Александров Теодосиев, ЕГН XXX; д-р Цветелин Нешев Гатев, ЕГН XXX; Павел Иванов Джамбов, ЕГН XXX; д-р Веселин Христов Маринов, ЕГН XXX; д-р Захари Асенов Тошков, ЕГН XXX; Росен Трендафилов Хаджиев, ЕГН XXX; д-р Елка Тихомирова Стойчева, ЕГН XXX; д-р Лора Иванова Дряновска, ЕГН XXX; д-р Емилия Петкова Тулешкова, ЕГН XXX; д-р Димитрина Крумова Николова, ЕГН XXX; д-р Теменужка Кънчева Йорданова, ЕГН XXX; всички чрез пълномощника им адв. Мирослав Кирилов Димитров от Софийска адвокатска колегия, против решение на Висшия съдебен съвет от 05.05.2004 год. за приемане на Наредба № 1 за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица (обн., ДВ, бр.51 от 15.06.2004 г.)

  В жалбата се твърди, че решението и приетата с него Наредба са незаконосъобразни по следните причини:

  1. Решението за приемане на наредбата е взето в противоречие на разпоредбите на Закона за нормативните актове /ЗНА/. Посочва се, че този закон е приложим и по отношение на актовете на Висшия съдебен съвет /ВСС/, а според чл.2а от ЗНА ВСС е следвало да уведоми многобройните експерти за подготовката и приемането на Наредбата.

  2. Съгласно § 4 от Преходните и заключителни разпоредби, Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в “Държавен вестник”, като в следващия параграф е предвидено, че за възнагражденията по приетите до този момент експертизи се прилагат досегашните правила. Посочва се, че този текст поставя в неравностойно положение експертите, които до момента на влизане в сила на Наредбата са положили добросъвестно труд, но по независещи от тях причини експертизата не е била приета, а други експерти, положили еквивалентен труд , но имали късмета техните експертизи да бъдат приети, ще получат друго възнаграждение, определено по “досегашните правила”. Излагат се оплаквания, че подобно неравенство не може да бъде толерирано, и доколкото упражняваната от експертите дейност може да бъде определена като “стопанска дейност” по смисъла на чл.19,ал.2 от Конституцията, то в случая Наредбата е в противоречие с посочената конституционна норма.

  3.Наредбата е приета и в противоречие с чл.12 от ЗНА във вр. с чл.200л от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Според ал.2 на последната разпоредба Висшият съдебен съвет “издава наредба за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица”, като размерът на възнаграждението като термин и като съдържание не се включва в съдържанието на термините “условия и ред” за определяне на възнагражденията. Правят се оплаквания, че с посочените разпоредби ВСС е излязъл извън предмета на регулиране, определен с чл.200л от ЗСВ, като по този начин е нарушил чл.12 от ЗНА.

  4. Разпоредбата на чл.14 от Наредбата и по-точно установеният лимит от три лева “за всеки действително отработен час” противоречи на принципа на деференция на възнагражденията съобразно сложността на задачата, квалификацията на експертите, трудоемкостта и другите условия, регламентиран в чл.200л,ал.1 от ЗСВ.

  5. Незаконосъобразни са и разпоредбите на чл.9 и чл.11,ал.2 и 3 от Наредбата, като същите са приети в нарушение на разпоредбата на чл.12 от ЗНА във вр. с чл.200л от ЗСВ. В тези текстове ВСС е регламентирал правила за определя, отчитане и заплащане на разходи, като заплащането на последните не е възнаграждение, а заплащане на обезщетение, като аргументи в подкрепа на последното дават разпоредбите на Кодекса на труда /КТ/ и Наредбата за командировките. Следователно и в този случай ВСС е излязъл извън компетентността, определена му с чл.200л от ЗСВ.

  6. По същите съображения е незаконосъобразен и текстът на чл.12 от Наредбата. Създаденото право и задължение на ВСС да осъществява контрол за изразходване на средствата по чл.11 от същата наредба не само излиза извън зададения с чл.200л от ЗСВ предмет на регулиране, но противоречи и на чл.27,ал.1 от същия закон, където подобни права и задължения не са визирани.
  По изложените съображения моли Върховния административен съд да отмени изцяло като незаконосъобразна Наредба № 1 за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица. Алтернативно се поддържа искане, ако съдът не намери основания за отмяна на цялата наредба, то да бъдат отменени като незаконосъобразни текстовете в Глава четвърта като цяло, или евентуално чл.14,включително § 3 от допълнителните разпоредби, чл.9,ал.2, чл.11 и чл.12 от Наредбата.

  Висшият съдебен съвет на Република България чрез своя процесуален представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Посочва се, че направените оплаквания за незаконосъобразност на Наредбата са неоснователни, като се излагат и съответните доводи. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

  Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното :

  Съгласно чл.125, ал.2 от Конституцията на Република България, Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Тези актове имат нормативен характер, с тях се създават права и задължения за неограничен кръг правни субекти, за които съществува правен интерес да ги обжалват пред ВАС, ако считат, че те противоречат на закона като нормативен акт от по-висока степен и накърняват правата и законните им интереси. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗВАС жалба или протест се подават без ограничение във времето.
  В горния смисъл следва да бъде прието, че подадената жалба е процесуално допустима.

  Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

  Съгласно чл.200л, ал.2 от ЗСВ, Висшият съдебен съвет издава наредба за условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица. В изпълнение на това си правомощие с решение, взето по протокол № 16 от 05.05.2004г., Висшият съдебен съвет е приел Наредба № 1 за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица. С оглед изискванията на чл.37 от ЗНА Наредбата е обнародвана в “Държавен вестник” бр.51 от 15.06.2004 г. Разпоредбата на чл.1 определя, че с Наредбата се уреждат условията и редът за определяне на възнагражденията на вещи лица, назначени от органите на съдебната власт по експертизи по граждански, административни, търговски, фирмени, следствени, наказателни дела и по дела по несъстоятелност. Нормата на чл.2 от същата допълва, че Наредбата се прилага и по експертизи, назначени от органите на предварителното производство и по изпълнителни дела.

   

  Първото оплакване на жалбоподателите е затова, че при приемане на Наредбата е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.2а от ЗНА, като при съставяне на проекта на Наредбата не са били уведомени експертите и по този начин не са били взети предвид интересите и становището им по приемания нормативен акт.

  Така направеното оплакване е неоснователно. Съгласно чл.2а от ЗНА, лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане; уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.
  С оглед предмета на Наредбата следва да бъде прието, че тя се прилага за неограничен и неопределяем кръг лица - всички вещи лица, назначени от органите на съдебната власт по експертизи по граждански, административни, търговски, фирмени, следствени, наказателни дела и по дела по несъстоятелност, както и за вещи лица по експертизи, назначени от органите на предварителното производство и по изпълнителни дела. По делото не са налице данни, а и не е известно служебно на съда, да съществува нестопанска организация, която да обхваща всички лица, работещи като вещи лица и засегнати от издадения нормативен акт. При това положение не може да бъде прието, че за Висшия съдебен съвет съществува задължение да съгласува проекта на нормативния акт с всички засегнати от него лица.

  Отделно от това, тълкуването на разпоредбата на чл.2а от ЗНА налага изводът, че задължение за уведомяване на лицата възниква само тогава, когато по силата на новият нормативен акт за тях възникват задължения или ограничения. С процесната Наредба се регламентират отношенията за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица и затова не може да се приеме, че с нея се въвеждат някакви нови задължения или ограничения за вещите лица по смисъла на чл.2а от ЗНА, доколкото и преди приемането на Наредбата са съществували правила, регламентиращи реда и условията за определяне на възнагражденията на вещите лица.

  По изложените мотиви следва да бъде прието, че при издаване на Наредбата, в това число и при вземане на решение за приемането й, не е нарушена разпоредбата на чл.2а от ЗНА.

   

  Второто оплакване, което се прави от жалбоподателите, е за допуснато нарушение на разпоредбата на § 4 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата с нормата на чл.19,ал.2 от Конституцията. Конкретно се навеждат доводи, че по съществото си дейността на експертите е “стопанска дейност” и че с въпросната норма се създава неравенство между отделни експерти, което е недопустимо да бъде толерирано. Навеждат се и доводи, че с незабавното прилагане на Наредбата се нарушава и практиката в нормотворческата дейност, според която актове, които засягат определени икономически интереси, влизат в сила в един по-дълъг период от приемането им.

  Така направеното оплакване е неоснователно.

  Легално понятие на “стопанска дейност” се съдържа в разпоредбата на §1, т.3 от Допълнителната разпоредба на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Според нея "стопанска дейност" е дейността, извършвана като търговец, дейността на лицата по чл. 2 от Търговския закон, както и всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба. При изготвяне на експертизата вещите лица не действуват като търговци или като лица по смисъла на чл.2 от Търговския закон, поради което остава да бъде приложима третата хипотеза - всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба. Предвид потребността от изготвяне на експертизата в предварителното, съдебното и изпълнителното производство - необходимост от специални знания в областта на науката,изкуството, техниката и прочие, за изясняване на обстоятелства по делото - то не може да се приеме, че дейността по изготвяне на експертизата се осъществява с цел печалба за вещото лице. В този смисъл дейността на вещите лица по съществото си не представлява стопанска дейност по смисъла на цитираната по-горе разпоредба.

  Но дори и да се приеме обратната теза, че предвид заплащането на възнаграждение дейността на експерта представлява “стопанска дейност”, то разпоредбата на § 4 от ПЗР на Наредбата не е в противоречие с чл.19,ал.2 от Конституцията.
  Съгласно чл. 19, ал. 1 от Конституцията икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива. А според ал. 2 законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. В жалбата не се сочи конкретно по какъв начин се създава и в какво се изразява неравенството при заплащане на възнаграждението на експертите, с оглед на това дали заплащането се извършва по досегашните правила или по правилата на Наредбата. Доводи в тази насока не могат да бъдат изведени от употребения в жалбата израз “имали късмет експертизите им да бъдат приети”, доколкото “късмет” като правно понятие не съществува.

  Неоснователно е и оплакването, че с незабавното приложение на наредбата съставлява нарушение на нормотворческа практика определен тип нормативни актове да влизат в сила за по-дълъг период от приемането им. Въпросът за това към кой момент нормативният акт влиза в сила, е въпрос на преценка на органа, издаващ акта. Следователно, това е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол.

  Следва да бъде посочено, че разпоредбата на §5 от ПЗР на Наредбата е в съответствие с принципа, че обществените отношения се регламентират от този нормативен акт, който е бил в сила към момента на възникването им. Въпросът, дали следва да бъде дадено обратно действие на Наредбата / чл.14,ал.1 от ЗНА/ е също въпрос на целесъобразност, поради което и той не подлежи на съдебен контрол.

  По изложените съображения следва да бъде прието, че разпоредбите на § 4 и 5 от ПЗР на Наредбата не противоречат на разпоредбата на чл.19, ал.2 от Конституцията и направеното оплакване в този смисъл е неоснователно.

   

  Третото основно оплакване в жалбата е в смисъл, че Наредбата е приета в противоречие с чл.12 от ЗНА във вр. с чл.200л от ЗСВ. По-конкретно се правят възражения, че “размерът” на възнагражденията като термин не се включва в съдържанието на термините “условия и ред” за определяне на възнаграждението. Доводи в тази насока се навеждат предвид разпоредбата на чл.200л,ал.1 от ЗСВ, според която размерът на възнаграждението се определя от органа, назначил експертизата, както и разпоредбата на § 51 от ПЗР на ЗИДЗСВ - ДВ бр. 61 от 2003г., според която ВСС издава наредбата и тарифата по чл.200л,ал.2 от закона. Посочва се още, че ако с обжалваната Наредба ВСС е регламентирал условията и реда за определяне на възнагражденията, то с Тарифата е следвало да определи и размерът на възнагражденията, като такава Тарифа още не е издадена, а елементи на тарифа се съдържат в цялата глава четвърта на Наредбата, която е наименувана “Размер на възнагражденията”, и по този начин ВСС е излязъл извън предмета на регулиране, определен с чл.200л от ЗСВ, нарушавайки чл.12 от ЗНА.

  Така направеното оплакване е неоснователно.

  Глава 18а от ЗСВ, наименувана “Съдебни експертизи”, е създадена със Закона за изменение и допълнение на ЗСВ - ДВ, бр. 61 от 2003г. Първоначалната редакция на алинея втора на чл.200л гласи, че Висшият съдебен съвет издава наредба за условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица и тарифа за размера на възнагражденията по видове експертизи. Със ЗИДЗСВ - ДВ, бр. 29 от 2004г. е направено изменение на разпоредбата на аления втора и същата придобива съдържание, според което Висшият съдебен съвет издава наредба за условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица. Съпоставянето на текстовете на първоначалната и последващата редакция на правната норма налага изводът, че след изменението е отпаднало задължението на Висшия съдебен съвет да издаде тарифа за размера на възнаграждението по видове експертизи.

  Направеното изменение не е било отчетено от законодателя по отношение на разпоредбата на § 51 от ПЗР на ЗИДЗСВ - ДВ, бр.61 от 2003 г., като същата не е била изменена и повелява, че в срок от три месеца от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет издава правилника по чл.35е, ал.7 и наредбата и тарифата по чл.200л,ал.2.

  След като по законодателен път е било отменено задължението на ВСС да издаде тарифа за размера на възнаграждението по видовете експертизи като отделен нормативен акт, и доколкото размерът е елемент от възнаграждението, то следва да се приеме, че въпросът за размера на възнаграждението правилно е регламентиран с наредбата за условията и реда на определяне на възнагражденията. Специално за това е създадена глава четвърта, наименувана “Размер на възнагражденията”, с която са определени минималните размери на възнагражденията за някои видове експертизи.

  В този смисъл следва да бъде прието, че със създаването на глава четвърта от Наредбата Висшият съдебен съвет не е излязъл извън предмета на регулиране, посочен в чл.200л,ал.2 от ЗСВ, поради което не е налице нарушение на разпоредбата на чл.12 от ЗНА, която определя, че актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.

   

  Четвъртото оплакване на жалбоподателите е за противоречие на разпоредбата на чл.14 от Наредбата и по-точно установеният лимит от три лева “за всеки действително отработен час” с разпоредбата на чл.200л, ал.1 от ЗСВ, която установява принципът на диференциация на възнагражденията съобразно сложността на задачата, квалификацията на експертите, трудоемкостта и другите условия. Навеждат се доводи, че по този начин по- неквалифицираният специалист, който по принцип полага повече усилия и изразходва повече време, ще получи по-високо възнаграждение от по-добрия експерт, като по този начин не е отчетено обстоятелството, че работата на експерта е един високо квалифициран труд и зависи преди всичко от квалификацията, познанията, опита и умствените способности на експерта, а не от времетраенето на огледите, измерванията и другите процесуални действия, които имат по-скоро протоколно-технически характер.

  Съдът намира така направеното оплакване за неоснователно.
  Разпоредбата на чл.14,ал.1 от Наредбата определя, че за всеки действително отработен час се заплаща възнаграждение в размер на 3 лв., а според алинея втора броят на часовете се установява от справка-декларация по чл.4, ал.2. Легалното понятие на термина “действително отработен час” е нормата на § 3 от ДР на Наредбата и според нея “действително отработен час" по смисъла на тази наредба е времето за извършване на: оглед на обекти, измерване, преглеждане на документи, справки в архиви, участие в назначени процесуални действия, експерименти, изследвания, анализи и други, необходими за изготвяне на експертизата.

  Разпоредбата на чл.200л,ал.1 от ЗСВ посочва, че размерът на възнаграждението за извършената експертиза се определя от органа, назначил експертизата, с оглед сложността на задачата, изискванията за квалификация, времетраенето, трудоемкостта на работата и други условия, оказващи влияние върху заплащането на извършената работа.

  Съпоставянето на двете разпоредби не води до извода, че с разпоредбата на чл.14,ал.1 от Наредбата са създадени някакви нови критерии за определяне на размера на възнаграждението, различни от критериите посочени в нормата на чл.200л,ал.1 от ЗСВ.

  Според тезата на жалбоподателите, квалификацията, познанията и опита на експерта са водещи при изготвянето на експертизата. Една подобна теза не отчита обстоятелството, че каквато и да е квалификацията и опитността на експерта, то във всички случаи е необходимо технологично време за извършване на действия като оглед, измервания и прочие, без които не може да бъде изготвена една експертиза. Тези действия са отчетени в разпоредбата на §3 и те не могат да бъдат омаловажавани. Поначало разпоредбите на наредбата не определят степента на квалификация на експерта, а последната е от значение единствено за вида и спецификата на извършваната експертиза. В този смисъл с разпоредбата на чл.15 е дадена възможност при сложни експертизи, извършени от високо квалифицирани вещи лица, възнаграждението по чл.13 да бъде увеличавано до 100%.
  Що се касае до размера на възнаграждението – 3 лв., следва да бъде посочено, че това е въпрос на целесъобразност на органа, издал Наредбата, и не подлежи на съдебен контрол.

  С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че разпоредбите на глава четвърта от Наредбата не са в противоречие с разпоредбата на чл.200л, ал.1 от ЗСВ.

   

  Петото оплакване на жалбоподателите е за противоречие на разпоредбите на чл.9 и чл.11,ал.2 и 3 от Наредбата с разпоредбите на чл.12 от ЗНА във вр. с чл.200л от ЗСВ. Същите твърдят, че регламентирайки заплащане на разходи, които по съществото си са обезщетение, Висшият съдебен съвет е излязъл извън компетентността си по чл.200л, ал.2 от ЗСВ, който го оправомощава да издаде само наредба за възнагражденията.

  Така направеното оплакване е неоснователно.

  Нормата на чл. 5 от Наредбата посочва, че пътните, дневните и квартирните пари, изразходвани от вещото лице за изготвяне на експертизата, не влизат в размера на възнаграждението и се определят съгласно Наредбата за служебните командировки в страната (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм., бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г. и бр. 40 от 1999 г.), доколкото тази наредба не съдържа правила, които й противоречат. От същата следва, че пътните, дневните и квартирните пари не влизат в размера на възнаграждението, като последните се определят съгласно Наредбата за служебните командировки в страната.

  Препращащата разпоредба на чл.5 от Наредбата налага изводът, че Висшият съдебен съвет не е излязъл от предмета на регулиране, посочен в чл.200л,ал.2 от ЗСВ и не е регламентирал заплащането на някакъв особен вид обезщетение за извършени разходи, каквито са твърденията на жалбоподателите. В този смисъл не може да бъде прието, че разпоредбите на чл.9 и чл.11,ал.2 и 3 от ЗСВ са в противоречие на нормата на чл.12 от ЗНА във вр. с чл.200л, ал.2 от ЗСВ.

  Последното оплакване на жалбоподателите е за противоречие на нормата на чл.12 от Наредбата с нормите на чл.200л от ЗСВ, чл.27, ал.1 от същия закон и чл.8 от Закона за устройство на държавния бюджет /ЗУДБ/.

  Така направеното оплакване е неоснователно.

  Нормата на чл.12 от Наредбата определя, че Висшият съдебен съвет осъществява контрол за изразходваните средства по чл. 10 и 11. Тази норма е еманация на нормата на чл.27, ал.1, т.8 от ЗСВ, по силата на която Висшият съдебен съвет контролира изпълнението на бюджета на съдебната власт. Даденото в жалбата тълкуване на разпоредбата - че Висшият съдебен съвет ще контролира едва ли не всяка експертиза, е лишено от правна логика. В случая под “контрол” следва да се разбира контрол за законосъобразно изразходване на бюджетните сметки за експертизи на различните органи на съдебната власт - съдилища, прокуратури и следствени служби. В случая не е налице и противоречие с чл.8 от ЗУДБ, доколкото последният само регламентира самостоятелност на бюджета на органите на съдебната власт. По изложените съображения подадената жалба се явява изцяло неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

  Водим от горното и на осн.чл.23 от ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав,

   

  Р Е Ш И:

  
  ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Елена Йорданова Митева,ЕГН XXX; Живко Христов Евтимов, ЕГН XXX; Михаил Николов Чалашканов, ЕГН XXX; Иванка Димитрова Атамян, ЕГН XXX; Мариана Величкова Божкова, ЕГН XXX; Веселка Иванова Начева, ЕГН XXX; Емилия Павлова Кирова, ЕГН XXX; Седефка Стефанова Василева, ЕГН XXX; Александър Тодоров Минчев, ЕГН XXX; Маргарита Райчева Гергова, ЕГН XXX; Надежда Димитрова Митева, ЕГН XXX; Ценко Василев Вапцаров, ЕГН XXX; Николай Танчев Гергов, ЕГН XXX; Методи Христов Станчев, ЕГН XXX; Руслан Иванов Терзийски, ЕГН XXX; Борис Иванов Щърбанов, ЕГН XXX; Елена Цонева Мутафчийска, ЕГН XXX; Росица Цвяткова Конова, ЕГН XXX; Трифон Александров Ангелов, ЕГН XXX; Адриана Иванова Негрева, ЕГН XXX; Десислава Емилова Митова, ЕГН XXX; Иванина Петрова Петрова, ЕГН XXX; Ваня Мичева Генковска, ЕГН XXX; Димитринка Стоянова Андреева, ЕГН XXX; Димитринка Стефанова Златарева, ЕГН XXX; Светлана Богданова Блажева, ЕГН XXX; Лиляна Стойкова Бехар, ЕГН XXX; д-р Веселин Атанасов Копоев, ЕГН XXX; д-р Анна Георгиева Майкова, ЕГН XXX; д-р Генка Вълева Генова-Николова, ЕГН XXX; д-р Мирела Щерева Костдинчева, ЕГН XXX; д-р Христо Александров Теодосиев, ЕГН XXX; д-р Цветелин Нешев Гатев, ЕГН XXX; Павел Иванов Джамбов, ЕГН XXX; д-р Веселин Христов Маринов, ЕГН XXX; д-р Захари Асенов Тошков, ЕГН XXX; Росен Трендафилов Хаджиев, ЕГН XXX; д-р Елка Тихомирова Стойчева, ЕГН XXX; д-р Лора Иванова Дряновска, ЕГН XXX; д-р Емилия Петкова Тулешкова, ЕГН XXX; д-р Димитрина Крумова Николова, ЕГН XXX; д-р Теменужка Кънчева Йорданова, ЕГН XXX; всички чрез пълномощника им адв. Мирослав Кирилов Димитров от Софийска адвокатска колегия против: 1. Решение на Висшия съдебен съвет, взето по протокол № 16 от 05.05.2004 г., и 2. приетата с него Наредба № 1 за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица (обн., ДВ, бр.51 от 15.06.2004г.) и 3. Глава четвърта, чл.9, ал.2, чл.11, ал.2 и 3 , чл.12 и §3 от допълнителните разпоредби на същата наредба, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

   

  Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

   

  Вярно с оригинала,

  секретар:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Цветанка Табанджова

  ЧЛЕНОВЕ:         /п/ Йордан Златарев
  /п/ Фани Найденова
  /п/ Йордан Константинов
  /п/ Атанаска Дишева

  ...
  Решение на ВАС № 4690 от 26.05.2005 г.
  Начало / Информация / Проблематиката в съдебното експертизиране...
  
  

Актуално